548 г. тържествено е осветена базиликата „Сан Витале” в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски. Базиликата е най-известният архитектурен паметник на градa, един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Сградата е едно от осемте здания от Равена, включени през 1996 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Строежът на базиликата започва през 527 г. равенският епископ Еклесий Равенски. Архитектът е неизвестен, но със сигурност е бил сред най-добрите майстори на своето време. Строителството се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий.

Всички мозайки във вътрешността на базиликата са направени едновременно през 546-547 г. Патрон на храма става раннохристиянския мъченик Свети Виталий. През 13 в. до южната стена на базиликата е пристроена камбанария, която през 1688 г. Е разрушена от силно земетресение и е възстановена през 1696-1698 г.

Любопитен факт е, че от архитектурна гледна точка „Сан Витале” не представлява базилика. Базиликата има осмоъгълна основа или т.нар. октогон. Конструкцията на сградата поддържат осем централни стълба, на които се крепи куполът с диаметър 16 м.

Базиликата Сан Витале послужила за образец за архитектурата на Каролингския Ренесанс в цялост и за централното и произведение - капелата на Карл Велики в Аахен, построена през 805 г. Векове по-късно куполът на базиликата дава вдъхновение и идеи и на Филипо Брунелески за изработването на купола на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре”.

Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самия Константинопол. Множество мозайки изобразяват сцени от Стария завет - жертването на Исаак, историята за Моисей и горящият къпинов храст, както и тази на Каин и Авел. Двойка ангели, държащи медальон с кръст, завършват всеки люнет (вид прозорец). По стените има мозайки на Четиримата Евангелисти, облечени в бели дрехи, и техните символи - ангел, лъв, бик и орел. Изображението на лъвът е най-забележително с необузданата си ярост.

Източник: Нова ТВ

Какъв вкус ще имат космическите плодове и зеленчуци? Как изглежда първата в света космическа оранжерия? Къде ще се изгражда тя? И всъщност – това сюжет от фантастичен роман ли е или съвременна реалност?

България е трета в света след Русия и САЩ по производство на храна, която консумират космонавтите,

припомня Нова ТВ. "Целта на тази програма е производство на храна, която да не се отличава от истинския вкус", казва ръководителят на екипа от български учени, разработили първата в света космическа оранжерия Таня Иванова

1346 г. в Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство, заемащо голяма част от Югоизточна Европа. Сръбско царство е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната посръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през 14 в. и се разпростира в земи населени със сърби, гърци, българи, албанци и власи в и от Велика Влахия.

Стефан Душан въвежда т.нар. Душанов законник (1349 г.). Цар Стефан Душан открива нови търговски пътища и подсилва икономиката на страната. Държавата основана някога от Стефан Неманя, се трансформира в империя, процъфтява, характеризирайки се като една от най-развитите страни и култури в Европа.

Някои от най-големите средновековни живописци творят през този период, създавайки изящни произведения на изобразителното изкуство от т.нар. палеологов ренесанс.

Цар Стефан Душан удвоява територията на държавата, превръщайки я в империя, завземайки територии на юг, югоизток и изток за сметка на Византия. Наследен е от сина си Урош, наричан от сръбската историография Слабия, в период, който някои отнасят към залеза на мощта на царството, което изпада във феодална анархия след Черноменската битка.

Това е период, белязан от зараждането на нова опасност - османската държава, която постепенно се разпростира от Мала Азия към Европа, завладявайки византийските територии, а след това и тези на другите балкански държави.