След като танковете от комунистически Северен Виетнам нахлуха през портала на президентския дворец в Сайгон преди 40 години, Вашингтон наложи наказателно икономическо ембарго, което пречеше на Ханой да получава помощ дори от многонационални институции като Световната банка, пише Грант Пек от Асошиейтед прес.

За политиците в Ханой и Вашингтон още по-важна годишнина за двустранните връзки ще се чества през лятото: страните възстановиха дипломатическите си отношения през юли 1995 г.

Тогавашният президент Бил Клинтън отмени също така ембаргото и договори двустранно търговско споразумение; когато накрая посети виетнамската столица през 2000 г., му устроиха посрещане като на рок звезда.

Отношенията между двете страни, макар и обтегнати по въпроси като човешките права, оттогава се задълбочиха благодарение отчасти на общ съперник – Китай.

На двустранното приятелство бе придадена официалност през 2013 г., когато виетнамският президент Чъонг Тан Шанг посети Белия дом и заедно с президента Барак Обама дадоха началото на "всестранно партньорство" за сътрудничество в политическите и дипломатическите отношения, търговските и икономическите връзки, отбраната, ликвидирането на последиците от войната и много други въпроси. Двете страни обещаха да зачитат взаимно "политическите си системи, независимостта, суверенитета и териториалната цялост".

И двете страни наблюдават с тревога териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море, включително в традиционно виетнамски води.

Вашингтон основава политиката си в Южнокитайско море на свободата на корабоплаването и мирното решаване на споровете, но надеждността му на тихоокеанска сила се крепи на демонстрацията на известна сила и укрепването на военните съюзи. Той би желал Ханой за партньор.

Първото посещение във виетнамско пристанище в знак на добра воля и приятелство на американския флот беше през 2003 г. и оттогава двете страни организират все по-често военни учения и срещи на високо равнище между техни военни. В края на 2013 г. Вашингтон се съгласи да достави на Виетнам пет патрулни кораба като част от пакет за военноморска помощ на стойност 18 милиона долара.

Но истински съюз със САЩ би настроил враждебно Китай - "големия брат" на Виетнам, идеологически и исторически. След като Виетнам засегна Китай с нахлуване в Камбоджа през 1978 г., Пекин отвърна с кратка, но кървава гранична война. Подобен груб отговор не е вероятен днес, но Китай - най-големият търговски
партньор на Виетнам - има други инструменти под ръка.

Очаква се Нгуен Фу Чонг като шеф на комунистическата партия - на практика върховният лидер във Виетнам, да направи безпрецедентно посещение във Вашингтон по-късно тази година. За да успокои китайците, той беше в Пекин начело на високопоставена делегация по-рано този месец, за да потвърди традиционните връзки между двете страни.

Взаимния интерес в развитието на бизнеса също е голям фактор в еволюцията на отношенията. Ханой и Вашингтон съзират изгода в присъединяването на Виетнам към Транстихоокеанското партньорство, спорен и все още незавършен регионален търговски съюз. Някои американски законодатели смятат, че Ханой първо трябва да изчисти проблемите, свързани със спазването на човешките права, преди да получи търговски привилегии, които се очаква да дадат съществен тласък на икономиката му.

Проблемът с човешките права възпира също така САЩ да отменят забраната за продажба на смъртоносни оръжия на Виетнам. Тя беше отменена частично, за да стане възможно предоставянето на военноморската помощ, но Ханой смята, че трябва да бъде вдигната изцяло като знак, че Вашингтон не го причислява към страни като
Северна Корея.

Макар че във Виетнам има рязко подобрение в областта на човешките права, що се отнася до лагерите за превъзпитание от периода непосредствено след Виетнамската война, все още има сериозни проблеми със свободата на словото. Комитетът за защита на журналистите постави Виетнам сред 10-те страни в света, ограничаващи в най-голяма степен свободата на печата, наред с Еритрея, Северна Корея и Саудитска Арабия.

Хардлайнерите в Ханой смятат проблема с човешките права като претекст за смяна на режима.

Освен военните връзки отношенията на Виетнам със САЩ вече са на едно ниво с тези на други южноазиатски страни.

Визити на високопоставени лица са нещо обичайно. Например този месец във Виетнам бе министърът на флота на САЩ Рей Мейбъс за общи флотски маневри и делегация на Конгреса, водена от Нанси Пелоси, която се срещна с президента Шанг.

