23 ноември: Фреди Меркюри признава публично, че е болен от СПИН
- Публикувана в Водещи
1852 г. в Англия са въведени първите пощенски кутии. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки - Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.
През 16 и 17 в. във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Всъщност на територията на Западна Европа първата частна поща, която се явявала конкуренция на държавната, била създадена в Германия. Частната поща просъществувала 400 години и била откупена през 1867 г. от правителството на Прусия.
1869 г. спуснат е на вода легендарният клипер „Къти Сарк”. Построен от компанията „Скот и Линтън” по поръчка на на капитан Джон Уилис, по прякор „Белият цилиндър”, клиперът е спуснат в река Клайд в шотландския град Дъмбъртън.
Капитанът искал да притежава най-бързия кораб в света за превоз на чай от Китай. Проектът е разработен лично от собственика на фирмата Херкулес Линтън, а докато правели кораба, Уилис денонощно следял строежа му в корабостроителницата.
В средата на 19 в. пиенето на чай се превърнало в истинска британска традиция. Напитката на богатите станала достъпна за средната класа и дори за работниците. Вносът на чай от Китай се превърнал в огромен и много доходен бизнес. Чаят струвал толкова по-скъпо, колкото по-малко време престоявал в корабните трюмове. Особено се ценял първият чай от новата реколта и онзи притежател на кораби, който успявал да изпревари останалите и пръв да закара от новия чай на британските острови, изкарвал добри пари. По тази причина започнало строителството на клипери - специални кораби за превоз на чай. Конструкцията им била изцяло подчинена на една цел - скорост. Те имали източен много здрав корпус и огромни платна.
Новият тримачтов клипер бил голям - дължина 65 м и водоизместимост 2133 т, товарел на борда си 615 т чай и развивал скорост до 17 възела. Той имал 36 платна с обща площ 3350 кв.м и когато всички платна били вдигнати приличал на огромен бял облак, който лети над океана.
Корабът имал композитна конструкция: железен скелет, покрит с дървена обшивка. Обшивката нат ватерлинията я направили от тиково дърво, а под ватерлинията от особен вид бряст. Дъното под ватерлинията го обшили с листове от медноцинкова сплав, т.нар. Мюнц-метал. Особено сполучлива се оказала конструкцията на кърмата. Тя станала толкова здрава, че когато на другите платноходи по време на буря сваляли платната от бизан-мачтата, за да не бъде изтръгната от корпуса, капитанът на „Къти Сарк” спокойно можел още да увеличи площта на платната.
На носа на клипера била поставена статуя на устремена напред млада жена с изпъната напред лява ръка: младата красива вещица Нани от шотландския фолклор, която се носи над блатата, облечена в много къса нощница и с прелестите си примамвала мъжете към сигурна гибел.
Любопитен факт е, че всъщност „Къти Сарк” морално остарял още преди да слезе от стапелите. Само седмица преди клиперът да бъде спуснат на вода бил открит Суецкият канал, който съкратил пътя от Далечния Изток до Европа с 4000 мили (7500 км.
„Къти Сарк” се прославил в състезанието за скорост с друг знаменит клипер - „Термопили”. Двата кораба отплавали от Шанхай на 18 юни 1872 г. След две седмици се счупило кормилото на „Къти Сарк”. Корабът пристигнал в Лондон една седмица по-късно от „Термопили”, на 18 октомври, пътувайки 122 дни. Клиперът изгубил състезанието, но станал прочут заради двама души - своя капитан Моуди, който продължил да се състезава вместо да се отбие за ремонт в най-близкото пристанище, и дърводелеца Хенри Хендерсън, който в открито море направил импровизирано кормило. Работата продължила осем денонощия, тъй като яростната буря не спирала. Корабният дърводелец съединявал греди, като ги скрепвал с изковани от него железни скоби. Разположили ковачницата на самата палуба, заливана от вълните.
Твърде скоро „Къти Сарк” и другите чайни клипери започнали да носят загуби на своите собственици, изместени от парните кораби. Известно време ги използвали за доставка на вълна от Австралия, като „Къти Сарк” изминавал този преход за 77 дни. Рекордът на кораба е 363 мили за един ден.
1942 г. германската подводница U-172 открива британския търговски съд „Бен Ломънд” в Атлантическия океан почти на екватора и го торпилира. Корабът е въоръжен, но плава бавно без охрана от Кейптаун за Холандска Гвиана.
От всичките 55 членове на екипажа се спасяват само 11. Сред тях е и 24-годишният китайски моряк Лин Пен, който служил като втори стюард на кораба. Установявайки, че корабът потъва, Пен бързо надява спасителна жилетка и скача от борда преди котлите да се взривят. След като прекарва във водата два часа, той се натъква на стандартен квадратен спасителен плот и се качва на него, не подозирайки, че на това малко кътче ще прекара 133 дни. На плота намира няколко кутии с бисквити, 40 л питейна вода, малко шоколад, захар, сигнални светлинни шашки, две димови шашки и електрическо фенерче.
Отначало Пен се храни с продуктите на плота, но скоро му се налага да потърси и други източници за препитание. Той събира дъждовна вода, като използва чергилото на плота, заема се и с риболов. Тъй като не умее да плува добре, се привързва към плота с връв, вързана за китката си. Използва проводник от фенерчето за малка рибарска кукичка, конопените влакна заместват кордата на въдицата, а от изтръгнат гвоздей от плота той майстори кука за по-голяма риба. За нарязване на рибата използва самоделен нож, направен от ламаринена кутия на бисквитите. След това суши рибата на връв, опъната над чергилото.
Отначало води сметка на дните като завързва възли на връвчица, но след това решава, че това е безсмислено и започва да брои само месеците, ориентирайки се по пълнолунията.
Любопитен факт е, че районът на океана, където се намира Лин Пен, никак не е пуст. Няколко пъти го откриват. Отначало край него минава търговски кораб. После Пен твърди, че от борда го виждат, но не го качват, защото е китаец. След това е забелязан от патрулна ескадрила самолети от ВМС на САЩ, откъдето му хвърлят спасителен буй, но скоро се разразява буря и го изгубват. Не веднъж вижда немски подводници.
В края на март 1943 г. той открива, че вече е близо до суша, тъй като се изменя цветът на водата - това вече не е чистата океанска вода, в нея има примеси от вода от устието на Амазонка.
На 5 април го откриват трима бразилски рибари, които след три дни го докарват в Белен. Той прекарва четири седмици в бразилска болница, след което британски консул го препраща във Великобритания през Майами и Ню Йорк.
След завършване на войната Лин Пен решава да емигрира в САЩ, но не влиза в квотата на китайските имигранти. Обаче благодарение на своята известност и на помощта на сенатора Уорън Магнусон, той все пак получава разрешение и през 1952 г. се сдобива с американско гражданство. Той продължава морската си служба, става шеф-стюард и излиза на пенсия през 1983 г.
Когато съобщават на Лин Пен, че никой преди него не оживял сам 133 дни на плот, той отвръща: „Надявам се, че на никой никога няма да се налага да подобрява този рекорд”.
И макар по-късно трима мексикански моряци да прекарват 10 месеца на неуправляем съд, по време на пребиваване на плот и в самота все още рекордът на Лин остава не подобрен.