Снимка: архив, Ройтерс

Франция, Германия, Италия, Гърция, а също и някои източноевропейски страни все още биха могли да създадат пречки за постигането на така очакваното споразумение за реформите, за които настоява Лондон, за да остане в Европейския съюз, информира Франс прес

Франция, Германия, Италия, Гърция, а също и някои източноевропейски страни все още биха могли да създадат пречки за постигането на така очакваното споразумение за реформите, за които настоява Лондон, за да остане в Европейския съюз, информира Франс прес.

Франция

Франция изрази известни възражения по някои гаранции, обещани на Великобритания от страните извън еврозоната, по-специално по отношение на лондонското Сити, така че то да не пострада от евентуално засилване на единната европейска валута.

Париж ще отхвърли всяка мярка, която би позволила на деветте страни, които не са приели еврото, да блокират решенията на 19-членния валутен съюз.

Така Франция се оказа движеща сила за някои промени, внесени в проекта за споразумение на председателя на Съвета Доналд Туск: тя използва цялата си тежест, за да се впише в него "искреното сътрудничество" на страните извън еврозоната, според чернова на текста, получена от АФП.

Туск ще бъде приет от френския президент Франсоа Оланд утре в Париж.

Вишеградската четворка

Полша, Унгария, Чехия и Словакия - страните от Вишеградската четворка - са обезпокоени от стремежа на британския премиер да ограничи социалните помощи за европейски граждани, работещи във Великобритания.

Всяка от тези четири страни от бившия комунистически блок има стотици хиляди свои граждани, заминали да работят отвъд Ламанша от началото на новия век. Те определят като "дискриминационно" искането на Дейвид Камерън да се ограничат в продължение на четири години социалните помощи за граждани от ЕС.

Европейските институции също виждат в това сериозно накърняване на основополагащия принцип за свободното движение на граждани в Евросъюза.

След неотдавнашната обиколка на Камерън в Централна и Източна Европа, Доналд Туск ще се срещне във вторник в Прага с чешкия премиер Бохуслав Соботка, който председателства Вишеградската група.

Румъния също изрази някои резерви, ето защо председателят на Съвета на ЕС е включил и Букурещ в обиколката си преди европейската среща на върха в Брюксел в четвъртък. Утре следобед той ще разговаря с румънския президент Клаус Йоханис.

Германия и Северна Европа

Германската канцлерка е по-скоро солидарна със своя британски колега консерватор. Тя обаче държи на неизменния характер на основополагащите принципи на ЕС.

В същото време Германия е изправена пред безпрецедентна миграционна криза - през 2015 година тя прие над един милион души на своя територия - и затова може да бъде принудена самата тя да поиска ограничаване на социалните помощи за чужденци.

Всеки сигнал в тази посока от страна на Германия или други богати държави от Северна Европа като Швеция и Дания би могъл да накара страните от Централна и Източна Европа да блокират споразумението, твърдят европейски източници.

Доналд Туск ще бъде приет от Ангела Меркел във вторник вечерта.

Гърция

Критикувана от останалите европейски страни за пропуските в управлението на мигрантската криза и все още затънала в дългова криза, Гърция може да се изкуши да си издейства някои отстъпки в замяна на зелена светлина за споразумението с Лондон.

Фактът, че Доналд Туск ще посети Атина във вторник за среща с гръцкия премиер Алексис Ципрас може би означава, че ръководителят на радикалната левица още трябва да бъде убеждаван и че е възможно той да оказва някакво задкулисно влияния.

Италия

През последните месеци италианският министър-председател Матео Ренци не престана да отправя упреци към Европейската комисия. Последният беше изразен в сряда, когато той заяви, че "ЕС е като оркестъра, свирещ на "Титаник".

Всъщност Ренци иска от Брюксел и Берлин по-голяма гъвкавост по отношение на бюджетните дефицити, за да може да стимулира все още крехкия икономически растеж в Италия. Освен това той иска да седне на масата с "големите", наравно с Франция и Германия.

Неотдавна Рим блокира в продължение на няколко седмици одобрението за отпускане на 3 милиарда евро, обещани от Брюксел на Турция за подобряване на условията на живот на сирийските бежанци в замяна на съдействието на Атина за спиране на мигрантския поток към ЕС. В крайна сметка Италия оттегли възраженията си на 3 февруари.

Нищо обаче не би й попречило отново да обърка нещата. Въпреки това Доналд Туск не е предвидил да се отбие и в Рим преди европейската среща на върха в четвъртък.

/БТА/

Много вероятно е референдумът на Дейвид Камерън за членството на Великобритания в Европейския съюз да се състои някъде през 2016 г. Независимо от факта, че двете съответни кампании "за" и "против" още не са започнали сериозно, редица световни лидери, включително Барак Обама и тези на повечето страни от Европа и много държави от Общността на нациите (бившата Британска общност) тихомълком призовават Дейвид Камерън и неговата Консервативна партия да се обявят срещу Brexit, пише Ги Верхофстат във в. "Гардиън".

