Снимка: архив, Reuters
Гледката на безжизненото телце на Айлян Курди на турски плаж през септември миналата година потресе света. В последвалите тази трагедия месеци ни бе простено да си мислим, че бежанската криза е отслабнала, но за съжаление това е далеч от истината, пише председателят на групата на либералите и демократите (АЛДЕ) в Европейския парламент Ги Верхофстат в британския в. "Индипендънт".
Отчайващата хуманитарна обстановка се влошава, а хората, които рискуват живота си, за да стигнат до безопасна Европа, расте драстично на фона на задълбочаващата се спирала на насилието в Сирия.
Само политическо решение за прекратяване на сирийският конфликт с участието на всички регионални действащи лица и Русия ще сложи край на кризата. Макар да беше постигнат известен напредък към политическо уреждане, е ясно, че бързо решение не се очертава. На този фон Европа няма време, предупреждава Верхофстат, който е и бивш премиер на Белгия.
Тъжната истина е, че след месеци на срещи на високо равнище, посветени на кризата, решението на бежанската криза е по-далече от всякога и дори доближаваме критична точка.
Въпреки че Европейският съюз начерта пътна карта с мерките, които трябва да се вземат колективно на европейско равнище, политическа воля на практика липсва, отбелязва евродепутатът.
Както установява и британският премиер Дейвид Камерън, постигането на промяна в Европа е трудна работа. Тя изисква съгласието на 28 премиери, всеки от които е обвързан с национални коалиция и/ или партии, които твърде често поставят рейтинга над обществения интерес.
Доста угнетително е, че европейските лидери сякаш се надпреварват във все по-скандални и дискриминиращи изказвания в опит да възпрат вълните от бежанци от Гърция да търсят убежище в страните им. Ужасяващите посегателства, извършени от престъпници в Кьолн на Нова година, дадоха храна на националисти като британската партия ЮКИП и насърчиха крайнодесните им съмишленици из цяла Европа.
Докато ръководителите от ЕС продължават да поощряват тези националистически партии, вместо да им се противопоставят и да направят онова, което е редно, надеждите за единно европейско решение все повече избледняват, отбелязва Верхофстат.
Ако 2015-та беше "ужасна година" за европейския континент, 2016-та ще е още по-тежка. Опасността от Брекзит, Грекзит, от експанзионистична Русия, заплахата от нови терористични зверства, съчетани с несигурни икономически перспективи и нерешена дългова криза подсказва, че настоящата година ще е година на възход или падение, подчертава авторът на статията.
Широкоразпространено е виждането, че ЕС постига напредък само във времена на криза. Днес сме изправени пред множество кризи, с които не може да се справи сама нито една европейска държава.
При все това Европа продължава да дава упорито заден ход. Европейските лидери могат да обвиняват единствено себе си за хаоса, който ще настъпи, ако Германия затвори границите си. Истинските кандидати за убежище, които бягат от война и гонения, са последните, които трябва да страдат от самоналожения ни хаос.
Миналата седмица холандският премиер Марк Рюте, каза, че ЕС има шест до осем седмици преди възстановяването на националните граници из Европа. Камерън иска ранен референдум за членството на Великобритания в ЕС, за да предотврати възможността гледките на давещи се мигранти това лято да повлияят на изхода от вота. Не означава ли това обаче да слагаш каруцата пред коня?, пита бившият премиер.
Времеемките преговори с Великобритания трябва да бъдат отложени, а вместо това лидерите от ЕС да бъдат заключени в една стая, докато договорят цялостна и единна стратегия за справяне с разрастващата се бежанска криза, преди да е станало твърде късно. Става въпрос за нещо повече от политика - става въпрос за човечност, заключава Верхофстат.
