© снимка: Guliver/Getty Images  

Републиканците поеха контрола над Конгреса на САЩ, решени да попречат на законодателните инициативи на президента Барак Обама, предадоха АП и ДПА.

Републиканската партия контролира двете камари на Конгреса за първи път от осем години и се готви за борба за власт по въпроси от здравната реформа до опазването на околната среда, които може да определят последните две години от мандата на Обама, отбелязва АП.

Девет нови републикански сенатори положиха клетва в 100-членната горна камара на американския конгрес, където партията вече има мнозинство от 54 души, предаде ДПА. Републиканската партия вече увеличи мнозинството си в Камарата на представителите, която също започна сесията си днес. Според американската конституция Конгресът започва заседание по обяд (17.00 ч. по Гринуич).

В долната камара на Конгреса заседават 246 републикански представители срещу 188 демократи от партията на Обама. Това е най-голямото републиканско мнозинство от близо 70 години. Въпреки това Обама все още има правото да наложи президентско вето, от което се е възползвал само два пъти за 6 години, припомня АП. Въпреки очакваните сблъсъци, републикански лидери и Белият дом заявиха, че има възможност за сътрудничество по въпроси като инфраструктурните разходи, търговията и данъчната реформа.

Проблемите и пред двете партии вероятно ще идват от по-идеологически настроените им членове. Усилията на досегашния лидер на републиканците в Камарата Джон Бейнър за постигане на компромис бяха осуетявани от конгресмени от ултраконсервативното крило „Чаеното парти”.

Новите републикански конгресмени обаче му дават доста по-големи възможности, отбелязва АП. Днес Бейнър беше преизбран на поста, въпреки че 25 републиканци гласуваха против, съобщи Ройтерс.

Сенаторите републиканци се готвят да оспорят здравната реформа на Обама, указите му за узаконяване на милиони нелегални имигранти и ключови разпоредби в сферата на бизнеса и опазването на околната среда. Те планират да отправят предизвикателство към президента за дълго отлагания петролопровод „Кийстоун Екс Ел” от Канада до Тексас. Разпоредбите за изграждането му срещат съпротивата на природозащитниците и бяха блокирани в Сената, контролиран досега от демократите.

Белият дом обяви, че президентът Обама ще наложи вето на закона за изграждане на петролопровода.

Цялата новина в Dariknews.bg: Републиканците поеха контрола над Конгреса на САЩ, готвят се за сблъсък с Обама

Рекорден брой жени и представители на етническите малцинства в САЩ стават част от новия Конгрес, който встъпва в длъжност утре, съобщава БГНЕС.

Снимка: архив, Reuters

Задълбочаващият се разрив между Москва и Вашингтон заради крилатите ракети и все по-дръзките патрули на руски подводници, способни да носят ядрено оръжие, заплашва да сложи край на ерата на контрол върху въоръженията и да възобнови опасното съперничество между двете водещи ядрени сили, пише британският в. "Гардиън".

Напрежението се покачва от американските заплахи за ответни мерки в отговор на разработването на нова крилата ракета от Русия. Според Вашингтон това нарушава един от ключовите договори за контрол върху въоръженията от времето на Студената война и увеличава изгледите САЩ отново да разположат свои крилати ракети в Европа след 23-годишно прекъсване, отбелязва вестникът.

Един от по-видимите признаци за безпокойството беше по Коледа, когато американската армия задейства над Вашингтон експериментална система, предназначена да засича идващи крилати ракети.

Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (НОРАД) не уточни естеството на заплахата, но предприетите действия бяха извършени девет месеца, след като НОРАД призна, че Пентагонът се сблъсква с "някои значителни предизвикателства" в противодействието на крилати ракети, имайки предвид по-конкретно заплахата от руски бойни подводници, посочва изданието.

Тези подводници, които правят набези в Атлантическия океан, са въоръжени с крилати ракети, способни да носят ядрени заряди.

В светлината на агресивната реторика на Москва и изтичането на срока на ограниченията, основаващи се на договорни задължения, има несигурност дали тези ракети сега носят ядрени бойни глави, изтъква вестникът.

Покачването на напрежението става в момент, когато усилията за контрол върху въоръженията от периода след Студената война губят импулс. Броят на разполаганите от САЩ и Русия стратегически ядрени бойни глави се увеличи миналата година, а двете страни харчат милиарди долари годишно за модернизиране на своите арсенали. На фона на войната в Украйна и изпитващата затруднения икономика руският президент Владимир Путин поставя все по-голямо ударение на ядрените оръжия като гарант и символ на влиянието на Москва, посочва изданието.

Това, което най-много тревожи САЩ, е изпробването на крилата ракета със среден обсег от Русия, което според Вашингтон е явно нарушение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие от 1987 г., който сложи край на опасното противопоставяне между американските и руските крилати ракети в Европа. Крилатите ракети следват релефа на терена, което им позволява да не бъдат засичани от радарите и да поразяват стратегически цели с малко или без никакво предупреждение, а това поражда страхове и у двете страни от изненадващи
изпреварващи удари, отбелязва "Гардиън".