1648 г. подписан е Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война. Този документ слага край на Тридесетгодишната война. В клаузите му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на Германия, европейският мир.

Франция има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от Пиренеите от Испания. Швеция получава Западна Померания, с което става единствен владетел на Балтийско море. Официално е призната независимостта на Нидерландия. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен император.

Тридесетгодишната война (1618-1648) е един от най-пагубните конфликти в европейската история. Войната се води предимно в Германия и в различните си етапи включва повечето държави в Европа. Извън земите на Германия се водят няколко отделни конфликта, които са част от или са непосредствено свързани с Тридесегодишната война: войната на Испания с Холандия, Войната за наследството на Мантуа, войните между Полша и Русия, между Полша и Швеция и др. Като цяло, конфликтът е сблъсък на традиционните консервативни сили срещу укрепващите национални държави.

Основните съперници са Хабсбургската династия и нейните съюзници и коалиция от антихабсбургски настроени държави. На страната на Хабсбургите воюват Австрия, по-голямата част от германските католически държави, Испания, обединена с Португалия, Папския престол и Полша. Антихабсбургската коалиция се състои от Франция, Швеция, Дания, протестантските владения в Германия, Бохемия, Трансилвания, Венеция, Савоя и холандските провинции, подкрепени от Англия, Шотландия и Русия.

Тридесетгодишната война е първата война, която засяга всички слоеве на населението. В западната история, тя остава един от най-тежките европейски конфликти преди световните войни през 20 в. Сред последиците й са поголовните опустошения на цели райони в Европа, разрушени от армиите. Гладът и болестите значително намаляват населението на Германия, Бохемия, Нидерландия и Италия, като едновременно с това разоряват повечето от воюващите сили.

Докато полковете във всяка армия не са наемни като цяло, то отделните войници, които участват в тях, вероятно са били наемници. Проблемът с дисциплината се влошава в края на войната и поради съществуващите методи на военно финансиране през 17 в. - от армиите се очаквало да се самофинансират от контрибуциите от местните райони. Това довежда до ширещо се беззаконие, често съпроводено със сурови лишения за жителите на окупираните територии. Военните действия на флотите също така достигат зад океана и очертават бъдещите колониални структури на нациите.

Основният резултат от войната е рязкото отслабване на влиянието на религиозните фактори върху държавите в Европа. Основата на външната им политика преминава към икономически, династични и геополитически интереси.

Тридесетгодишната война е прекратена с Мюнстерския договор, част от Вестфалския мирен договор - с него е прието да се счита, че започва съвременната епоха в международните политически отношения в Европа. Някои от причините обаче, които предизвикват войната, остават неразрешени за дълъг период след края й.

1882 г. руският император Александър III въвежда Майските закони. Майските закони са реакция от цареубийството на Цар Освободител. Тази царска политика под формата на „магическа формула” е приписана постфактум в масовото съзнание и култура на руския юрист и държавник Константин Победоносцев с цел „една трета от евреите да емигрират, една трета да се покръстят, а една трета да умрат от глад”.

Групата антисемитски закони в Русия останали в сила до 1914 г. Те засилват политиката на системна дискриминация на евреите, започната със създаването на Линията на уседналост. На евреите е забранено да живеят в села и в градове с по-малко от 10 000 жители. Наложена е еврейска квота за достъпа на евреи до висше образование и за упражняване на определени професии.

1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий”. Първоначално той учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.

В продължение на две години учителства в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.). 

На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи" с първи стих „Върви, народе възродени…”.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита.

Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени” е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методи и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. Едва през 90-те години на 20 в., след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите шест куплета от общо 14-те на стихотворението.


1930 г. американката Елън Чърч става първата в света стюардеса. На 15 май 1930 г. излита първата стюардеса в света Елън Чърч в 20-часов полет със самолет по линията от Окланд, Сан Франциско, за Чикаго. Предстоят 13 междинни кацания на летища, за да бъдат събрани максимален брой пътници. Чърч е родена на 22 септември 1904 г. в градчето Креско, Айова. Завършва училище за медицински сестри през 1923 г.

Проявява изключителен интерес към авиацията, постъпва в авиационни курсове и според някои източници е сертифицирана като пилот. Когато обаче се обръща към Стив Симпсън, един от мениджърите на авиокомпанията Boeing Air Transport (предшественик на United Airlines), дали може да стане пилот, той й предлага алтернатива: да заеме в самолета длъжност, аналогична на шафнерите в железопътни вагони.

Ръководството на компанията одобрява предложението. На Елън Чърч е предложено да набере група от седем регистрирани медицински сестри, които да са неомъжени, не по-възрастни от 25 години, не по високи от 163 см и не по-тежки от 52 кг. Теглото и височината са обусловени от тесните кабини и ниските тавани.

Бъдещите стюардеси преминават подготовка няколко месеца и са назначени за пробен срок от три месеца. В задълженията им влиза да се грижат за пътниците, да им проверяват билетите, да помагат при товаренето на багажа и зареждането с гориво, да сервират храна, да изпълняват задълженията на екскурзовод, да помагат на пилотите да изтикат машините в хангарите и други немислими задължения за сегашните стюардеси. В замяна на това получават месечно по 125 долара, което е доста прилично възнаграждение.

Благодарение на усилията на Чърч до началото на Втората световна война професията на стюардесата става неизменна част от самолетния екипаж. Почти всички авиокомпании се сдобиват с отряди от стюардеси и тяхното появяване действително способства за популяризиране на авиацията.

