Срещата в Москва. Снимка, архив: БТА

Минаха 5 години, откакто гръцки премиер беше на визита в Москва в търсене на финансова помощ. Папандреу поиска руски пари, но получи препоръка да се обърне към МВФ от тогавашния президент Дмитрий Медведев.

Преди да отлети от Атина в посока Москва, настоящият гръцки премиер уверяваше, че няма да иска пари от Владимир Путин, въпреки че Гърция е в далеч по-лошо състояние в сравнение с 2010-та. Но дори и да е искал, не получи нищо повече от размяна на любезности и обещания за “подновяваване и съживяване” на взаимоотношенията между двете страни, обобщава сп. “Икономист”.

Ципрас приветства идеята руски газопровод да минава през гръцка територия и за пореден път разкритикува ЕС за налаганите срещу Русия санкции заради украинската криза. Путин пък подчерта, че не смята да използва топлата връзка с Гърция за разединяване на Обединена Европа.

За редица анализатори в Гърция визитата на Ципрас в Москва е поредният популистки ход на новото гръцкото правителство, оглавено от крайнолявата му партията. Подобни прояви са с цел задържане на високия рейтинг на одобрение, натрупан непосредствено след изборите, въпреки че безработицата отново се покачва, банките замразиха даването на кредити и Гърция пак е в рецесия.

За Путин подновяването на приятелските отношения с Гърция е с основна цел енергийна сделка. “Нищо не се е променило особено от началото на 21-ви век”, коментира бивш енергиен министър по повод желанието на руския лидер за превръщане на Гърция в една от основните точки по линията на газопровода “Южен поток”. 

“Икономист” посочва, че “Южен поток” е бил спрян след натиск от ЕС върху България. И сега Гърция може да се присъедини към друг мащабен проект на Москва за доставки на газ за Европа – газопровод, който да минава през Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. Очевидно ролята на Атина в този проект е ключова.

Руски компании имат сериозен интерес и в придобиването на собственост върху гръцките държавни железници и пристанището в Солун в мащабна пакетна сделка. Първоначалната оферта обаче беше отхвърлена от гръцката агенция за приватизация при предишното правителство. Но опитите на Ципрас да се хареса на президента Путин може и да доведе до обрат в тази позиция на агенцията.

Интересен щрих е засиленият интерес на китайски компании към същите обекти. Дали премиерът е готов да отхвърли парите от Китай за сметка на парите от Русия в опит да получи стратегически партньор?

Визитата на Ципрас в Русия поуспокои най-крайната лява фракция в партията му. Именно представителите на тази фракция критикуват открито премиера за продължаващите преговори с ЕС и МВФ въпреки уверенията в предизборната кампания, че Гърция ще заеме твърда позиция в разговорите с кредиторите.

Популистките обещания обаче постепенно отстъпват място на реалността – топ приоритет на гръцкото правителство е отключването на нов транш от спасителния заем в размер на 7,2 милиарда евро за избягване на фалит.

Ципрас успя да договори отпускането на 458 милиона през април, но следващият пакет от 950 милиона, който трябва да пристигне през май, все още не е подсигурен.

Втори месец по ред финансовият министър се чуди как да събере достатъчно пари, за да бъдат платени пенсии и заплати в държавния сектор. На този фон мечтата на Ципрас за свежи (и много) руски пари възможно най-скоро изглежда точно това – една мечта. 

Владимир Путин. Снимка: архив, Reuters

В Русия Владимир Путин обича да се представя като спасител на нацията. В Европа и САЩ се стигна дотам, че той е смятан за заплаха за новия световен ред, пише Тимъти Херитидж от Ройтерс.

Какво ще е следващото действие на руския президент в Украйна е ключово за нейното бъдеще, това на Европа и неговото собствено. Не този етап Путин изглежда има предимство въпреки икономическите санкции на Запада, които вредят на руската икономика, а Украйна бързо става почти неуправляема за прозападните си лидери, което подкопава стремежа й да се присъедини към европейските структури.

С Крим, завзет от Русия от почти година и Източна Украйна под контрола на лоялни към него сепаратисти, Путин може да позволи на бунтовниците да завземат още територии с това, което Западът нарича руска военна подкрепа.

Киев се опасява, че предстои нова бунтовническа офанзива срещу украинското крайбрежие на Азовско море, което може да отвори коридор към Крим. Следващите стъпки на Путин ще се определят от онова, което той смята, че е най-добре за него, а не задължително от това, което западните критици смятат за експанзионистка политика или това, което възхитеният от него електорат вижда като защита на националните интереси.

"Всички възможности са на масата", каза високопоставен западен дипломат в Москва. "Но крайната цел е Путин да запази властта и той ще направи каквото е необходимо, за да я постигне".

Дипломатът, запознат отблизо с преговорите, които доведоха до мирното споразумение, сключено от лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия в беларуската столица Минск на 12 февруари, вижда съвсем малък шанс за добър за Украйна изход.

