Разсърдил ми се легендарен Гонзо, разсърдил още заплашил с тежка оставка. А покрай него засмян Стойчо сълзи рони и за нова селекция опява. А играта на Левски, мила моя майно льо, куц кон до магаре, менте до ментето...Разсърдил ми се напет Гонзо и затъжил за бурното Черно море, а солидарен Стойчо припява тежко тежко за тъз черна треньорска неблагодарност. А за терзанията на обикновения син фен никой нехаее. И каква стана тя? Баш виновниците за дерджето на славния клуб излязоха жертви на голямото напрежение и непосилно високите критерии. Ами, господа, и за децата е ясно, че в Левски никой няма да те чака да разтягаш локуми и чертаеш планове за след N на брой години. Независимо от мястото ти в клубната история или пък легендарната ти аура. Защото всички си спомнят първите мачове под ръководството на Мъри и Наско, издънката с Беверен и мощния запалянковски вой за незабавни оставки. А сега какво е – нечуван медиен и фенски комфорт и пълно обгрижване и угаждане на всички прищявки от страна на ръководството на клуба. Тук могат да бъдат дадени и още примери в тази насока, като емблематичен остава този с клубната легенда Емил Велев – Кокала и освобождаването му след шампионска титла и разгромен мач в евротурнирите над андорски отбор. А наглеца Стойчо ми заревал за лятна селекция и нови попълнения при положение, че на въпроси относно бъдещето му мънка като петокласник на изпит по физика. А пък спортният директор, тъй като е нежна душа, го дава още по – сърдито и даже решил да отсвири спортните медии, защото го цитирали погрешно. Но за какво са му на Стойчо нови попълнения? Това с вземането на 6 – 7 играча на полусезон ни е до болка познато. От тези горните поне половината задължително са гледани единствено на клипчета в YOUTUBE и задължително са свободни агенти. И само си помислете – кой читав футболист ще стои без отбор по средата на сезона и ще чака подадената му от ФК Левски ръка?! С този модел на селектиране и с тази практика на перманентна трансферна въртележка, моментното състояние на отбора е напълно логично. По този начин в Левски на всеки 6 месеца се чудят какво да правят с „менголовци” и „наровци”, а след известно време уверявам ви и с „адениджевци”. Иначе ултиматумът от ръководстовото за спечелване на всички мачове до края на шампионата (циничен до перфидност) и подобряване на игровата постановка на отбора, продължава да виси с пълна сила. Събирането на пълния комплект точки без цялостна промяна на облика обаче е напълно лишено от смисъл. В същото време игровото поведение си е същото, колкото и на някои да им се иска два фойерверка да са симптоматични за един събирателен облик. Видя се отчетливо, че Георги Костадинов е жизеноважен в средата на терена, че Прохазка е констатна величина, че Венци Хрисов търпи положително развитие, че Левски на мач допуска поне 2-3 хиляда процентови положения за гол и че Божо Краев по никакъв начин не оправдава титулярното си място. Оттам нататък нищо нестандартно и иновативно. Показателни са мачовете на ЦСКА и Левски срещу Берое. От едната страна агресивност, висока преса и разнообразна контраатака, от другата – пълен игрови дисбаланс, мъчително нападение и опълченска защита, при която глави се пукат, кости се трошат, а топката вие на умряло от кюскане и нариване. А спортен директор и треньор начумерени и сърдити, очи проклинат цяла вселена. Ама гредата в окото никой не я вижда.
Иван Велчев – Кънчара, Стралджа...
Продължава...
