Снимка: архив, Reuters

Най-очакваното събитие на климатичната среща във Франция изобщо не се случи - руският президент Владимир Путин реши да не се среща с президента на Турция Реджеп Таип Ердоган, пише "РБК дейли".

Ердоган помоли за такава среща в петък; помощникът на руския лидер Юрий Ушаков обясни тогава, че държавното ръководство отказва контакт, тъй като не вижда готовност Турция да се извини, напомня вестникът.

"Няма да се извиняваме на Русия", каза тези дни държавният глава на Турция във връзка със сваления от турската армия руски самолет край границата със Сирия. "Трябва да се извини този, който наруши въздушното ни пространство", добави той.

Според източници на британския в. "Гардиън" от френското правителство френският президент Франсоа Оланд - домакин на климатичния форум, не би желал "антитерористичният дневен ред да открадне срещата на върха". Основното внимание на участниците обаче все пак ще е приковано към усилията на Оланд да формира нова коалиция срещу терористичната организация "Ислямска държава", прогнозира "РБК дейли".

"Турция отказа да се извини за сваления Су-24, а дипломати на НАТО от главната квартира в Брюксел заявяват, че с бомбардировките си Русия усложнява бездруго тежката обстановка в Сирия", пише "Газета". Това разочарова партньорите на Северноатлантическия съюз от коалицията против ИД, които не биха имали нищо против съвместна операция срещу джихадистката групировка. В НАТО се говори за подкопано доверие и глобално неразбиране на действията на Русия, добавя изданието, цитирано от Би Би Си.

Членки на НАТО, включително САЩ, приеха, че руският самолет е нарушил въздушното пространство на Турция. Същевременно на среща с Владимир Путин в Париж президентът на САЩ Барак Обама изрази съжаление за инцидента, отбелязва "Газета".

Действията на Турция са били съзнателна провокация, която да провали евентуални договорености между Русия, Франция и САЩ за общи действия в Сирия, твърди Леонид Калашников от външнополитическата комисия в Държавната дума.

"Дълбоко съм убеден, че турците искат да провалят всички договорки, постигнати между Франция и Русия, и онези, които Оланд предложи на Обама", казва руският депутат комунист. Според него Турция може да е постъпила по този начин, без да се съобрази с Вашингтон, тъй като води собствена игра в Сирия наред със Саудитска Арабия и Катар.

Страните от НАТО няма как да не се съобразяват с ключовата роля на Москва в решаването на близкоизточния конфликт, пише "Независимая газета".

След среща с турския премиер Ахмет Давутоглу вчера генералният секретар на пакта за пореден път прикани Русия да концентрира въздушните си удари върху позициите на ИД и "да играе конструктивна роля в Сирия", посочва всекидневникът. Тази позиция "обаче става все по-малко приемлива дори на Запад", отбелязва руското издание.

В остър дисонанс с изявлението на Столтенберг прозвучаха например оценките на бившия шеф на американското военно разузнаване генерал Майк Флин, дадени тези дни в интервю за германското сп. "Шпигел". По думите на генерала Русия вече не бива да бъде смятана за "зло" и подлагана на опити да бъде изолирана, тъй като играе принципна роля за решаване на сирийския конфликт. Борбата срещу ИД изисква "конструктивно сътрудничество с Москва", констатира бившият топ разузнавач. И добавя, че САЩ отдавна е трябвало да предложат военна помощ на Франция, без да чакат официалните посещения на президента Оланд във Вашингтон и Москва, пише "Независимая газета".
 

Ахмед Чалаби изигра ключова роля за американската инвазия в страната през 2003 г., довела до свалянето от власт на режима на Саддам Хюсеин © БГНЕС  

Почина иракският политик Ахмед Чалаби, който изигра ключова роля за американската инвазия в страната през 2003 г., довела до свалянето от власт на режима на Саддам Хюсеин, предадоха световните агенции, като се позоваха на държавната телевизия.

Снимка: Reuters

Руските военни сили в Сирия и участието им в бойни операции представляват предизвикателство, с каквото американската близкоизточна политика не се е сблъсквала от най-малко четири десетилетия, пише Хенри Кисинджър в статия за "Уолстрийт джърнъл".

Руските военни действия в Сирия са последният симптом на разпадането на американската роля в поддържането на реда в Близкия изток, който бе установен след арабско-израелската война от 1973 г.

След този конфликт Египет обръща гръб на Съветския съюз и се включва в подкрепяния от Америка преговорен процес, довел до мирни договори между Израел и Египет и Израел и Йордания. По-късно в опита си да превземе Кувейт Саддам Хюсеин е победен от предвождана от САЩ коалиция, а след това САЩ са начело и във войната срещу терора в Ирак и Афганистан, пише Кисинджър, като подчертава липсата на руско военно присъствие в региона по това време.

Сега този геополитически модел е разбит на пух и прах - четири държави в региона вече не функционират като суверенни. Либия, Йемен, Сирия и Ирак станаха мишени на недържавни формирования, опитващи да наложат властта си. Бившият държавен секретар на САЩ смята, че Иран вероятно е най-могъщата страна в региона и представлява двойна заплаха за сунитските държави. От една страна, Иран действа като легитимна държава, съгласно Вестфалската система, а от друга, организира и ръководи недържавни играчи като Хизбула в Ливан и Сирия, Хамас в Газа и хусите в Йемен.

Според Кисинджър оттеглянето на САЩ от Близкия изток е дало възможност на Русия да поеме безпрецедентна за историята си роля в Близкия изток. Москва се страхува, че евентуално падане на режима на Башар Асад ще превърне Сирия в база за терористични операции, които ще се разпрострат оттатък Кавказ. Действията на Русия са геополитически, а не идеологически и целят да разсеят сунитската мюсюлманска терористична заплаха от южните й граници.

САЩ казват, че са решени да премахнат Асад, но не са склонни да окажат ефективно политическо или военно влияние, да постигнат тази цел, а и не могат да предложат алтернативна политическа фигура, която да го замени. Това създаде вакуум, в който се наместиха Русия, Иран, Ислямска държава и различни терористични организации, пише Кисинджър.

Унищожаването на ИД е по-спешна задача от разправата с Асад, който така или иначе загуби повече от половината територия, която някога контролираше. Ако Русия ограничи усилията си само до борба срещу ИД, то тя може да избегне връщането към отношения със САЩ, познати от времето на Студената война, пише Кисинджър.