Най-добрият възможен резултат, каза той, е връщане към ситуацията преди конфликта от 2013 година. Други варианти са дълга, тежка война, "замразен" конфликт или конфликт с ниска интензивност в Изтока, който ще направи Украйна невъзможна за управление или ще я разкъса.

Спънките пред споразумението от Минск, след като бунтовниците се отказаха от него, превземайки стратегически град, който според тях не бил обхванат от споразумението за прекратяване на огъня, доведе до нови призиви към президента на САЩ Барак Обама да даде на Киев смъртоносни оръжия, за да защити Украйна.

"Владимир Путин иска Украйна да не бъде част от Европа и успява да го постигне", заяви сенатор Джон Маккейн от Републиканската партия на САЩ в телевизионно интервю в неделя.

Картата на Путин

За Путин, който отрича да е изпращал войски и оръжие в Източна Украйна, картата на Русия и нейната "близка чужбина" сега е по-приятна, отколкото преди година.

Русия си върна Крим, а стремежът на Украйна да влезе в Европа и може би в НАТО вече изглежда по-несигурен, след като Москва показа колко далеч ще стигне, за да го предотврати.

Рускоезичната Източна Украйна не стана част от Русия, но в момента е повече в сферата на влияние на Москва, отколкото в тази на Киев.

Русия доминира и в Южна Осетия и Абхазия, два отцепнически региона на Грузия. Москва призна тяхната независимост след петдневна война с Тбилиси през 2008 г., която Русия спечели, и оттогава наложи влиянието си над тях.

Москва подписа гранично споразумение с Южна Осетия миналата седмица - стъпка, която според Тбилиси приближава Русия до анексия на територията, и сключи споразумение за "стратегическо партньорство" с Абхазия през ноември 2014 година.

По-далеч от дома руски сили бяха разположени като "миротворци" в молдовското Приднестровие, след като се намесиха в подкрепа на сепаратистите преди повече от 20 години.

Това може да са, но може и да не са модели, които Путин да следва, макар че един и същ съветник на Кремъл, Владислав Сурков, играе роля в изработването на политиката както към грузинските региони, така и към Украйна. Дестабилизирането на Украйна, която става невъзможна за управление и за приемане в НАТО, може да е за предпочитане пред завладяването й. Някои западни представители виждат амбиции на Путин и в други части на бившия СССР.

Британският министър на отбраната Майкъл Фалън заяви миналата седмица, че Путин представлява "реална и актуална заплаха" за Естония, Латвия и Литва. Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия – изпълнителната власт на Европейския съюз, заяви че Русия преначертава със сила картата на Европа.

Говорителката на Държавния департамент на САЩ Джен Саки заяви, че Русия "разклаща основите на международната дипломация и многостранните институции - основите на нашия съвременен глобален ред".

Хегемония на САЩ

Путин издига предизвикателства към онова, което той вижда като хегемония на САЩ и като световен ред, оформен според интересите на Вашингтон, в който според него САЩ създават определени стандарти за другите, но самите те не ги спазват.

Но за Путин и Русия в Украйна е заложено повече, отколкото в която и да е друга бивша съветска република: той казва, че я смята за една нация с Русия и люлка на руската цивилизация.

Доклад, публикуван от Комитета за ЕС на британската Камара на лордовете, гласи, че ЕС не е схванал това при разрастването на кризата, определяйки го като "катастрофално погрешна преценка" на настроението в Кремъл.

Сергей Караганов, директор на влиятелния руски център за анализи Съвет за външна и отбранителна политика, също е на мнение, че Западът е разбрал погрешно ситуацията след края на Студената война, като не е успял да вникне в руските притеснения за Украйна и особено за стремежа й към присъединяване в НАТО.

Последствията, казва той, включват обръщане към силен лидер в Русия и разочарование от западната демокрация и ценности.

Но, също като Путин, и той казва, че политическите промени трябва да дойдат от Европа - а не от Русия - за да се намалят шансовете за конфликт. От коментарите му става ясно, че година след свалянето на клонящия към Москва президент на Украйна, довело до сепаратистките въстания в Изтока, пропастта между Москва и Запада никога не била толкова голяма.

"След като спечели Студената война, цяла Европа сега я губи", написа Караганов във в. "Росийская газета" миналата седмица. "И тя навлиза в следващата фаза на международни отношения разединена, отново на ръба на конфронтация или дори на голяма война".
 

Ислямистите от радикалната групировка "Боко Харам" продължават масовото клане в нигерийския град Бага, което започна миналата седмица. Труповете и опожарените домове са твърде много, за да бъдат преброени, но по данни на "Амнести интернешънъл" жертвите са вече около 2000, пише британският "Гардиън".  

В края на миналата седмица терористите завладяха ключова военна база край границата с Чад, в близост до Бага и атакуваха града. Ислямистите нападнаха отново в сряда. Под заплахата...