Русе е един прекрасен български град, който заслужава отборът Дунав да играе елитен футбол. Нещо, което не се е случвало над 20 години. Преди няколко години бе на път да се случи, но нещата не се получиха в края за "драконите". Сега обаче изглежда няма кой да спре русенци по пътя към елита!Явно обаче не липсват опити в тази посока? Може би да, с оглед на доста примери, които ще ви бъдат предоставени. Истината е, че и в доста мачове русенци бяха буквално "заклани" от реферите, но въпреки това благодарение на големия си характер отборът успяваше да се измъкне от трудните ситуации и да постигне важни победи. Интересно е да се спомене, че при доста безобидни ситуации през този сезон съдиите вадят картони за Дунав.Нека започнем от третия кръг. Дунав гостува на Нефтохимик в Бургас и при съвсем безобидна ситуация реферът показва червен картон на Никола Колев, след като Дунав е повел в резултата. В крайна сметка "шейховете" изравняват на 1:1 и взимат точка, но не и без помощта на съдията. В петия кръг Дунав играе в Поморие срещу местния едноименен отбор. Русенци повеждат в резултата, а още на следващата минута е показан червен картон на един от най-добрите играчи в тима - Георги Чакъров. След още три минути пък поморийци получават нелепа дузпа и то за каква ситуация - нарушение на техен нападател срещу бранител на дунавци. Въпреки всичко Дунав побеждава.В седмия кръг русенци играят срещу Локо в Горна Оряховица. Те надиграват домакините, но съдията им отменя гол. В крайна сметка след като реферът е преценил да отмени чистото попадение на русенци при което няма нито засада, нито фаул, то Локо повежда в резултата. В 87-ата минута на този мач Локо стига до успех с 2:0, след като при гола си техен нападател си повежда топката с ръка и то видимо. Видимо, но не и за съдията...Отиваме малко по-напред във времето - в 14-ия кръг. Дунав играе срещу Верея в Стара Загора. Играчите на домакините играят изключително грубо, но без последици за тях. Вместо това треньорът на русенци Веско Великов е изгонен. Неговата съдба в този мач последва и Атанас Атанасов, който решава просто да попита рефера защо не отсъжда нищо при много грубата игра на домакините. Срещата завършва 0:0.В деветнадесетия кръг дунавци гостуват в Созопол. Агитката на домакините гърми бомби, палят се факли и димки. Все неща, с които феновете опитват да направят по-интересна подкрепата си по цял свят. По цял свят обаче тези неща се наказват след това с глоби. Не и в курортния град, чиито кмет е в изпълкома на БФС – никаква санкция.В двадесетия кръг Дунав приема Поморие, но гостите превръщат мача в нещо като корида. В първите минути Михаил Милчев бе ритнат в главата от играч на гостите, но противниковият футболист не получава заслужения картон. В 25-ата минута бранител на поморийци спъва Миро Будинов в наказателното поле, но дузпа няма. Въпреки това именно той бележи за 1:0. Междувременно играчите на Дунав получават пресилени картони за безобидни ситуации и Мартин Ковачев напуска игра след втори жълт и респективно червен. Будинов пък продължава да е малтретиран безнаказано и след тежък удар с юмрук по главата му от противниковия вратар отново няма санкции.Отиваме и на последния мач на русенци преди паузата - срещу Ботев в Гълъбово. Тимът бе посрещнат освен от ужасния терен и на нож от самите фенове. Постоянни заплахи, камъни и бутилки хвърчаха към русенските фенове и щаба на "драконите", а на всичкото отгоре скамейката на русенци бе атакувана с дръжка на знаме?! Какво е това? Пълен абсурд. И накрая Гълъбово се разминава с глоба.Въпросът е на кого пречи Дунав? Защо срещу този отбор се свири толкова нелепо, въпреки че играе най-добрия футбол във втория ешалон и радва хилядите русенски фенове?Въпреки тези опити "драконите" гледат все по-уверено към промоцията в елита. Те водят убедително с 5 точки на преследвача Поморие и 9 пред третия Локо Горна Оряховица, когото посреща в дербито на 22-ия кръг, на 2-и април от 17:00 часа на градския стадион в Русе.СНИМКА: В. Великов  ...

