Парламентарната група на „БСП - Лява България" внесе в Конституционния съд искане срещу изтегления от правителството външен дълг от 16 млрд. лв.

Левицата събра необходимите 48 подписа с подкрепата на народни представители от АБВ и нечленуващия в парламентарна група Велизар Енчев, за да атакува дълга пред Конституционния съд, съобщават от пресцентъра на БСП

Бившият наставник на ФК Бургас Ангел Стойков даде обширно интервю пред TribunaBurgas.bg, в което направи равносметка на работата си в бургаския тим.   Г-н Стойков, изкарахте почти целия сезон начело на ПФК Бургас. Каква е Вашата равносметка? Не съм мислил много задълбочено върху това, което мина. Мисля, че беше един много добър сезон за напълно непознат отбор в професионалния футбол. Отбор, който влезе в последния момент в професионалния футбол, бяхме притиснати от времето, за да сглобим един боеспособен отбор. Въпреки това, успяхме. Основната цел – отборът да се утвърди в професионалния футбол – я постигнахме. При това доста преди края на първенството. Естествено, че имаше и добри, и по-слаби моменти. Но с оглед на това, което вече казах, че бяхме притиснати и от времето, нямаше как да се избегнат и някои лоши моменти. Имахме и доста проблеми с тренировъчната база, което си оказва голямо влияние. Въпреки всички трудности и препятствия, мисля че успяхме да се справим. Тук е моментът да подчертая, че наложихме в титулярния състав млад футболист като Живко Хаджиев, който стана национал. Убеден съм, че същото щеше да се случи и с Стоян Кижев, ако не беше контузията му. Наложихме също и Ахмед Ахмедов. Искам да благодаря на всички футболисти, с които работих през това време. Пожелавам успех на момчетата и на клуба.   До мача с Монтана ПФК Бургас вървеше отлично. При победа там щяхте да се изкачите на първото място. След загубата с 0:1, като че ли нещата се обърнаха и тръгнахте надолу. Какво е Вашето обяснение? Не бих определил така нещата, че сме вървели много надолу. Действително бяхме много близо до победа в Монтана. Но пак ще го кажа – нашият отбор, набързо сглобен, без подготовка, постигна много добри резултати. Няма смисъл да влизаме в конкретика за мача в Монтана. Нашият отбор беше по-добрият. От 20-ата минута играхме с човек по-малко. Въпреки всичко, ние бяхме по-близо до победата. Оттам – нататък започнаха да се случват някои събития. Основни състезатели получиха контузии. Това е напълно нормално – без да са водили подготовка, да изкарат 6-7 мача. Оттам – нататък да не са на 100% готови и здрави. Съжалявам, че и аз допуснах грешка, след като позволих на нашия отбор да бъде демотивиран и то отвътре. На всички са ясни причините и хората, които го направиха. Жалкото е, че беше съвсем умишлено. Въпреки всичко, въпреки че същите тези хора не дава всичко от себе си по време на мачовете, ние успяхме да съберем точков актив, който ни остави в първата половина на таблицата. С една добра и премерена селекция през зимата, нашият отбор след Нова година беше много по-добър, много по-сплотен и значително по-качествен от първия полусезон.   Повечето треньори биват уволнени или подават оставка след поредица от слаби резултати. Вие хвърлихте своята оставка след победа над силен противник като Добруджа. Защо? Това беше назряло от доста време. Честно да Ви кажа, желанието ми беше още декември месец да се разделим. Минаваха ми подобни мисли през главата. Бях поел обаче ангажимент, отборът да се стабилизира в професионалния футбол и реших да си свърша работата. Мисля, че я свърших доста преди края. 9-10 кръга преди края на сезона нашият отбор беше останал в „Б” група. Мисля, че нямаше смисъл повече да се измъчваме взаимно. Най-разумното решение беше да напусна.   Казахте, че някои футболисти не са се раздавали. Имаше ли саботиране на работата Ви? Саботиране не бих казал. Но вече споменах, че първия полусезон съвсем умишлено отборът беше демотивиран и то отвътре. Естествено, с външна намеса, но това бяха хора, които работят в клуба, състезатели. Това го отчитам като моя грешка, че го допуснах.   След подадената от Вас оставка тръгнаха слухове, че сте го направили, тъй като са се опитвали да Ви налагат определени състезатели. Доколко това отговаря на истината? Няма шанс да се случи подобно нещо при мен. Може да се пробват с разговорчета, с намеци. Но пак казвам, с мен това няма как да се случи и те го разбраха много бързо.   Как виждате бъдещето на бившия си отбор? Престанал съм преди 2 месеца да мисля за ФК Бургас. За разлика от миналата година обаче, сега отборът вече има основа, върху която да стъпи. На тази база може да се търси и призово класиране в групата. Има си ръководство и специалисти, които да решават бъдещето. Изкарах почти 2 години – благодаря им за възможността, която ми дадоха за работа. Пожелавам успех и на клуба, и на Радостин Кишишев. Мисля, че е зареден с амбиция и се надявам да успее.   Споменахте ръководството на клуба. Как се разделихте с тях? Бяха коректни, както винаги. Все пак, когато се разделяхме, мисля че трябваше да проведем поне един разговор очи в очи, но не се случи. От самото начало на постъпването ми на работа в този клуб обаче, аз очаквах, че ще се разделим по този начин и бях подготвен. Въпреки всичко, аз съм доволен от съвместната ни работа. Хубаво е да има повече хора като тях, които се интересуват от футбол и дават парите си за тази игра.   Ангел Стойков оттук – нататък накъде? Аз съм далеч от мисълта, че съм готов и научен треньор. Продължавам да уча. Уверен съм във възможностите си. Имам желанието и амбицията да продължа тази работа и се надявам, че скоро ще имам тази възможност. Във връзка с последните спекулации около моето име, категорично заявявам, че няма да ставам директор на Черноморец. Най-малкото, не ми е предлагана подобна позиция....

