Тест модул
Централните банки на Китай и Швейцария са постигнали споразумение за създаване на офшорен център за търговия с юани в Цюрих, който ще допринесе за интернационализирането на китайската валута и ще увеличи броя на финансовите трансакции с участието на китайската валута в Европа
Спартак (Божурица) - Космос (Гривица)
1:0
30.08.2014 18:00
Бенковски (Опанец) - Свобода (Милковица)
3:1
30.08.2014 18:00
Ясен (Плевен) - Ракета (Буковлък)
0:3
30.08.2014 18:00
Ботев (Долна Митрополия) - Искър (Оряховица)
4:0
30.08.2014 18:00
Бойчинов (Коиловци) - Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
5:1
2
Дата
Отбори
18.01.2015 17:00
Искър (Оряховица) - Бойчинов (Коиловци)
1:1
13.09.2014 17:00
Ракета (Буковлък) - Ботев (Долна Митрополия)
3:0
13.09.2014 17:00
Свобода (Милковица) - Ясен (Плевен)
3:0
13.09.2014 17:00
Космос (Гривица) - Бенковски (Опанец)
1:1
13.09.2014 17:00
Устрем (Крета) - Спартак (Божурица)
4:2
3
Дата
Отбори
20.09.2014 17:00
Бенковски (Опанец) - Устрем (Крета)
2:2
20.09.2014 17:00
Ясен (Плевен) - Космос (Гривица)
1:0
20.09.2014 17:00
Ботев (Долна Митрополия) - Свобода (Милковица)
6:2
20.09.2014 17:00
Бойчинов (Коиловци) - Ракета (Буковлък)
1:4
20.09.2014 17:00
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия) - Искър (Оряховица)
0:0
4
Дата
Отбори
27.09.2014 17:00
Ракета (Буковлък) - Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
3:0
27.09.2014 17:00
Свобода (Милковица) - Бойчинов (Коиловци)
8:2
27.09.2014 17:00
Космос (Гривица) - Ботев (Долна Митрополия)
3:0
27.09.2014 17:00
Устрем (Крета) - Ясен (Плевен)
3:1
27.09.2014 17:00
Спартак (Божурица) - Бенковски (Опанец)
2:3
5
Дата
Отбори
04.10.2014 17:00
Ясен (Плевен) - Спартак (Божурица)
3:0
04.10.2014 17:00
Ботев (Долна Митрополия) - Устрем (Крета)
4:2
04.10.2014 17:00
Бойчинов (Коиловци) - Космос (Гривица)
1:0
04.10.2014 17:00
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия) - Свобода (Милковица)
3:3
04.10.2014 17:00
Искър (Оряховица) - Ракета (Буковлък)
2:3
6
Дата
Отбори
11.10.2014 17:00
Свобода (Милковица) - Искър (Оряховица)
5:2
11.10.2014 17:00
Космос (Гривица) - Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
0:3
11.10.2014 17:00
Устрем (Крета) - Бойчинов (Коиловци)
1:0
11.10.2014 17:00
Спартак (Божурица) - Ботев (Долна Митрополия)
1:2
11.10.2014 17:00
Бенковски (Опанец) - Ясен (Плевен)
6:2
7
Дата
Отбори
18.10.2014 17:00
Ботев (Долна Митрополия) - Бенковски (Опанец)
1:1
18.10.2014 17:00
Бойчинов (Коиловци) - Спартак (Божурица)
3:0
18.10.2014 17:00
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия) - Устрем (Крета)
0:2
18.10.2014 17:00
Искър (Оряховица) - Космос (Гривица)
0:1
18.10.2014 17:00
Ракета (Буковлък) - Свобода (Милковица)
3:0
8
Дата
Отбори
25.10.2014 17:00
Космос (Гривица) - Ракета (Буковлък)
0:3
25.10.2014 17:00
Устрем (Крета) - Искър (Оряховица)
3:0
25.10.2014 17:00
Спартак (Божурица) - Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
2:4
25.10.2014 17:00
Бенковски (Опанец) - Бойчинов (Коиловци)
3:0
25.10.2014 17:00
Ясен (Плевен) - Ботев (Долна Митрополия)
3:1
9
Дата
Отбори
01.11.2014 17:00
Бойчинов (Коиловци) - Ясен (Плевен)
0:3
01.11.2014 17:00
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия) - Бенковски (Опанец)
1:3
01.11.2014 17:00
Искър (Оряховица) - Спартак (Божурица)
2:3
01.11.2014 17:00
Ракета (Буковлък) - Устрем (Крета)
3:0
01.11.2014 17:00
Свобода (Милковица) - Космос (Гривица)
5:0
10
Дата
Отбори
01.11.2014 17:00
Устрем (Крета) - Свобода (Милковица)
2:0
01.11.2014 17:00
Спартак (Божурица) - Ракета (Буковлък)
2:3
01.11.2014 17:00
Бенковски (Опанец) - Искър (Оряховица)
4:2
01.11.2014 17:00
Ясен (Плевен) - Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
3:1
01.11.2014 17:00
Ботев (Долна Митрополия) - Бойчинов (Коиловци)
3:0
11
Дата
Отбори
15.11.2014 17:00
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия) - Ботев (Долна Митрополия)
1:4
15.11.2014 17:00
Искър (Оряховица) - Ясен (Плевен)
0:2
15.11.2014 17:00
Ракета (Буковлък) - Бенковски (Опанец)
3:0
15.11.2014 17:00
