Дете на математик пита баща си:
- Тате, тате, как се пише осмица?
- Елементарно, сине. Вземаш знака за безкрайност и го завърташ на числото пи, умножено по една втора.
Това е може би най-любимият ми виц от студентската ми година в Харковския политехнически институт (1985-1986). Конкурираше го само “В ХПИ ще учат историята на КПСС на немски, за да съчетаят безполезното с неприятното.”
Но тези дни се замислих, че той - вицът за осмицата и безкрайността, сигурно е бил измислен за Христо Стоичков, който следващия петък от 18 часа на Националния стадион “Васил Левски” ще събере 30 мегазвезди на световния футбол в поредния си бенефисен мач.
8 е номерът, с който Камата влезе като метеор в световния футбол, а безкрайни ще останат любовта, възхищението и признателността на милиони българи, каталунци и просто любители на искрения, бърз и атакуващ футбол от цял свят.
Сбогуването е една малка смърт, бе казал един умен човек. Обръщайки поглед назад към дългата и славна кариера на Стоичков като играч, може да се констатира, че поне 7 пъту му се е случвала подобна малка смърт. Затова е символично, че бенефисът пред родна публика в компанията на толкова много световни знаменитости ще е именно 8-ото сбогуване на Камата с онези, заради които той правеше всичко - зрителите, и то най-вече българските му фенове. Очевидно в това отношение Христо е като котките - има поне девет живота.
Като юноша на “Марица” Христо Стоичков е освободен от отбора като безнадеждно безперспективен, в ЦСКА е наказан с доживотно изхвърляне от редиците на физкултурното движение и изпратен в истинска казарма, от “Барселона” си тръгва два пъти след скандал с треньорите - първо с Йохан Кройф, за да се върне след година командировка в италианския “Парма”, а после и вече окончателно - с Луис ван Гаал, когото не пропуска да атакува до днес при всевъзможни поводи.
Даже присъствието му в националния отбор е белязано от различни раздели - един бойкот след изгонването на чичо и племенник Пеневи след Евро'96 и едно епично 1:1 с Англия в присъствието на Йохан Кройф три години по-късно.
Номер 1: От "Марица" го гонят,
бил "запъртък" и не стававл
Ялението Христо Стоичков можеше въобще да не се случи, или поне не във футбола.В края на 70-те години бъдещият носител на “Златната топка” тренира футбол в юношеските формации на пловдивския “Марица” при треньора Стефанов, известен като Бай Ради. Тогава негов съотборник е Николай Неделчев, днес изпълнителен директор на “Публисис Груп България”.
Тимът на “Марица” с треньор Огнян Атанасов преди мача срещу “Тракия” на стадион “Спартак” в Пловдив. Стоичков е вторият клекнал от ляво на дясно, а вратарят Неделчев - прав над него в края.
“С Христо сме набори, само че той е роден през февруари, а аз - през септември. Тогава направиха поредната реформа и нашия отбор го разделиха - родените преди юли ги пратиха при набор 65, а останалите - при 67-и. Стоичков попадна при по-големите. Техният треньор Ради Стефанов от самото начало не го хареса. Каза му, че е запъртък и не става за футболист”, разказва Неделчев.
Той си спомня, че Камата започна да играе в отбора на завод “Юрий Гагарин”, но идвал редовно да поддържа форма и с тях. “Треньорът ни се казваше Енчев, нямаше нищо против. Освен това Ицо риташе и в отбора на училището си - СТПУ по строителна механизация “Христо Гюлеметов-Бонбона”. Именно там според мен го забеляза треньорът на “Хеброс” (Харманли) Сава Савов и го привлече”, връща лентата почти 40 години назад Николай Неделчев.
Спомени за този период на легендарния български футболист пази и известният радиоводещ Томислав Русев. Той разказва, че два пъти е играл срещу Христо Стоичков в официални мачове. Единият път е като юноша на “Левски” срещу връстниците от “Марица”, а вторият - във “В” група. Стоичков е от “Хеброс” (Харманли), а Томислав Русев - от “Граничар” (Свиленград).
№2: На 19 години БКП го изхвърля
до живот от футбола и спорта
След епохалния успех - полуфинал в турнира за купата на европейските шампиони през 1982 г., в ЦСКА (тогава “Септемврийско знаме”) започва трудна смяна на поколенията и вечният съперник “Левски-Спартак” бързо дръпва с две поредни титли и няколко пъти повече поредни победи в преките двубои.
