Майкъл Блумбърг. Снимка: Ройтерс

През декември милиардерът Майкъл Блумбърг е поръчал да се изследва колко добре би се представил, ако се кандидатира за президент на САЩ. За резултатите от тази предварителна анкета не се знае нищо, но те очевидно са накарали 73-годишният милиардер и бивш кмет на Ню Йорк да разработи план за предизборна кампания, пише New York Times, като се позовава на източници около самия Блумбърг.

Още по темата Идва ли краят на няколко епохи едновременно? Born in the USA? Тръмп повдига неудобен за Круз въпрос

И преди на няколко пъти  Блумбърг обмисляше кандидатура, но се отказваше предвид слабите шансове за успех. От създаването на двете големи партии – Демократи и Републиканци, досега нито един кандидат не е ставал президент на САЩ, ако не е бил издигнат от една от тях. Освен това възгледите на Блумбърг са твърде волатилни. От една страна той се изказва за правото на аборт и по-строги закони за оръжията, но от друга страна е милиардер и поддържа тесни връзки с Wall Street. 

Embed from Getty Images

Но сега той обмисля дали да не похарчи 1 млрд. долара от състоянието си в подобна кампания, пише NYT. Според източниците на вестника Блумбърг е бил изнервен от доминацията на Доланд Тръмп в лагера на републиканците, същевременно при демократите виждал как някога фаворитизираната Хилъри Клинтън губи подкрепа за сметка на Бърни Сандърс, който за мнозина е твърде либерален сенатор. Очевидно считания за спокоен и уверен, а дори и за технократ, Блумбърг възнамерява да се представи като алтернатива

Снимка: архив, Reuters

В Германия очакваното пристигане на един милион мигранти тази година се представя на несъгласните понякога граждани и като начин за инжектиране на повече икономическа мощ в страната със застаряващо население, което се очаква да намалее с 8 процента през следващите едно-две десетилетия.

За бившите комунистически страни в Източна Европа, където населението намалява още по-бързо, а икономиките преживяват трудности, притокът на мигранти като че ли би бил доста удачно решение. Но не и ако попитате хората там, пише в. New York Times в кореспонденция от София.

Вестникът цитира българския вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, според когото българите не са особено склонни страната им да приема повече мигранти. Настроенията тук по-скоро са, че има твърде много, а не твърде малко имигранти, казва той.

Това е парадоксът на миграционната криза в Източна Европа, отбелязва "Ню Йорк таймс". Макар районът да е изправен пред най-страшната демографска имплозия на континента, той се съпротивлява най-силно срещу приемането на мигранти, пише авторът на статията.

От една страна сред източноевропейците има силно усещане за заплаха, която крие имиграцията, а от друга, заради трайната комбинация от отслабващи икономики и корумпирани правителства тези страни не са особено привлекателни за мигрантите.

Всъщност България се оказва непривлекателна дори за българите, които, както и мигрантите, масово се насочват към по-благоденстващите части на Европа, подчертава изданието.

Според най-новия годишен доклад на ООН за населението на Земята всичките десет страни в света, където се очаква населението да намалее най-много до 2050 г., са в Централна и Източна Европа, а България заема челното място, припомня "Ню Йорк таймс".

При все това антиимигрантските настроения в района са силни, а хората се опасяват, че вълната от мигранти, стичащи се в Европа от Близкия изток, Афганистан и къде ли не, ще унищожи крехките местни икономики и ще отслаби националната култура.

Всекидневникът цитира президента на варшавската фондация "Стефан Батори" Александер Смолар, според когото би било рационално и прагматично тези страни да се възползват от миграцията. Трябва да имаме предвид обаче, че за разлика от западните страни, на тези държави никога не им се е налагало да разработват голяма имиграционна политика.

Страните от Източна и Централна Европа никога не са били страни на имиграция, а по-скоро на емиграция, обяснява той. Това важи и за сегашната ситуация, особено за държави като България, които бяха приети в Европейска съюз и чиито граждани получиха възможност да пътуват по-свободно, допълва вестникът.