Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

Малдини: Полуфиналът на България в САЩ ’94 не бе случаен

  • Публикувана в Спорт
Малцина са футболистите, с които се олицетворяват няколко поколения на световен гранд. Такъв е Паоло Малдини. За 25 години в „Милан” легендарният защитник спечели всички възможни отличия. И то не по веднъж. Само в Шампионската лига „Милан” триумфира пет пъти с Малдини в състава си. Той е харизматична фигура, за която казват, че е един от най-елегантните офицери на Цар Футбол. А по света просто го наричат „Мистър Милан”. Паоло Малдини се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд” и „Код Спорт”.       – По света ви наричат „Мистър Милан“. Има ли по-голямо признание от това? – Определено е нещо много хубаво. Вероятно е така, защото животът на моето семейство винаги е бил тясно свързан с “Милан“. Баща ми беше славен играч на „росонерите“. Аз пък изкарах в отбора четвърт век. А днес синовете ми са в детските формации на „Милан“.       – Трудно е да прекараш дори с един човек толкова много време, а вие го направихте с любимия отбор. Как се случи това? – Когато целите съвпадат, съжителството е лесно. Роден съм в Милано, израснал съм в града, баща ми Чезаре игра в „Милан“ и за мен няма нищо по-лесно от това да остана свързан с моите корени.       – Спомняте ли си за имената на всички треньори, с които сте работили? – Да, разбира се! Всички, от първия ми треньор Нилс Лийдхолм до последния – Карло Анчелоти. Интересното е, че с Татко Карло си партнирахме на терена и когато бяхме футболисти. Всички треньори са ми дали много в кариерата. Но винаги най-вече съм ценял доверието.         – Работили сте с Ариго Саки, Фабио Капело, Карло Анчелоти. С всеки от тях спечелихте Шампионската лига. Бихте ли ни ги описали? – Всеки от тях е различен и ще отнеме часове да ги сравнявам. Моят късмет беше, че се случиха в идеална последователност за един футболист. Аз съм рожба на „Милан“, израснах край велики личности. Шансът ми бе, че последователно Саки, Капело и Анчелоти бяха мои треньори – всеки от тях в точното време. С тях спечелих много мачове, много титли, много купи.         – Кой е най-таланливият футболист, с когото сте играли? – Бих казал Марадона и Роналдо. Имам предвид бразилеца, Феномена.         – В България приехме с болка загубата на „Барселона“ от „Милан“ през 1994 година във финала на Шампионската лига в Атина. Тогава в дриймтима на Кройф играеше Христо Стоичков. – През всички тези години, през които бях в „Милан“, отборът винаги е влизал като фаворит във финалните мачове, които е играел. Срещу „Барса“ като че ли беше единственият път, в който ни смятаха за аутсайдери. И това ни мотивира много силно. Спомням си, че се надъхвахме един друг. Беше ни доста трудно, защото партньорите ми в защитата Франко Барези и Алесандро Костакурта бяха наказани. А когато двама играчи от техния ранг излязат принудително, става трудно. При това срещу нас беше онзи великолепен отбор на „Барса“. Но така се случва понякога в спорта и особено във футбола – неочаквана и голяма радост за едните и огромно разочарование за другите.         – Откога се познавате с Христо Стоичков? Помните ли други мачове, които сте играли срещу него? – Нямам силна памет. Но тези, които си спомням със сигурност са финалът от мондиала през 1994-та срещу Бразилия и полуфиналът срещу България. Е, предполагам, че този двубой със сигурност и до ден днешен е болезнен за вас. Повече от мача „Милан“ – „Барселона“, нали? Според мен в тази година стигнах до два от върховете в кариерата си. Предполагам, че така е и за Христо.         – България много се гордее с представянето си в Щатите. Какво мислите за отбора, който победихте на полуфинала? – Един национален отбор не е достигал полуфинал на световно първенство случайно! За да се достигне до подобни резултати, до подобно ниво, трябва да е налице голямо поколение състезатели, които играят от много време заедно и имат успешни международни кариери. Знам, че много от тях ги имаха, а като прибавим и силните патриотични чувства, които има в страните от Балканския регион, разбираме как и защо се е стигнало до този голям успех. България беше голям тим, който заслужено стигна до финалното каре.         – Играли сте срещу двата най-големи български отбора – ЦСКА и „Левски“. Помните ли тези мачове? – Помня двубоите от 1988 година срещу „Левски“. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После бихме и в София с 2:0. Трябва да съм играл поне още два мача срещу българи в евротурнирите, но за другите не си спомням. Извинете ме, но изиграх толкова много мачове в кариерата си, че ми е малко трудно вече да си припомням всички и особено детайли около тях.         – Преди няколко месеца направихме интервю със сеньор Брайда, бившия спортен директор на „Милан“. Той ни каза, че Силвио Берлускони много е искал да вземе Христо Стоичков. Щеше ли да пасне той на тази империя? – Тогава не съм бил в течение на плановете на ръководството. Това не е работа на футболистите. Със сигурност „Милан“ по онова време следеше най-добрите играчи на планетата, а Стоичков беше един от тях. Щеше да е хубаво да дойде при нас, но и така кариерата му е повече от успешна.         – Изиграхте 902 мача за „Милан“. Можеше ли да стигнете и до кота 1000? – Ако броим и мачовете за националния отбор, то със сигурност съм минал кота 1000! Да, моята кариера е много „Милан“, но и много Италия!         – Седем пъти сте шампион на Италия, пет пъти на Европа. Коя купа най-много си цените? – Първите триумфи винаги са най-хубавите, но трябва да отбележа и последната Шампионска лига, която спечелихме с може би не най-силния си състав в историята, който имаше и страхотно силен, направо стоманен характер. Тогава победихме „Ливърпул“ в Атина с 2:1. После заедно взехме и Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Тези три купи от 2007 година за мен бяха страхотна радост. Знаех, че времето ми изтича и това са едни от последните възможности да спечеля още нещо значимо като футболист. Успях да го направя и това ме направи много щастлив. „Милан“ беше на върха в Европа и света с мен на терена.         – Имате толкова много успехи, но и едно огромно разочарование – срещу „Ливърпул“ в Истанбул. Поведохте с 3:0 през първото полувреме, а накрая загубихте с дузпи. Какво стана на този финал в Шампионската лига през 2005 г.? – Е, какво стана? Нищо не стана. Те играха добре 10 минути, ние – 110. Но и това се оказа недостатъчно. Както казах преди малко – това е красотата на футбола. Имах късмета да вдигна седем шампионски титли на Италия, но загубих три финала в Шампионската лига. Загубих също и финала на световното първенство в Щатите, финала на европейското първенство в Холандия. Неприятно, но аз винаги съм приемал резултата такъв, какъвто е! В противен случай човек няма да може да спи спокойно нощем. И няма да може да достигне до онези другите, големите резултати. До върховете!         – Защо толкова велик отбор като „Милан“ през последните години се представя под очакванията на милиони фенове по света, включително и в България? – Да го кажем, че в последно време има хаос в ръководенето на клуба, а това видимо се отразява на резултатите на терена. Не знам дали Силвио Берлускони ще има желанието да продължи да инвестира в „Милан“ така, както го правеше дълги години.   "Труд" ...
Продължава...

Печелят ли големите пивовари в САЩ от забавянето на пазара на крафт бири?

Снимка: архив Ройтерс

Бумът на индустрията с крафт бири в САЩ се забавя. Но това не означава, че големите пивовари печелят от това, пише в свой анализ Wall Street Journal

Продължава...

Казусът с Бокова, САЩ срещу Русия за Сирия - сред най-коментираното в "Дневник"


Международните новини по традиция са сред най-коментираните в "Дневник". Ето и как изгежда класацията брой коментари за изминалата седмица към 19 часа на 1 октомври.

1. Подкрепата за Бокова в ООН намаля още повече- 483 коментара

2. САЩ обвиниха Русия във варварство в Сирия, не спират ударите срещу Алепо - 455 коментара

3. Разследването обвини Русия за сваления "Боинг" в Украйна - 441 коментара

4. Клинтън принуди Тръмп да се отбранява в първия...
Продължава...
Абонамент чрез RSS

Новини

Медии