В контекста на тази “синя” доминация идва финалът за купата на България през 1985 г. между двата гранда в българския футбол. На 19 юни пред 30 000 зрители на стадион “Васил Левски” съдията Ахмед Яшаров, който току-що е прекръстен на Аспарух Ясенов, извежда двата отбора. В състава на “червените” 19-годишният Христо Стоичков замества контузения Стойчо Младенов.
Противно на очакванията ЦСКА повежда, макар и със скандален гол. Георги Славков, носител четири години по-рано на “Златната обувка” с “Тракия”, си повежда топката с ръка пред потресения защитник на “Левски” Николай Илиев и вкарва във вратата на Боби Михайлов. През второто полувреме от пряк свободен удар Илия Войнов прави 2:0 и постепенно нервите вземат връх.
Звездата на “Левски-Спартак” Руси Гочев е награбил младия Стоичков и го избутва извън терена.
Капитанът на ЦСКА “Септемврийско знаме” Георги Димитров-Джеки се е хванал за главата, а Ицо (най-вляво) е навел своята, сякаш знае, че БКП ще го изхвърли до живот от футбола.
При едно меле левскарят Емил Спасов хваща Коце Янчев за гушата. Младият Стоичков се втурва да брани съотборника си, става истинско меле, което едва е овладяно от съдията. Мачът завършва 2:1, а с решение на ЦК на БКП двата клуба са преименувани, Стоичков е изхвърлен до живот от футбола и пратен в казармата. С много усилия е реабилитиран година и половина по-късно.
№3: Играе феърплей в първия си
последен мач с екипа на ЦСКА
ЦСКА прави от Христо Стоичков футболист, който е в сферата на интересите на големите европейски клубове. С “червените” Камата стига до полуфинал в несъществуващия днес турнир за купата на носителите на купи, до четвъртфинал за купата на европейските шампиони и печели “Златната обувка” за най-резултатен футболист в европейските клубни първенства.
След години, макар и за кратко, Стоичков се върна в ЦСКА, но тогава престоят му далеч не беше толкова впечатляващ. Затова повече внимание заслужава първият му прощален мач за “червените”. Той е на 2 юни 1990 г. срещу символичния гост “Славия”. На “белите” им трябва победа, за да станат втори, а на Ицо - един гол, за да изравни нападателя на “Реал” (Мадрид) Уго Санчес, който няма повече мачове.
“Славия” бие 2:1 и печали желаните сребърни медали, но Стоичков вкарва само един гол. Така той изравнява мексиканеца и двамата с по 38 гола вземат по една “Златна обувка”. Години по-късно Камата заявява, че е играл честно и не е поискал да се договори със съперника и така да лиши Уго от трофея. Статистици припомнят, че другите двама българи със “Златна обувка” - Петър Жеков и Георги Славков, вкарват по 4 гола в последните си срещи.
Стоичков атакува вратата на френския “Олимпик” (Марсилия) в 1/4-финал в турнира за купата на европейските шампиони през 1990 г.
Стоичков завещава капитанската лента на Трифон Иванов при заминаването си за "Барселона"
Окончателно с ЦСКА Стоичков се разделя отново с гол - за 1:1 с “Локо” (Сф) на 18 април 1998 г.
№4: Кройф го върна в "Барселона", но
заради Ван Гаал се махна завинаги
Пристигането на Христо Стоичков в “Барселона” е сбъдната мечта за него, но и оттам той си тръгва два пъти, при това не по най-добрия начин.
След четири поредни титли на Испания, първата в историята на клуба купа на европейските шампиони и първа “Златна топка” за играч на каталунския клуб от 20 години, идва време и за криза - както в играта на българина, така и в резултатите на отбора.
Все по-често в медиите се появяват задочни критики от страна на Кройф към почти обожествената на “Ноу Камп” осмица. Ицо пък не му остава длъжен и лека-полека се стига до почти открито противопоставяне. Поставено пред поредния избор между холандския треньор и някоя чужда звезда, ръководството както винаги подкрепя Ел Мистер и започва да търси отбор на нападателя. Стоичков предпочита “Парма” пред “Интер”, но само година по-късно изглажда отношенията си с Кройф и се връща в “Барселона”.
Луис ван Гаал чете конско на Стоичков по време на тренировка. Вдясно е тогавашният помощник в “Барселона” Жозе Моуриньо.
Не така обаче е ситуацията две години по-късно, когато за треньор е назначен друг холандец - Луис ван Гаал. Той пълни тима със свои сънародници плюс неколцина бразилци и за Камата все по-често няма място в състава. Освен това дошлият от “Аякс” специалист критикува Христо за действията му във фаза защита и в крайна сметка успява да го прокуди завинаги.