Изгоненият от „А“ група рефер Таско Тасков се издъни и при аматьорите, след като на срещата Струмска слава-Сливнишки герой от първенството на ЮЗ „В“ група, в 75-та минута главният съдия отсъди несъществуваща дузпа за домакините и предреши двубоя, който в крайна сметка завърши 1-0 с попадение дошло точно от 11 метровият наказателен удар.   Иначе като цяло Сливнишки герой бе по-активният тим, но множеството пропуски на гостите ги лиши от победата. През първата част недостатъчно концентрирани първо бе Светослав Диков, който от границата на марката палантерия вместо да стреля се засуети и топката му бе избита, а капитанът Ивайло Цветков пък не успя да уцели вратата от чиста ситуация.   През второто полувреме най-фрапантният пропуск дойде от нападателят Красимир Георгиев (който през есента се отчете с хеттрик във вратата на Славата), излезе сам срещу вратарят на домакините, но вместо да отправи технично топката в мрежата, стреля силно към опразненият ъгъл на вратата, но топката премина на сантиметри от вратата.   Почти в края на мача дойде и спорната ситуация, когато реферът Тасков отсъди дузпа, а тя дойде след като защитникът на Героя Евгени Гроздин изчиствайки топка близо до аутлинията срещна подложеният с бутоните напред крак на играч на домакините, и когато всички очакваха да бъде дадено нарушение срещу защитника, реферът отсъди дузпа. Въпреки бурната реакция на играчи и щаба на сливничани, реферът не промени мнението си, а Иван Янков изпълни дузпата и донесе победата на Струмска слава.   По материали на slivnishki-geroi.com...

Една от легендите на Нефтохимик – вратарят Йордан Господинов, разказа за най-хубавите си спомени от славните времена на клуба, за трудностите и успехите в кариерата си. Той е роден на 15 юни 1978 г., в Сливен. Професионалната му кариера започва през 1997 г. в отбора на „шейховете“, където играе до 2004 г. През следващите три години е страж на  Литекс, а от 2007 до 2010 г. е в отбора на Славия. Преминава през отборите на Каварна, Конкордия (Румъния), и Локомотив Пловдив, където играе от 2012 г. до лятото на 2015 г. Завръща се в Нефтохимик през юни 2015 г.     Вижте какво сподели за клубния сайт:     От колко годишен тренираш и как се насочи към футбола и към вратарството? Тренирам от 10-11 годишен. Човекът, който ме запали по футбола е баща ми. Той също е бил вратар и беше в основата на всичко. С него започнах първите си стъпки и така до 18-годишен. След това влязох в казармата, играх за военен отбор и след това веднага дойдох в Нефтохимик.     Как се случи влизането ти в отбора? Освен във военния отбор, играех в един отбор в Сливен, който беше във В група.  Имахме три гостувания в Бургас и на два от мачовете тогавашният треньор на вратарите Еролин Кючуков присъстваше и явно съм му харесал. След това и на други мачове дойде да ме гледа и той беше в основата на привличането ми.     Ти си част от най-успешния период на отбора. Какви са най-ярките ти спомени от това време? Тогава условията в клуба бяха много добри за времето си и за българската действителност, в сравнение с останалите клубове. Може би само в Левски и ЦСКА тогава нещата стояха по този начин. Нефтохимик нямаше аналог, и като стадион, и като база. Финансово отборът беше много добре, не е тайна за никой. Бяха селектирани страхотни футболисти, млади на по 23 години. В течение на няколко години придобиха опит в А група, изгради се един страхотен колектив и благодарение на добрите треньори, които са работили по това време в Нефтохимик, отборът играеше добър футбол и беше без аналог в България.     Има ли мач, който няма да забравиш? Много са били победите. Мачът който няма да забавя никога е финалът за Купата на България, срещу Левски, на стадиона на Ботев Пловдив, през 2000 г. Играхме страхотно, отмениха ни чист гол и злощастно загубихме в последните 3-4 минути на мача. Друг мач, който ми е много на сърце е една страхотна победа над ЦСКА, през 1998 г.- откриването на първенството. Победихме с 3:0. Много победи и само хубави спомени имам, свързани с Нефтохимик.     Какъв беше колективът тогава? Аз тогава бях много малък, видях неща във футбола, които дотогава не бях виждал. Наистина имаше невероятен колектив, невероятна атмосфера. Това, което беше страхотно е че се мислеше само за футбол. Нямаше проблеми със заплати и премии, нямаше финансови проблеми. Обстановката беше уникална за футбол. Само се търсеха хора, които да искат да играят футбол и да искат да успяват. Отборът вървеше. Имаше невероятен стадион, невероятна публика, която на всички домакински мачове е била 12-ия играч. Страшно много ни помагаше.     