Свобода (Милковица) - Спартак (Божурица)
3:1
15.11.2014 17:00
Космос (Гривица) - Устрем (Крета)
2:1
Ė
Отбор
Домакин
Гост
Общо
Т
М
П
Р
З
М
П
Р
З
М
П
Р
З
ГР
1
Ракета (Буковлък)
30
5
5
0
0
5
5
0
0
10
10
0
0
31:5
2
Бенковски (Опанец)
21
5
4
1
0
5
2
2
1
10
6
3
1
26:15
3
Ботев (Долна Митрополия)
19
5
4
1
0
5
2
0
3
10
6
1
3
25:16
4
Устрем (Крета)
19
5
5
0
0
5
1
1
3
10
6
1
3
20:14
5
Ясен (Плевен)
18
5
4
0
1
5
2
0
3
10
6
0
4
18:17
6
Свобода (Милковица)
16
5
5
0
0
5
0
1
4
10
5
1
4
30:22
7
Космос (Гривица)
10
5
2
1
2
5
1
0
4
10
3
1
6
7:16
8
Бойчинов (Коиловци)
10
5
3
0
2
5
0
1
4
10
3
1
6
13:24
9
Тръстеник 2009 (Долна Митрополия)
8
5
0
2
3
5
2
0
3
10
2
2
6
14:25
10
Спартак (Божурица)
6
5
1
0
4
5
1
0
4
10
2
0
8
14:27
11
Искър (Оряховица)
2
5
0
1
4
5
0
1
4
10
0
2
8
9:26
Кириякос Георгиу
Главен анализатор
1535 г. испански конкистадори основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу Лима. За основател на града е сочен испанецът Франциско Писаро, който му дава името „Град на Кралете”.
Заедно с двама свои съдружници Франциско Писаро организира три частни завоевателни експедиции - през 1524 г., 1526 г. и 1527 г., по време на които открива западното крайбрежие на Южна Америка и залива Гуаякил. Там Писаро получава достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, заграбват изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в Панама. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в Испания за да търси съдействие.
Следващата година император Карл V му издава патент за завладяването на Перу за Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 г. потегля от Панама с три кораба Писаро е вече 56-годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона.
Около Екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 г. достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците.
След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 г. с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки.
Братът на Франсиско Писаро Ернандо Писаро, съпровождан от преводач се отправя към лагера на Атауалпа, и той, виждайки, че пришелците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532 г. вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него на 26 юли 1533 г. е убит.
След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак.
Испанската корона избира именно Писаро за управител на новозавладените земи.
Най-големия си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточава цялата испанска администрация и духовенство в Новия Свят, включително и „Ауденциите” (законодателен и съдебен орган на Метрополията в Новия Свят). Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките - Университетът Сан Маркос.
Градът е разположен в долината на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо, образува най-голямата урбанизирана зона в Перу и една от най-големите в Южна Америка. В близост до града се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка.
1825 г. е открита сегашната сграда на „Болшой театър” в Москва. Това е един от най-старите и най-значими театри за опера и балет в света.
Историята на известният театър започва през март 1776 год. Тогава княз Урусов - губернатор на Москва, получава разрешение от Екатерина II за изнасяне на театрални представления. Урсов започва изграждането на сградата на театъра. Първото име, което носи мястото, е Петровски, защото местонахождението му е на улица с име „Петровка”.
Сградата обаче изгаря в пожар още преди да бъде открит театъра. Тогава князът поверява строителството на Майкъл Медокс - английски предприемач. Той съгражда нова сграда и променя името на Болшой Петровски театър. Втората сграда съществува в продължение на 25 години, но през 1805 г. също изгаря.
Поредната трета сграда на театъра е издигната на Арбатския площад. Изградена основно от дърво, тя също е опожарена през 1812 г. при нашествие на Наполеон. Така през 1821 г. на първото място отново започва изграждане театрална зала по проект на Бове и на ректорът на Петербургска академия.