№5: Заради Пеневи обяви
бойкот на националния отбор
Мачът Франция - България 3:1 от груповата фаза на европейското първенство в Англия през 1996 г. можеше да си остане последен в кариерата на Христо Стоичков с екипа на националния отбор.
Разглезени от четвъртото място в САЩ фенове и футболни началници обявиха постиженията в трите мача на Острова - равен, победа, загуба и отпадане, за пълен провал. Логично някой трябва да го отнесе. Стоичков е имунизиран заради вкараните три гола - от дузпа, от игра и от пряк свободен удар, затова го отнася треньорът Димитър Пенев и племенникът му Любослав, който се връща в тима след възстановяване от коварна болест. Срещу Франция обаче Любо си вкарва автогол, а на летището в София изрича скандалната за мнозина фраза: “Който не ме уважава, да духа супата!”
На заседание на Изпълкома на БФС двамата Пеневи са изхвърлени, а броени дни след това Христо Стоичков обявява, че повече няма да играе при това ръководство на БФС. По-малко от година по-късно, след като е нарекъл новия треньор Христо Бонев “господин Никой”, Камата се помирява с него и се връща в тима, за да играе на още едно световно.
Стоичков благодари на Йохан Кройф преди последния си мач в националния отбор. Вляво е Димитър Пенев. СНИМКА: РОЙТЕРС
Истинският му бенефис с националния отбор е на 9 юни 1999 г. на стадион “Българска армия” в европейска квалификация срещу Англия. Стоичков е капитан, на трибуните са Йохан Кройф и Димитър Пенев, а в игра влиза соченият за наследник на Камата Мартин Петров, който обаче е изгонен. Мачът завършва 1:1.
№6: САЩ видяха последния
му официален мач като играч
Последният мач на Христо Стоичков в националния отбор не означаваше все още край на кариерата му. Той бе призван да стане един от пионерите на професионалната футболна лига на САЩ в днешния вид.
През 2000 г. той е представен заедно с Лотар Матеус, като германецът отива в Ню Йорк, а българинът - в Чикаго. Феновете на тамошния “Файър” пазят главно добри впечатления от Камата. Макар тимът да не успява да се пребори за титлата, стига до финала, а там и печели втория по авторитет трофей в Северна Америка - купата на САЩ.Единственото, което му липсва по онова време, е България. Заради визовите процедури няма право да напуска страната повече от година и добре, че са хилядите сънародници в Чикаго, които го подкрепят неистово на всеки мач.
Христо позира преди мач на последния клуб в богатата си кариера - американския “Ди Си Юнайтед”.
Последният официален мач на Христо Стоичков е с екипа на друг американски отбор - “Ди Си Юнайтед” от Вашингтон. Освен възрастта и контузиите върху решението му оказва влияние и един инцидент. По време на приятелски мач българинът влиза по-остро и неволно контузва тежко футболист от американски колежански отбор. Самото момче не обвинява българина, но медиите се нахвърлят върху му.
№7: 30 000 на "Ноу Камп",
от тях 10 000 българи
На 29 май 2004 г. над 30 000 дойдоха на стадион “Ноу Камп” в Барселона, за да се сбогуват с най-великия български футболист за всички времена - Христо Стоичков.10 000 от тях бяха българи, което бе и вероятно най-големият футболен десант в историята.
На терена бяха два отбора, пълни със звезди от цял свят. Единият се водеше от Йохан Кройф и Чарли Решак и беше съставен от футболисти на “Барселона” от няколко поколения. В другия пък блестяха българските звезди от САЩ'94 заедно с мегазнаменитости от цял свят. Техни треньори пък бяха други двама, дали много на футболиста Стоичков - Димитър Пенев и Боби Робсън.
Българинът, както приляга на виновник за празника, вкара и двата гола за победата на “Барселона” с 2:1. За световните звезди се разписа Давор Шукер.
Христо Стоичков благодари на публиката на стадион “Ноу Камп” в компанията на двете си дъщери Михаела и Христина. Снимка: Бончук Андонов
“Барса” е повече от клуб. Благодаря на всички приятели, треньори и фенове, които бяха с мен през тези години. Искам да кажа на моето семейство, че много ги обичам”, заяви Камата на каталунски, а след това посочи трибуните и добави на български: “Да знаете, че това е България.” Преди мача пяха Хосе Карерас и Слави Трифонов.
Автор: Едуард Папазян
Източник: "24 часа"
...
Продължава...