САЩ са най-големият единичен експортен пазар за Виетнам и виетнамският износ в САЩ се конкурира силно с износа от по-зрели икономики като Малайзия и Тайланд.

"През последните 19 години нашите търговски отношения се увеличиха от почти нищо на над 35 милиарда долара през 2014 г. и вероятно ще достигнат 40 милиарда тази година", заяви американският посланик в Ханой Тед Осиъс пред Американската търговска камара във Виетнам. "Компаниите от САЩ са инвестирали милиарди тук, интегрирайки Виетнам към глобалната търговска система, създавайки квалифицирани работни места за виетнамски работници и отваряйки нов пазар за американските стоки и услуги."

Около 16 хиляди виетнамски студенти се обучават в учебни заведения в САЩ, което поставя Виетнам на първо място в сравнение с всяка друга страна от Югоизточна Азия и на четвърто място в Източна Азия след Китай, Япония и Южна Корея.

Изненадващо последиците от войната служат като стимул за поемане на ангажименти.

Сближаването с Виетнам започна, след като президентът Рейгън изпрати през 1987 г. специален емисар във Виетнам за обсъждане на хуманитарни въпроси, като акцентът бе върху съдбата на американските военнослужещи по време на войната.

През 1991 г. в Ханой беше открито Бюрото за военнопленниците и изчезналите по време на акции военнослужещи от САЩ, което стана първото американско правителствено представителство във Виетнам след 1975 г. Въпросът за изчезналите при бойни действия американски военни остава основна област на сътрудничество; през последните години САЩ започнаха да оказват сериозна помощ за издирването на множеството изчезнали виетнамци. В края на войната не беше известно нищо за 1971 американци във Виетнам. Оттогава 700 от тях бяха идентифицирани.

Друга област на сътрудничество е справянето със заплахата, която представляват неексплодиралите американски бомби и разпръснатият навсякъде хербицид "Оранжев агент", причиняващ ракови заболявания и малформации при новородени. Осиъс каза, че САЩ са похарчили досега над 65 милиона долара за почистването на диоксина - токсичен компонент на Оранжевия агент, и 80 милиона долара за невзривени артилерийски снаряди.

Дори сърцераздирателната трагедия на "хората от лодките" - стотиците хиляди виетнамци, рискували живота си да избягат след идването на комунистическия режим, се превърна във фактор за по-топли отношения. Повече от 1,5 милиона етнически виетнамци живеят сега в САЩ.

"Все по-влиятелната виетнамска диаспора ще играе много по-голяма роля в укрепването на връзките между двете страни", убеден е Осиъс.
 

Германската разузнавателна служба (БНД) години наред е помагала на американската Агенция за национална сигурност (АНС) да шпионира френското правителство и Европейската комисия в Брюксел, съобщиха германски медии, цитирани от ДПА.

Цялата новина в Dariknews.bg: САЩ шпионирали Франция и ЕК чрез германското разузнаване

1789 г. Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първи президент на САЩ. Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775-1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

На 15 юни 1775 г. Континенталният конгрес назначава Вашингтон за главнокомандващ на току-що сформираната Континентална армия. Предложението за назначението идва от делегата от Масачузетс Джон Адамс, който изтъква „неговите умения като офицер… големите му таланти и широко скроения му характер”. Той поема командването на 3 юли.

На 23 декември 1783 г., генерал Джордж Вашингтон подава оставка от задълженията си на главнокомандващ на армията. Това става пред Конгреса, който по това време заседава в Мериленд Стейт Хауз в Анаполис. Това действие е от изключителна важност за младата държава и създава прецедент, при който цивилни и избрани служители, а не военните, упражняват върховната власт.

Положението и властта, която притежава Вашингтон са такива, че ако има желание да заграби властта, както преди него е направил Юлий Цезар, а след него Наполеон, то той е нямало да има проблем. В действителност сред най-големите му привърженици съществува желанието Вашингтон да задържи за постоянно властта и да стане крал, но той, както и повечето бащи на нацията, не одобрява тази идея.

Джордж Вашингтон председателства Конституционния конвент във Филаделфия през 1787 г. Той не участва в по-голямата част от дебатите, но неговият престиж е достатъчно голям, за да поддържа колегиален дух между делегатите. Той налага дух на конфиденциалност при разговорите, което кара мнозина да смятат, че основните принципи на президентската институция в САЩ са създадени, като са оформяни специално за Вашингтон. След края на конвента, активната поддръжка на Вашингтон убеждава мнозина, включително и представителите на Вирджиния да приемат Конституцията на САЩ.