Въпреки икономически неграмотните основни постулати на кампанията на противниците на членството - че Brexit уж ще позволи на Великобритания да "запази глобалната си роля" - е поразително, че много малко страни, да не кажем никоя, се обявяват за излизане на Великобритания от ЕС. Това вероятно е така, защото значителен брой държави са вложили време и ресурси да договорят търговски споразумения с Европейския съюз, от който Великобритания е толкова важна част.

Благодарение на упоритата работа на много британски служители в Брюксел ЕС в момента води преговори за всеобхватни споразумения за свободна търговия с Австралия, Нова Зеландия, Япония и САЩ. Такъв договор вече беше постигнат с Канада. Мисълта, че тези страни биха се поблазнили от възможността да договорят сепаративно търговско споразумение с Великобритания, или пък че Великобритания ще си осигури преференциални търговски условия, напускайки най-големия общ пазар в света, е абсурдна.

Британците трябва да се замислят над факта, че единственият лидер, който може да спечели от британското напускане на Евросъюза, е Владимир Путин. Има няколко причини да се мисли така.

Първо, геополитиката. Несъмнено дестабилизацията на ЕС е външнополитически приоритет за руския президент. ЕС и ценностите, които той поддържа - основни (човешки) права, свобода на медиите, равенство и върховенство на закона - са антитеза на Евразийския съюз, който Путин желае да изгради.

Едно напускане на Великобритания би отслабило Европа военно и политически, като в същото време би дало на крайнодесните националисти в цяла Европа пример за следване. Крайнодесни политически партии във Франция, Дания, Швеция и другаде вече поставят въпроса защо и тези страни, подобно на Великобритания, да не договорят едно половинчато (членство), както и референдум за него.

Второ, така необходимите санкции на ЕС срещу Русия е по-вероятно да бъдат отменени, ако Великобритания напусне. Решителността на някои страни членки на ЕС вече е подкопана. Великобритания е един от най-силните застъпници в Европейския съвет, и то съвсем правилно според мен, за строги санкции срещу Русия заради незаконното й нахлуване и продължаващата окупация на Източна Украйна.

Трета причина, поради която Путин би се радвал на евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, е, че тя подкрепя силно една независима европейска енергийна стратегия.

За Путин е икономически и стратегически жизнено важно страните от ЕС да останат зависими от огромните руски доставки на газ и петрол, които той отдавна използва като външнополитически инструмент. Дори и при сегашното консервативно правителство Великобритания подкрепя активно амбициозните цели на ЕС за възобновяеми енергийни източници, за енергийна сигурност и енергийна ефективност.

Москва продължава да използва държавната газова компания Газпром като канал за финансиране с милиони долари на лобисти из цяла Европа, на които се плаща да спъват и да забавят плановете на Европейската комисия за т. нар. "енергиен съюз", главната цел на който е ЕС да стане по-независим от руския газ.

Не е случайно, че приносът на Европейския парламент за тази стратегия стана обект на саботаж през декември от крайнодясната евродепутатска група ЕНС (Европа на нациите и свободата), водена от Марин льо Пен, за чиято партия Национален фронт се твърди, че получава пари от Москва. Льо Пен с открита гордост посети Кремъл много пъти и заедно с Найджъл Фараж открито приветства руските "постижения" и "силното ръководство" на Путин. Евродепутатите от ЮКИП (партията на Фараж) и техните крайнодесни партньори систематично гласуват в Европарламента против санкциите на ЕС срещу Русия.

Льо Пен сравнява евентуалния Brexit с "падането на Берлинската стена". Тя дори каза пред един британски вестник миналия месец, че "един Brexit би бил чудесен - изключително - за всички европейски народи, които копнеят за свобода". Не се съмнявам, че Путин е съгласен с нея по този въпрос.

Предстои една година, пълна с предизвикателства. Вместо фокусиране върху бежанската криза, руския експанзионизъм и заплахите за сигурността, поставени от "Ислямска държава", много ценни часове от срещите в Брюксел ще бъдат посветени на желанието на Дейвид Камерън да отвърже още повече Великобритания от ЕС, което в крайна сметка може да се окаже ненужно упражнение за решаване на вътрешнопартийни проблеми.

Много британски евроскептични консерватори напоследък се изказват за военна интервенция в Сирия с аргумента, че Великобритания трябва да застане рамо до рамо със своите съюзници. Въпреки това обаче те и ЮКИП сърдито отхвърлят призивите на британските съюзници за оставане в ЕС, определяйки ги като намеса във вътрешните британски работи. Това е демагогия. Крайно време е те да приемат факта, че единственият световен лидер, подкрепящ британското излизане от ЕС, е Владимир Путин.

Ги Верхофстат е бивш премиер на Белгия и настоящ председател на групата на Алианса на демократите и либералите (АЛДЕ) в Европейския парламент.

/БТА/