21 януари: САЩ пуска първата атомна подводница „Наутилус”
- Публикувана в Водещи
1506 г. по нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана - Швейцарската гвардия. Първите опити за създаването на Армия на Папската държава датират от времето на папа Сикст IV, който дори през 1479 г. започва преговори с Базел за създаването на армия, която да служи на великия понтиф. Такава армия обаче е създадена чак по времето на папа Юлий II, който освен като всепризнат покровител на изкуствата е и един от най-войнствените папи.
Швейцарската гвардия била основната въоръжена сила на папската държава. Швейцария по онова време била изключително бедна и пренаселена страна и професията на наемния войник бързо станала един от основните поминъци на населението. Постепенно швейцарците наложили в Европа славата си на храбри и лоялни наемници.
Папа Юлий II (Джулиано дела Ровере) ги предпочел за личната си гвардия по две основни причини. Първо, швейцарците по думите на папата не били толкова „изнежени души” като италианците и били много по-добри войници от тях. И, второ, във времето на граждански войни и кардиналски заговори, епоха, в която на убийството на папата се гледало като на нещо напълно естествено, Светият отец можел да довери сигурността си единствено на гвардията от неизтънчени, немскоговорещи швейцарци, които стояли далече от политиката, интригите и заговорите в Рим.
Преди смъртта си Юлий II казва за Швейцарската гвардия: „Те винаги ще останат верни на нас и на Римската църква”. Скоро след смъртта му тези думи са потвърдени по-изключителен начин. Папа Климент VII влиза в конфликт с императора на Свещената римска империя Карл V, чиито войски, предимно испански наемници, на 6 май 1527 г. нападат Рим.
Испанците успяват да влязат в града и пред папския дворец ги посреща Швейцарската гвардия с малкото оцелели италиански части. Швейцарците начело с Каспар Рьойст се сражават отчаяно и едва след смъртта на командира 42-ма души успяват да спасят папата в замъка „Сан Анджело”. Останалите загиват в последната битка пред базиликата „Свети Петър”.
Градът е разграбен от испанците - не са пожалени нито църквите, нито дори папските гробници. В кланетата загиват 12 000 души, като 2000 са убити върху олтара на базиликата „Свети Петър”. Като възпоминание за този ден и за мъжеството на Швейцарската гвардия клетвата на новите гвардейци се извършва всяка година на 6 май на площада пред църквата "Сан Дамаско”.
В изключително колоритна церемония новите гвардейци коленичат и с лява ръка върху флага на гвардията и вдигнати три пръста на дясната, символизиращи Светата Троица, се заклеват да служат и да бъдат верни на папата „до смърт”. Сега Швейцарската гвардия се състои точно от 108 души - командира, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти - всички швейцарци. Традиционното оръжие на гвардията е алебардата и ватиканската армия може би е единствената съвременна армия, която не е въоръжена с огнестрелно оръжие.
Любопитен факт е, че гвардията все още носи униформата, създадена от Микеланджело в началото на 16 в. Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички. Папа Лъв X прибавя червеното в чест на родът от който произлиза - Медичите.
Днес по-голямата част от задълженията на Папската швейцарска гвардия да са предимно церемониални, но всъщност тя все още отговаря за сигурността на Апостолическия дворец, папския апартамент и четирите основни врати на Ватикана. Почетна стража има и по време на литургиите на папата в базиликата „Свети Петър”, както и на площада на общите аудиенции, при визитите на държавни глави, премиери, външни министри и посланици.