Снимка: Pixabay
Казват, че насилието е последното убежище на некомпетентния. Тази фраза изглежда като много точна аналогия на наложения мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности от НЗОК през 2018 г. Причината за ограниченията е неспособността на управляващите да ограничат стръмното увеличение на здравноосигурителните разходи през последните години. Въпреки че предходното правителство разполагаше с около две години, а настоящото с близо цяла година, ако не да се справи, то поне да положи първите стъпки за разрешаване на проблема, напредък не се наблюдава. Вместо това се прибягва до крайни мерки, които противоречат на логиката, нормативната уредба и не дават резултат, защото винаги се намира възможност за заобикаляне на ограничението, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).
През 2015 г. за първи път влиза в сила забрана за сключване на нови договори на НЗОК за извършване на нови медицински дейности. Година по-късно, в допълнение на бюджетните лимити за болниците се въвеждат и лимити за дейностите, които могат да извършват, а междувременно текат редица технически ограничения, взимани с решения на надзорния съвет на НЗОК. Ефектът от всичко това е, че през 2015 г. разходите за болнична помощ са с над 240 млн. лв. над гласуваните със закона за бюджета на НЗОК, което е увеличение от 16,5%. Въпреки че разходите през 2015 г. са около 1,5 млрд. лв., бюджетът за 2016 г. предвижда болничната помощ да получи около 1,35 млн. лв. или със 150 млн. лв. по-малко от реално изразходените през предходната година. Разходите за болнична помощ през 2016 г. са над 1,6 млрд. лв., което е с около 17,5% над гласуваното в закона за бюджета.
Мораториумът за нови болници и лекарства цели стабилизиране на бюджета на НЗОК
Забраната за финансиране на нови иновативни лекарства - нова бариера пред достъпа до лечение
Ще спести ли публичен ресурс мораториумът за плащане на нови лекарства?
ГЕРБ няма да спре мораториума за нови лекарства
Средствата от резерва за непредвидени разходи на НЗОК формира над 80% от допълнителните разходи и през двете години, т.е. още с приемането на бюджета на касата е ясно, че преразходите са неизбежни. Останалата част обаче се отпускат по усмотрение на надзорния съвет на НЗОК в резултат на вътрешнокомпенсирани разходи или по-висока събираемост на приходите. Т.е. освен че в началото на годината е ясно, че заделените средства за болнична помощ са твърде малко, поради което се предвиждат средства за уж непредвидени разходи, в течение на годината НЗОК отпуска допълнителни средства. Казано по друг начин – от една страна се приемат мерки за ограничаване на ръста на разходите за болнична помощ, а от друга те растат през годината по сравнително непрозрачен начин