Първите президентски избори в САЩ се провеждат, в рамките на Първия Конгрес на САЩ, на 4 февруари 1789 г. Оставено е всеки щат да реши сам как да бъдат избрани делегатите, които ще избират президент. От 13 щата 10 участват в електоралния вот, а от тях само 5 провеждат всеобщи избори за делегати.

Всеки от 69-те избиращи делегата разполага с два гласа, единият от които задължително трябва да е за кандидат, който не е от щата на гласуващия. Вашингтон събира 69 електорални гласа и е единодушен избор на делегатите, така той става единственият президент, който е избиран с единодушие, факт, който се повтаря по време на избора му за втори мандат през 1792 г. На второ място е Джон Адамс с 34 електорални гласа, който е посочен за вицепрезидент.

Конгресът признава резултатите на 6 април и след известно закъснение на 30 април Вашингтон полага клетва. Церемонията се състои пред Сената под портала на Федерал Хол в Ню Йорк. Изборът на Вашингтон за президент е разочарование за Марта, първата Първа дама, чието желание е да продължат със следвоенния спокоен живот във Маунт Върнан. Въпреки това тя бързо влиза в определената й роля и започва да организира вечери и събирания за изтъкнати личности.

Вашингтон ръководи първата среща на правителството на САЩ на 25 февруари 1793 г. Противопоставянето в правителството между Александър Хамилтън и Томас Джеферсън по повод бюджетните приходи, води до формирането на политическите партии.

Вашингтон мирно предава президентската власт на Джон Адамс, след като прекарва два мандата на този пост. Той дава началото на множество други прецеденти, които изграждат спокойствието на следващите президентски мандати. Посмъртно е наречен „баща на Отечеството”, често е смятан за най-значимата фигура от „бащите основатели” и редовно е честван от признателните потомци.

Столицата на САЩ е наречена на него - Уошингтън, окръг Колумбия. Окръг Колумбия е създаден с акт на Конгреса от 1790 г. и Джордж Вашингтон е в основата му. Той взема участие и в избора на място за Белия дом. По това време теренът на бъдещата столица представлява мочурище и остава такова до 19 в. Столицата е разположена на юг, а не близо до големите градове на север, като компромис при съставянето на конституцията, за да се получи подкрепата на южните щати.

1803 г. Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ. САЩ плащат 60 млн. френски франка (11 250 000 долара) и опрощават дългове на стойност 18 млн. франка (3 750 000 долара), с което общата сума на придобиването възлиза на 15 млн. долара.

През 1802 г. президентът Томас Джеферсън иска да закупи Ню Орлиънс с цел да гарантира на американските търговци достъп до река Мисисипи. Към онзи момент Луизиана е френска територия и по време на преговорите в Париж французин, който живее в САЩ и е близък с Джеферсън, предлага на Наполеон да продаде цяла Луизиана и така да избегне потенциални търкания със САЩ в Северна Америка.

Идеята не допада на Джеферсън, тъй като според него продажбата само би узаконила френското право върху Луизиана, а от френска страна яростен отпор ѝ оказва Талейран, който е защитник на френската колонизация на Америка. Наполеон обаче се нуждае от пари, за да финансира военните си действия по онова време в Европа. (Успешните кампании на Наполеон в т.нар. Наполеонови войни до края на 10-летието в немалка степен се дължат и на парите от Луизиана).

Все пак сделката е сключена през април и ратифицирана през октомври. На 20 декември 1803 г. САЩ официално получават Ню Орлиънс от Франция, а с него и цяла Луизиана, присъединявайки към територията си общо 2 144 476 кв. км.

Стойността на сделката е добра и за двете страни. Цената на акър е ниска и удобна за САЩ - 3 цента, но общата крайна сума е голяма - 15 млн. долара и е изгодна за Наполеон. В днешни пари (към 2010 г.) сделката би струвала приблизително 219 млн. долара.

1804 г. шрапнелът, наречен на името на Хенри Шрапнел, е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам. Артилерийският боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи, е предназначен за поразяване на жива сила, кавалерия, небронирани цели. Запълнен е със сферични поразяващи елементи. При взривяване елементите се разпръскват.

Исторически това е първият боеприпас с готови поразяващи елементи. Разпръскването се е осъществявало с димен барут. Думата има и друго значение - „шрапнел” се използва и за осколка от снаряд, получена при взривяването и разпръскването на тялото му.