© снимка: Guliver/Getty Images  

1501 г. Америко Веспучи започва своето плаване на запад и установява, че Христофор Колумб е открил новия континент Америка. Италианският търговец и картограф е участник в първата испанска (1499-1500) и първата португалска (1501-1502) експедиция край бреговете на Южна Америка. Той пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия.

Никой не предполагал, че Америго ще стане известен мореплавател и картограф. Започнал работа в банката на Медичите, отначало като писар, а след това като счетоводител. Вече е на близо 40 години, когато през 1493 г. съдбата го изпратила в Севиля, където извършил ревизия на клона на банката на Медичите. През с.г. Веспучи се среща с Христофор Колумб и участва в подготовката на втората му експедиция.

През 1499-1500 г. Веспучи взима участие като щурман в експедицията на Алонсо де Охеда към Южна Америка или, както я наричат Нова Индия. Флотилията от два кораба минава през протоците между континента и остров Тринидад. Завива на югоизток, открива крайбрежието между устията на Ориноко и Амазонка, след което се връща обратно и са открити делтата на Ориноко и остров Кюрасао. Откритото крайбрежие Алонсо де Охеда нарича Венецуела и колкото и да е странно, вече възрастния банков служител се оказва превъзходен щурман, а към края на плаването и опитен моряк.

През 1501 г. португалския крал Мануел І решава да изпрати нова експедиция към току-що откритата нова земя Бразилия, сеща се за отлично справилия се щурман и го назначава за ръководител на новата експедиция. През 1501-1502 г. Веспучи открива брега на Бразилия, включително залива Гуанабара. Преди това в Атлантическия океан вторично открива остров Фернанду ди Нороня, а на обратния път открива остров Триндади.

През 1502 г. Америко Веспучи се връща в Лисабон като откривател на Новия свят. След това Веспучи извършва още едно плаване до Новия свят, или както той го нарича материк, по време на което не прави никакви открития, но краля остава доволен и го назначава за главен кормчия на Португалия.

Любопитен факт е, че въпреки, че Хpистофор Колумб открива Америка, континентът носи името на флорентинеца Америго Веспучи. През 1507 г. лотаринският учен Мартин Валдземюлер в своя труд „Въведение в космографията” предлага теорията, че Веспучи е открил четвъртия свят. Преди него древните познавали само Европа, Азия и Африка. Валдземюлер кръщава този континент Америка, на името на пътешественика.

През 1538 г. на картата на Меркатор това название обхваща и територията на Северна Америка. По това време откритите земи от Христофор Колумб били считани за Западна Индия.

1637 г. появява се съвременният кухненски нож. Според легендата, за да предотврати навика на своите гости да чоплят зъбите си с върха на камите си, с които се хранят, кардинал Ришельо издава заповед, с която постановява всички прибори за рязане по масата да са със закръглен връх. Ражда се съвременният кухненски нож.

Преди внезапното вдъхновение да удари кардинала, хранещите се по принцип са използвали ками, за да разрязват залците си. Впоследствие са поемали с ръка или чрез лъжица. Да, вилицата е съществувала още от библейски времена. Въпреки нейната практичност обаче, до 17 в. тя се е срещала сравнително рядко на запад дори и сред френските кралски особи, на които Ришельо е служил безусловно.
За отрицателно време всички полудяват по новите ножове и се сдобиват с тях.

Този тип острие става общоприето в цяла франция след като Луи XIV (който, подобно на повечето крале си е имал свои причини да не иска ножове с големи остриета да се размотават на масата край него) ги постановява с декрет като универсални.

Кардинал Ришельо е бил много повече от обикновен ножар. Той често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции.

Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия.

1787 г. 11 кораба със затворници напускат английското пристанище Портсмът и основат каторжническа колония в Австралия. Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си, след като САЩ обявяват независимостта си, и затова решава да изпраща осъдените в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г.

Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии - Нов Южен Уелс през 1786 г., Тасмания през 1825 г., Западна Австралия през 1829 г., Южна Австралия през 1834 г., Виктория през 1851 г. и Куинсланд през 1859 г.

Шестте колонии стават  щати и през 1901 г. се обединяват в Австралийски съюз с конституция, която събира Британските парламентарни и Американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.

1846 г. САЩ обявява война на Мексико. Военният конфликт, който в Мексико наричат и „Северноамериканската интервенция”, завършва през 1848 г.

Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна провинция.