Въвеждане на разрешителен режим за ползване на металотърсачи искат музейните работници в Добрич. Това е специализирана техника, която в момента се ползва свободно и в Добруджа почти няма село без 15-20 металотърсача, при положение, че музеят в Добрич има само един, коментира пред журналисти директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов.

По думите му по неофициални данни в страната има близо 400 000 човека, които се занимават с иманярска дейност. "Това е зараза, епидемия, която не се лекува с палиативни мерки", заяви Костадинов. Музейните работници в Добрич настояват
разрешения за ползване на металотърсачи да се дават само на служители на музеите и на държавни, общински и полицейски структури. "Очевидно е, че това е начинът да се справим с иманярската мафия", заяви Костадинов.

Предложението ще бъде изпратено до парламентарната комисия по култура с настояване да залегне в Закона за културното наследство.

Музейните специалисти предлагат същият закон да въведе изискване за създаване на централизиран регистър на лицата, регистрирали нумизматични колекции. Към момента законът дава възможност за създаване и регистрация на частни нумизматични колекции, но те не са включени в единен регистър.

Нужда от промяна имат и текстове в закона, свързани с намирането на археологически културни ценности, смятат от РИМ. Сега от хората, намерили културна ценност се изисква да уведомят най-близкия музей в 7-дневен срок. Историците в Добрич искат информацията за находката да се подава незабавно и то не само на музеите, но и на общинските и държавни власти. Освен това лицето, намерило културната ценност да е длъжно да я запази на мястото на намирането до идването на компетентните органи.

Силите на сирийския режим, които миналото лято бяха на ръба да рухнат след серия от болезнени поражения, си върнаха инициативата срещу бунтовници, изтощени от значителната огнева мощ на руската авиация, смятат експерти.

Въпреки че териториалните придобивки остават ограничени, армията и лоялистките милиции, подкрепени на терен от ливанската "Хизбула" и ирански "съветници", са в настъпление по всички фронтове.

Превземането на Салма във вторник е действителен успех за режима, тъй като градът е извън негов контрол от 2012 година. Салма се намира в планински район в провинция Латакия и бе генерален щаб на сирийския клон на Ал Каида, "Джебхат ан Нусра".

Същевременно силите на Башар Асад опитват да обкръжат Алепо, да получат териториални придобивки в южната част на Хама, на изток от Хомс и да извършат настъпление в Шейх Мискин, близо до йорданската граница.

"Несъмнено руската намеса бе голямо спасение за режима, който бе изпаднал в отбранителна позиция в средата на 2015 г.", отбелязва Торбьорн Солтвет, експерт по Близкия изток от консултантската компания "Вериск Мейпълкрофт".

"Тя до голяма степен помогна за облекчаването на натиска върху режима и за блокиране на настъплението на "Армията на завоеванието" - коалицията на "Ан Нусра" и други ислямисти, които постигнаха зрелищни териториални успехи миналата година в провинция Идлиб.

Според Василий Кашин, експерт от Центъра за анализ на стратегиите в Москва, силите на режима получават от Русия доставки на по-съвършени оръжия като танкове Т-90 и модерни артилерийски батареи.

Към това се добавят разузнаването и плановете за бойни действия, ако се съди по публикуваните от няколко подкрепящи режима уебсайта снимки на руски офицери, наблюдаващи с бинокъл боевете.

"Сега ситуацията е стабилизирана, няма вече опасност правителството да падне, сирийските войски напредват, макар и бавно, а преговорите започнаха. Наблюдава се и промяна в позицията на участниците, които вече не настояват за незабавно оттегляне на Асад. Това е резултат от руската военна операция", каза Кашин.

"Режимът е в настъпление", смята и Фирас Аби Али, експерт в компанията "Ай Ейч Ес Джейнс аналисиз". "Много по-зле оборудваните бунтовници ще трябва да отстъпят територия", но "тепърва ще узнаем дали сирийската армия има капацитета да запази завзетите позиции, тъй като изпитва недостиг от хора".

Според Солтвет "руските удари ще продължат да играят важна роля, но е малко вероятно армията да си върне скоро териториите, спечелени от бунтовниците през 2015 г.". Режимът контролира понастоящем 30 процента от обитаваната територия.

Въпреки че армията отвоюва стратегически позиции като Салма, част от планините в Латакия и военното летище Куайрес в южната част на провинция Халеб, териториалните придобивки все още са ограничени. Те са от порядъка на 400 кв.км. според географа специалист по Сирия Фабрис Баланш. Според него голяма част от тях "се дължат на подкрепата на шиитските милиции".

Целта на руснаците е да прочистят планините Тюркмен и Акрад в северозападната част на Сирия, защото бунтовниците застрашават пряко техните бази в Латакия", подчертава този експерт от Вашингтонския институт. "После трябва да се отвоюва Алепо, защото Башар Асад иска да остане президент на Сирия, а Сирия е обединение от Алепо и Дамаск. Ако управлява само в Дамаск, той ще е полупрезидент", твърди Баланш.

"В крайна сметка руснаците искат да помогнат на сирийците да отрежат снабдителните линии и бунтовниците и да си върнат контрола на границите. Това изисква съдействие от страна на правителствата на Йордания и Турция, а това е невъзможно без политическо съгласие".

На юг силите на режима настъпват и в Шейх Мискин, близо до границата с Йордания, където се опитват да си върнат граничния пункт Насиб. Режимът го загуби през април 2015 г., а преди това загуби и Дераа през октомври 2013 г.

Според йорданския експерт Лабиб Камхауи "е в интерес на Йордания сирийската армия да си върне контрола над граничните пунктове. Защото това ще облекчи товара върху кралството, принудено да пази едновременно своите граници и тези на Сирия".

/БТА/