Това е сградата, която светът познава и днес. Постройката е в неокласически стил и е считана за един от архитектурните шедьоври на Русия. Днес сградата е една от най-разпознаваемите емблеми на Москва. Най-сериозните щети, които е претърпяла съвременната сграда, са нанесени при бомбардировките от времето на Втората световна война, но театърът устоява и се запазва.
През 2004 г. Кремъл реши театърът да бъде обновен. Тогава цената на ремонта, започнал в средата на 2005 г., беше изчислена на 700 млн. долара. През четирите години на реставрационните дейности обаче, които се проточват с година повече от първоначално предвиденото, държавата похарчи 15,6 млрд. рубли или 500 млн. долара. Реконструкцията завършва през 2011 г. Болшой театър е открит с официална церемония на 28 октомври същата година.
1911 г. е осъществено първото кацане на самолет върху палубата на кораб. Американският пилот Юджийн Илай каца върху палубата на крайцера „Пенсилвания”, намиращ се в залива Сан Франциско.
Още през 1910 г. ражда идеята за опит за излитане от и приземяване върху палубата на кораб. На 14 ноември с.г. Юджийн става първият пилот, успял да излети от платформа на лекия крайцер „Бирмингам” с двуплощника си „Къртис пушър”. Опитът почти се проваля, защото самолетът пада от ръба във водата и едва успява да се отлепи и да се добере за аварийно кацане на сушата.
Два месеца по-късно Илай извършва първото кацане върху неподвижен кораб - бронирания крайцер „Пенсилвания”, благодарение на импровизирана система от пясъчни торби и въжета, пряк предшественик на съвременните спирачни системи.
Излитането е от състезателната писта „Танфоран” на сушата, а за спиране е използвана система, измислена от цирков акробат. След като обядва на борда, Илай излита час по-късно обратно и така на 18 януари 1911 г. се ражда военноморската авиация. Всичко е било доста аматьорско, защото пилотът дори не е носел спасителна жилетка, а просто кръстосал две гуми за велосипед.
След тази демонстрация военноморският флот на САЩ се убеждава, че има нещо съвсем реално в идеята за самолетоносачи. В следващите пет години превозвани с кораби самолети продължават да действат като хидроплани. Първият истински американски самолетоносач се появява около 10 години след полета на Илай.
Първият истински самолетоносач е британския „Арк Роял”, който е приет на въоръжение през 1915 г. Той участва в Първата световна война и провежда бомбардировки над турските позиции. През 1917 г. е създаден първият самолетоносач с плоска палуба. Той отново е дело на британците, нарича се „Аргус” и е създаден след преустройване на италианския пътнически лайнер „Conte Rosso”.
1919 г. започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война. Конференцията е свикана във Версай, а неин председател е Жорж Клемансо. Участват американският президент Удроу Уилсън и английският министър-председател Лойд Джордж. Любопитен факт е, че датата не е избрана случайно - през 1871 г. в същата зала е провъзгласено обединението на Германия.
На конференцията се обсъжда устройството на света след войната. Разглеждат се мирните договори със страните, загубили войната - Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Сключени са Версайски договор (с Германия), Сен-Жерменски договор (с Австрия), Ньойски договор (с България), Трианонски договор (с Унгария) и Севърски договор (с Османската империя).
Ньойският договор е подписан от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано.
Историята обаче доказва, че конференцията не успява да наложи стабилен световен ред. По-късно това довежда и до избухването на Втората световна война.
1964 г. започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. Строителството приключва през 1966 г., а сградата е официално открита през 1973 г. Цената на строежа е около 760 млн. долара.
Проектиран е от Минору Ямасаки и Емери Рот като най-големият търговски център в света. В основата му са два четириъгълни корпуса близнаци (южен и северен; наречени Кулите близнаци), високи по 411 м. Върху покривите им има площадки за хеликоптери. Всяка от двете кули има по 110 етажа и общо 104 асансьора. Освен двата еднакви стъклено-стоманени корпуса Търговският център има информационен център, 6 паркинга с 2000 места, хотел и широк площад.
На 11 септември 2001 г. Световният търговски център става сцена на най-мащабния терористичен акт в историята на САЩ. Във всяка от двете кули се блъска по един самолет, отвлечен от терористи. Предизвиканият от сблъсъците пожар причинява рухването на двете кули и сграда 7 в рамките на следващите два часа. По официална статистика загиват 2986 души, включително и 19-те извършители на атентата.
В Ню Йорк започна строеж на нов Световен търговски център на мястото на атентата от 11 септември 2001 г. Небостъргачът, проектиран от архитекта Дейвид Чайлс, ще най-високата сграда в САЩ, висока 541 м.
В южния нюйоркски район Манхатън вече бе открит първият от небостъргачите, които властите в града решиха да издигнат на мястото, известно като Кота нула. Там се намираха разрушените при атентатите на 11 септември 2001 г. кули-близнаци.