В кой период от кариерата ти си се чувствал най-добре? Три периода имам, в които съм се чувствал много добре. Целия ми период в Нефтохимик, първата година в Славия и в Локомотив Пловдив. Там, благодарение на феновете и на футболната обстановка в града, нещата бяха съпоставими с ранните години на Нефтохимик.     А кога си изпитвал най-големи трудности? Може би първата година когато от Нефтохимик отидох в Литекс. Тогава наистина ми беше много трудно. Мислех, че ще стане много по-лесно. Бях изградил някакво име в Нефтохимик и в един момент отидох в друг отбор, където трябваше да се боря на ново. Това е периодът, който ми е останал в съзнанието като доста труден.     Как дойде предложението да се върнеш в Нефтохимик и защо го предпочете пред останалите отбори, от които си имал предложения? Имах един разговор с г-н Бошнаков. Той беше човекът, който ми предложи да завърша кариерата си в Нефтохимик. Помолих го да ми даде няколко дни време да помисля, защото не бях сигурен дали искам да продължа да играя футбол или да се опитвам да минавам вече от другата страна. С г-н Порточанов се чух междувременно, той ми каза много хубави думи за г-н Бошнаков. Последните два месеца в Локомотив бяха много тежки за мен, имах доста проблеми там. В един момент буквално се бях отвратил от футбола и не виждах смисъл да продължа да играя, но след това когато се видяхме вече и седнахме очи в очи с г-н Бошнаков, буквално за една минута взех решението да се върна и да продължа да играя в Нефтохимик. Не ми е трябвало много време.     Какво мислиш за сегашната ситуация в клуба? Клубът мина през доста катарзиси, през доста трудности. Очакванията в началото бяха по-големи от това, което ние дадохме като реална игра на терена. За съжаление се смениха двама треньори, сега трети. Тази честа смяна на треньорите малко или много влияе на отбора. В последно време се наблюдава някакво израстване в играта, понатрупаха се и точки, което беше много важно малко да се успокоят момчетата. Защото в един момент тръгнахме с големи амбиции и изведнъж след 7-8 кръг имахме 6 точки и бяхме де факто изпадащ отбор. Това страшно много тежеше. Има много трудности, които, надявам се, с работа да ги преодолеем и Нефтохимик да се върне там, където му е мястото. Аз винаги съм казвал, че мястото на Нефтохимик е в А група. Има отбори в България, които са марка. Нефтохимик е такъв. В момента и финансово клубът е подсигурен. Няма проблеми с неизплащане на премии и заплати. Всичко е въпрос на добри игри, трупане на точки и, дай Боже, да вървим напред.     Правиш ли планове за следващия сезон? Единствените ми планове са когато играя за Нефтохимик да играя колкото може по-добре и да съм полезен за отбора си. Има толкова много време до следващия сезон. Твърдо си бях казал, че това ще ми е последният сезон, но не съм мислил още. Единственото, за което мисля е като играя да играя максимално добре за Нефтохимик. Това е важното.     Какви са очакванията ти за следващата среща с отбора на Банско? В такова състояние сме, че за нито един мач не можем да кажем, че сме фаворит и че мачът ще бъде лек. Всички мачове са трудни за нас. Отиваме да вземем максимума. Мисля, че ако имаме късмет следващите 2-3 кръга можем да понатрупаме още точки, които да ни дадат едно спокойствие през зимата. Колко – не знам, но се надявам с това израстване, което показа отборът, да понатрупа още точки. И най-важното да има спокойствие, да има настроение за работа, и дай Боже, вторият полусезон да е по-успешен.     Ще те върна, през лятото на 2013 г. когато играеш за Локомотив Пловдив. Тогава феновете на отбора направиха един голям жест за теб – подариха ти зелена фланелка с надпис „Завинаги един от нас“.  Какво си спомняш от тогава? Невероятен спомен ми е това нещо. Гостувахме с Локомотив Пловдив на Лазур, на Нефтохимик. Невероятен спомен ми е този подарък, който ми направиха феновете. И това, че почти през цялото време на мача, скандираха името на футболисти от Локомотив Пловдив, включително моето име. Никога няма да го забравя. Искам да ги помоля да не спират да вярват в нас и да идват да ни подкрепят. В последните мачове има отлив на фенове, а аз мисля, че отборът върви и започна да трупа точки. Надявам се да ги върнем. Винаги домакинските мачове на Нефтохимик са се асоциирали с пълен стадион, с мексиканска вълна. Много ще се радвам ако сегашният Нефтохимик върне тази публика, която имаше Нефтохимик от преди 15 години....