Факти от календара: 7 декември
- Публикувана в Водещи
1995 г. космическият апарат „Галилео” влиза в орбита около Юпитер. Апаратът е изстрелян на 18 октомври 1989 г. на борда на космическата совалка „Атлантис”, като е запуснат от околоземна орбита.
Запускът на Галилео е забавен значително поради катастрофата със совалката „Чалънджър” през 1986 г. Апаратът е конструиран по начин, позволяващ запуск единствено от космическа совалка. Новите изисквания за безопасност, наложени след катастрофата, налагат използването на по-маломощен ракетен ускорител, който на практика не позволява осъществяването на пътуването по предварително планираната траектория към Юпитер.
Мисията е спасена от един от инженерите на апарата, който предлага нова траектория с няколко гравитационни подпомагания (един път от Венера и два пъти от Земята) с цел достигане на достатъчна скорост за осъществяване на посещение на Юпитер. По пътя си към планетата „Галилео” посещава астероидите 951 Гаспра на 29 октомври 1991 г. и 243 Ида на 28 август, 1993 г., като открива първия астероиден спътник - Дактил (спътник на Ида) на 17 февруари 1994 г.
Апаратът е построен и управляван от JPL. Бордните двигатели са построени в Германия, а спускаемият модул - от изследоватеския център Еймс на НАСА, САЩ. За изпълнение на многобройните задачи по събиране, интерпретация и изпращане на данни към Земята, както и за поддържане на нормалното функциониране на апарата от наземния контрол са използвани 650 000 реда програмен код за изчисление на траекторията на апарата, 1 615 000 реда за анализа на телеметрията и 550 000 за навигация. В допълнение са използвани други, значително по-малки програми, работещи на борда на „Галилео”.
През 1994 г. апаратът наблюдава директно сблъсъка на кометата Шумейкър-Леви 9 с Юпитер за разлика от наземните телескопи, за които се налага изчакване до завъртане на мястото на сблъсъка на повърхността на Юпитер в посока към Земята.
Основната мисия на „Галилео” се състои в двугодишно изследване на системата на Юпитер. Апаратът се установява на силно елиптична орбита около планетата с орбитален период от около два месеца. Променливото разстояние до Юпитер позволява изследване на различни части от неговата магнитосфера. Изследвани са и големите спътници на планетата.
На 21 септември 2003 г., след 14 години в космоса и 8 години на орбита около Юпитер, апаратът е спуснат в атмосферата на планетата със скорост от около 50 км/с с цел предотвратяване на сблъсък с някой от спътниците на Юпитер и евентуално пренасяне на бактерии и микроорганизми със земен произход на повърхността му. Значително влияние върху решението оказва откритият с помощта на Галилео океан от течна вода под повърхността на Европа.
До края на мисията си „Галилео” открива 21 нови спътника на Юпитер, среща се отблизо с малката Амалтея и заснема разбиването на кометата „Шумейкър-Леви 9” върху газовия гигант през 1994 г. През декември 1995 г. „Галилео” влиза в орбита около Юпитер. Един от най-сериозните му успехи е изпращането на сонда за изучаване на атмосферата на планетата. Тя пада цели 58 минути и изминава 204 км в атмосферата, като изпраща данни на „Галилео”, който пък ги препраща на Земята.
2004 г. Хамид Карзай полага клетва като президент на Афганистан. Пущун от рода Попалзай, Карзай е роден на 24 декември 1957 г. в село Карз, близо до Кандахар. Той следва в Кабул, а после в Индия, където специализира политология.
По-голямата част от времето в периода 1982-1994 г. Карзай живее в изгнание, главно в Пакистан. През 1994 г. той поддържа връзки с талибаните, но ги прекъсва изцяло, когато през 1999 г. баща му загива в пакистанския град Квета при атентат, дело на ученици от религиозно училище.
Карзай се връща нелегално в Афганистан през октомври 2001 г., а след падането на режима на талибаните, през декември е избран за президент на Афганистан на Бонската конференция, която трябваше да състави временно афганистанско правителство, закриляно от Запада. Утвърден през юни 2002 г. от големия съвет на племенните старейшини - Лоя джирга.
В края на 2004 г. той печели първите общи преки президентски избори в историята на страната си с 55,4% от гласовете. Хамид Карзай оцелява при най-малко четири покушения, последното от които през април 2008 г. в Кабул.
В България:
1989 г. създадена е коалицията Съюз на демократичните сили. За първи път този ден е отбелязан като празник на партията през 2004 г., след като е обявен с новата редакция на Устава на СДС, приета на Национална конференция на партията. С измененията в устава, приети на 8 април 2006 г., на ХVI Национална конференция на СДС, празникът е официално записан в чл.43 на документа.
Учредяването на СДС става като коалиция от демократични организации, сред които са Клуб за гласност и демокрация, Независимо сдружение „Eкогласност”, Конфедерация на труда „Подкрепа”, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива”, БРСДП (о), БЗНС „Никола Петков”. По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия.
При учредяването на СДС организациите са представени от Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Бетър Берон, Чавдар Кюранов, Деян Кюранов, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Константин Тренчев, отец Христофор Събев, Крум и Иван Неврокопски, Руен Крумов, Любомир Собаджиев, Михаил Петков, Михайл Михайлов, Димитър Баталов, Емил Кошлуков, Емил Стумбов, Христо Пеев, Васил Гьорев, Георги Аврамов, Пламен Даракчиев, Любомир Павлов, Георги Спасов, Стелиян Стойчев, Тони Радков, Константин Георгиев, Петър Стойков, Славомир Цанков.
На 14 декември 1989 г. пред Народното събрание СДС провежда първия масов митинг, на който се иска отмяна на чл.1 от Живковата конституция.