Снимка: www.oculus.com

Oculus, която е собственост на Facebook, пусна “Henry” - филм, който се възползва от технологията за виртуална реалност, за да разкаже за таралежче, пристрастено към прегръдки

1204 г. Балдуин IX Фландърски е коронован за първи император на Латинската империя. На 14 април 1202 г. той напуска своето графство, за да се присъедини към Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.), който по подбуда на Венеция няма за цел Светата земя, а Константинопол.

По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау. След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират Алексий V Дука Мурзуфул, Балдуин е обявен на 9 май 1204 г. за първи латински император на Константинопол и на 16 май е коронован в църквата Света София. Заедно с папа Инокентий III той се стреми да унищожи Голямата схизма.

Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април следващата година той пада в плен на българския цар Калоян в битката при Адрианопол. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря Йохана.

Неговата жена, която междувременно го е последвала, умира в Ако (Сен Жан д’Акр) през пролетта на 1204 г. В Константинопол го наследява като император брат му Хенри.

1717 г. Волтер е арестуван и е затворен в Бастилията. Той е изпратен на „заточение”, заради стиховете си, в които осмивал регента и дъщеря му. Остава затворен в продължение на 11 месеца.

В затвора той довършил първата си трагедия Едип, която подписал с новото си име „Дьо Волтер”, и започнал работа върху голямата си поема „Анриада” (възхвала на Анри IV-Франция), която е отпечатана през 1723 г. След като излязъл от Бастилията, той станал знаменит и благодарение на поставянето на „Едип” на сцената.

1804 г. Наполеон се провъзгласява за император на Франция. До избухване на Революцията от 1789 г. Наполеон служи в гарнизоните във Валанс и Оксон, след което прекарва няколко години в Корсика. По време на Революцията Бонапарт е привърженик на якобинците и в замяна получава поста подполковник на доброволчески полк.

През 1793 г. той напуска Корсика и се изселва заедно със семейството си във Франция. Още с.г. взима участие в обсадата на Тулон, който е завзет от англичаните. Неговите способности при водене на битки до голяма степен са в основата на победата на френската революционна армия. В резултат французите успяват да изтласкат британския флот от френското крайбрежие. В началото на 1794 г. Наполеон е произведен в чин бригаден генерал, а от следващата 1795 г. вече е назначен за командващ френската армия, действаща в Италия.

Набрал достатъчно сила и популярност сред армията, на 9 ноември 1799 г. Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат и става пръв консул, а пет години по-късно вече е провъзгласен за император. Титлата му не е призната от останалите държави и Англия, Австрия и Прусия образуват политически съюз, познат като Рейнска лига, насочен срещу Франция. В борба с него, Наполеон се опитва да задържи престола си.

През 1805 г. той успява да разгроми обединените сили на Австрия и Прусия в битката при Аустерлиц. Победата е отбелязана със сключването на Пресбургския мирен договор. През следващата 1806 г. Наполеон разгромява Прусия и организира континентална блокада на Англия, която е блокирала Франция по море. През 1807 г. Наполеон разгромява и руската армия в битките при Ейлау и Фридланд. С Тилзитския мирен договор той фактически разделя Европа на две зони на влияние - френска и руска.

Следваща стъпка към пълната доминация на Наполеон в Европа е походът му за завладяването на Испания през 1808-1811 г.

През 1814 г. Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло и е заточен на о. Елба. През 1815 г. Бонапарт напуска острова и прави опит да възстанови императорския си трон. С това се поставя началото на т.нар. сто дни. Въпреки първоначалните победи на армията му, решителното сражение е дадено на 18 юни при Ватерло. Там Наполеон претърпява поражение, след което е заточен на о. Света Елена, където умира на 5 май 1821 г.

1901 г. състои се първият мач на националния отбор на Уругвай срещу Аржентина в Монтевидео. Това е един от най-успешните национални отбори в ранните години на професионалния футбол - само между 1924 и 1930 г.

В края на 19 в. английски работници „внасят” футбола в Уругвай. Първият мач на националния отбор на Уругвай е срещу Аржентина и се състои на 16 май 1901 г. в Монтевидео, като домакините губят с 3:2. До 1916 г. следват над 30 мача, като всички с изключение на един (срещу Чили) са срещу Аржентина.

По време на първата си международна среща срещу Аржентина, Уругвай използва екипа на клуб „Албион” - червено-сини фланелки и сини гащета и чорапи. До 1910 г. в няколко мача между тези два отбора Уругвай играят с бяло-сини фланелки, а Аржентина - със светлосини, точно обратното на днешните фланелки.

Същата година (1916 г.) се състои първото в историята първенство Копа Америка (по това време Южноамериканско първенство на националните отбори) - Уругвай надделява над Чили и Бразилия и след равенство с Аржентина събира достатъчно точки, за да спечели купата. Следващата година Уругвай е домакин, като този път печели и трите си мача (срещу същите съперници) и така става първият отбор, спечелил две поредни титли в турнира.

На третия турнир - през 1919 г. - Уругвай допуска първата си загуба и след като заедно с Бразилия събира еднакъв брой точки се налага провеждането на мач за определяне на шампиона, който Уругвай губи с 1:0 след две продължения, като това се превръща в най-дългият мач в историята на турнира. Уругвай спечелва още три титли през 1920, 1923 и 1924 г.

На 18 май 1929 г. Уругвай е избран да домакинства на първото Световно първенство през 1930 г. - от една страна заради двете поредни олимпийски титли, а от друга - по случай стогодишнината от независимостта на страната. След три победи в три мача домакините стигат до финала, където срещат отбора на Аржентина. Въпреки че на полувремето аржентинците водят с 2:1, Уругвай, подкрепян от 93 000 зрители на Естадио Сентенарио, успява да обърне резултата до 4:2 и става първият световен шампион в историята на футбола.

Любопитен факт е, че Уругвай не взима участие в следващите две световни първенства. През 1934 г. бойкотира първенството в Италия, защото четири години по-рано няколко европейски отбора са отказали участие заради дългото пътувате до Южна Америка. През 1938 г. във Франция причината е, че не е спазена уговорката, първенствата да се провеждат в Южна Америка и Европа на ротационен принцип.

1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква в Базилика Свети Петър в Рим от папа Бенедикт XV. Орлеанската дева е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква.

Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната. Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст.

След края на войната в Нормандия през 1452 г., Шарл VII нарежда да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана, и да се предприеме разследване на неговата законосъобразност.

Разследването разглежда документите на процеса, разпитва оцелели свидетели и единодушно решава, че по време на процеса са допуснати груби нарушения на закона. През 1455 г. папа Каликст III нарежда да се започне нов процес и назначава трима представители да следят за неговото съблюдаване.

Съдът в Париж, Руан и Орлеан провежда разследвания в родните земи на Жана. Легати на папата и съдията разпитват 115 свидетели, включително майката на Жана, нейни другари по оръжие и обикновени жители на Орлеан.

На 7 юли 1456 г. съдията прочита присъдата, която е, че всяко обвинение срещу Орлеанската дева се опровергава от разпита на свидетелите. Първият процес е обявен за невалиден, а копие от протоколите и обвинителния акт символично са скъсани пред събралата се тълпа. Доброто име на Жана д'Арк е възстановено.

Лео ди Каприо   Източник: Getty Images

Известният американски актьор Леонардо ди Каприо оглави класацията на най-високоплатените актьори на Холивуд за 2014 година, съобщи "Холивуд рипортър"