По онова време пределната възраст на стюардесите е определена на 31 години. Елън Чърч обаче не ги достига - само 1,5 години по-късно травма от автомобилна катастрофа слага край на кариерата й.

Тя продължава образованието си и получава бакалавърска степен за медицинска сестра в Университета в Минесота. През 1936 г. ръководи педиатрията в Милуоки.
По време на Втората световна война Чърч влиза в армията със звание капитан и изпълнява задълженията на старша медицинска сестра, придружаваща ранени при транспортирането им със самолет. Може да се каже, че тя прекарва по-голямата част от войната във въздуха, евакуирайки ранени от Северна Африка, Сицилия, Франция и Белгия. За тези свои заслуги тя е наградена с престижния медал Air.

1527 г. войската на император Карл V превзема и разграбва Рим. На 6 май 1527 г. многонационалната войска на Карл V превзема, разграбва и опустошава Рим, а папа Климент VII по същество е пленен.

По това време Карл V е император на Свещената римска империя, а едновременно с това е испански крал под името Карлос I Испански и носител общо на 27 владетелски корони.Превземането на Рим става ключов епизод по времето на третата Италианска война (от всичките шест), водени от Франция през първата половина на ХVІ век срещу обединените Испания и Австрия. Затова е разбираемо, че в състава на 20-хилядната армия пред стените на Рим доминират испанците.

Конкретният повод е, че папа Климент VII е влязъл в конфликт с император Карл V. Последвалите събития са едни от най-драматичните събития във вековната история на папската институция.

След кървавите боеве, единствено 42 швейцарски гвардейци от всичките 189, защитаващи папата, успяват да се спасят, скривайки се заедно с него в крепостта „Сан Анджело”. Останалите загиват в последната неравна битка пред стълбите на базиликата „Свети Петър”. Следва разграбването и разоряването на Рим, а в кланетата загиват 12 000 души.

Ограбването на Рим на 6 май 1527 г. се превръща в повратен момент в историята на папството. Позициите на папата са сериозно разклатени в Италия и са необходими няколко десетилетия, през които той да възстанови загубеното. В Европа обаче политическият авторитет на Ватикана е бeзвъзвратно подкопан.

Непосредствено след ограбването на Рим, Англиканската църква се отделя от католицизма, а в Северна Европа се създават национални църкви.

Рим е превземан и разграбван пет пъти в историята си преди Карл V (гали, вестготи, вандали, остготи, нормани), като за последен път се случва 450 г. по-рано. През това време Рим, след падането на Константинопол, си присвоява ролята на културен център в Европа и в света. Особено ценен в това отношение е Ватиканският архив - Ватиканската библиотека, най-големият съхранител и приносител на източници за историята на Стария свят. (Следващото ограбване е от Наполеон.)

Завладелите града войски се отопляват три месеца с ръкописни и старопечатни книги, както и с папки с документи. Варварството нанася невъзвратими загуби за историята не само на Европа.

Ограбването на Рим е тежък удар и за българската историография, тъй като Ватиканските книгохранилища са основен източник за историята на България поради завладяването на страната от турците. Годината 1527 г. попада в преломен исторически период между средновековната и новата българска история.

1260 г. Кубилай става хан на Монголската империя. Той е петият и последен Велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294 г.).

Кубилай е вторият син на Толуй хан и Соргагтани Беки и внук на Чингис хан. Той изучава и обиква китайската култура. През 1251 г. брат му Монгке става Велик хан на Монголската империя и Кубилай става управител на южните територии на империята. Под ръководството на Кубилай земеделският добив на провинция Хънан се увеличава, а след получаването на провинция Сиан той повишава благотворителните разходи. Тези дела са популярни и спомагат за по-късното създаване на династията Юан.

През 1253 г. на Кубилай е наредено да нападне провинция Юнан и той унищожава кралството Дали. През 1258 г. Монгке хан го поставя начело на Източната армия и го привиква на помощ при нападението срещу Сичуан и отново срещу Юнан. Когато брат му Монгке хан умира през 1259 г. Кубилай продължава нападението си срещу Ухан, но скоро идват новини, че по-малкият му брат Арик Боке е бил провъзгласен за хан в монголската столица Каракорум. Повечето от потомците на Чингис хан предпочитат Арик Боке за Велик хан, но двамата му братя Кубилай и Хулагу са против.

Кубилай бързо постига споразумение с войските на китайската династия Сонг и се връща в монголските равнини, за да оспори титлата Велик хан.

На 5 май 1260 г. Кубилай е провъзгласен за Велик хан в лятната си столица Шанду. Последвалата война между него и брат му Арик Боке продължава три години и води до унищожаването на имперската столица Каракорум. По време на гражданската война управителят на град Ижу (в провинция Гуанси) Ли въстава. Въстанието скоро е потушено от Кубилай, но то му оставя трайна недоверчивост към китайците хан. След като надделява над брат си и става император, Кубилай въвежда няколко закона против китайците, забранявайки титлите на и данъците към китайските благородници.

Тогава Монголската империя бива разделена на четири ханства, всяко управлявано от отделен хан под опеката на Великия хан. Ханството Кипчак (известно като Златна орда) управлява Западна Русия, Илханството управлява Близкия Изток, Чагатайското ханство, носещо името на Чагатай хан, управлява Централна Азия, а Великото ханство управлява Монголия и впоследствие цял Китай.