Източник: Thinkstock/Guliver

12 деца, които са били на лагер в курорта Пампорово, са приети в инфекциозното отделение на болницата в Смолян

© снимка: Sofia Photo Agency, архив  

1860 г. в САЩ е патентован тирбушонът. Според друга история обаче, първият тирбушон е бил създаден в Англия от свещеникът Самюел Хеншъл, който през 1795 г. получил и патент за изобретението си.

Нуждата от подобен уред се появила, когато англичаните започнали да затварят стъклените бутилки вино с корк, внесен от Испания и Португалия. В документ, датиращ от 1861 г., тирбушонът бил описан като „стоманен винт, използван за отстраняване на тапата от бутилката”.

Любопитен факт е, че още в края на 19 в. се появил и друг механизъм за отваряне на винени бутилки - две тънки метални ламелчета, които минават между тапата и стъклото и я изваждат на бял свят. Само че това приспособление, известно като „турбошон”, не успяло да добие популярността на винтовия тирбушон, понеже изисква повече прецизност и търпение при работа.

1899 г. италианският инженер Гилермо Маркони осъществява първата международна радиовръзка - между Англия и Франция, като използва морзовата азбука. През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот.

Той присъединява морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 км.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 км. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания”, като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 км.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 км. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд.

През 1901 г. Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия. През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия”. Любопитен факт е, че Гулиелмо Маркони е основател на Радио Ватикана.

1914 г. е направено първото в света кръвопреливане на човек, извършено в болница в Брюксел. Всъщност първото кръвопреливане въобще е описано още на 14 ноември 1666 г.

Самюъл Пийпс бил опитен държавен чиновник както в морския флот, така и в парламента. Той обаче е известен най-вече със своя знаменит дневник, описващ ежедневието на лондончани от периода на Реставрацията. По това време той става свидетели на събития като голямата чумна епидемия и Големия пожар в Лондон през 1666 г.

Пийпс започва да води своя дневник от суета. Той е бил особено горд от своите постижения и „записването на събитията му е доставяло особено голямо удоволствие; препрочитането им - още повече”. Наблюденията, които той прави на кръвопреливане между две кучета, се случват близо четири десетилетия, след като английският физик Уилям Харви заявява, че кръвта циркулира през тялото, а сърцето изпълнява ролята на помпа. Харви всъщност открива онова, което частично е било установено от арабския лекар Ибн ал-Нафис много по-рано - през 13 в.

Година по-късно и лекарят Ричард Лоуър, и французинът Жан Батист Дени повтарят процедурата, но този път използват хора. В случая на Дени това е 15-годишно момче, което получава кръв от овца. По незнайно какви причини то оцелява. Може би причината се крие в малкото количество използвана кръв.

Следващите опити за кръвопреливане са спорадично успешни най-вече поради факта, че лекарите все още не знаят колко важни за съвместимостта са вида на организма и типа кръв. Ситуацията се променя чак в началото на 20 в. с откриването на различните видове кръвни групи. Първият успешен опит за кръвопреливане с човешка кръв е извършен през 1818 г. от британския акушер Джеймс Блъндъл. Манипулацията е извършена на 1 септември в лондонската болница „Сейнт Гайс”.

Пациентът на д-р Блъндел получава половин литър кръв от различни донори, но за съжаление не оцелява. Поради това почти цял век се прилага преливане на кръв от агнета на хора, особено по време на войни.

За да се стигне дотам обаче поколения лекари правят постепенни стъпки. Първата крачка прави Уилям Харви, който през 1628 г. открива кръвообращението. След него е английският лекар Ричард Лоуър, който за пръв път прави успешно преливане на кръв на кучета (1666 г.).

На 15 юни 1667 г. пък Жан-Батист Дени прави овчарски скок в историята на медицината като осъществява трансфузия на животинска кръв (от агне) на 15-годишно момче. Същата година и Ричард Лоуър прави успешно кръвопреливане от овца на човек.

1927 г. е пуснат на вода японския самолетоносач „Акаги” - един от самолетоносачите от японския Императорски флот по време на Втората световна война. Крайцерът е кръстен на планината Акаги, действащ вулкан в областта Канто (Акаги буквално означава „червен замък”).

Като единствен кораб от своя клас „Акаги” играе важна роля в нападението над „Пърл Харбър”, но по-късно е потопен заедно с още три японски самолетоносача от американски бомбардировачи от авионосците „Ентърпрайз” и „Йорктаун” в битката при Мидуей.

Основите на кораба са положени в корабостроителниците на град Куре. Първоначално е проектиран като линеен крайцер от клас „Амаги”. През 1922 г. обаче Япония подписва Вашингтонския морски договор. Ограниченията наложени от договора, попречват „Акаги” да бъде завършен като крайцер. Друга клауза обаче позволява корпусите на два линейни кораба или крайцера да бъдат превърнати в самолетоносачи с максимална водоизместимост до 33 000 тона. За целта са избрани недовършените корпуси на „Акаги” и „Амаги”.

По време на строителството „Амаги” се оказва до такава степен повреден от голямото земетресение в Канто (на 1 септември 1923 г.), че не подлежи на ремонт. На следващата година е прекратено и строителството на „Атаго” и „Такао” - другите два проектирани крайцера от този клас, и корпусите им са нарязани на скрап, съгласно условията на Вашингтонския морски договор.

„Акаги”, единственият останал кораб от този клас, е спуснат на вода на 22 април 1925 г. и завършен в корабостроителница в Куре на 27 март 1927 г. При завършването на строителството, корабът има два хангарни палуби с капацитет 61 самолета.

На носа хангарите са открити - като две палуби за излитане. На теория, това позволява на самолетите да излитат директно от хангарите, докато приземяващите се самолети кацат на главната летателна палуба отгоре.

На практика, подреждането на няколко летателни палуби една върху друга се оказва несполучливо. От 1935 до 1938 г „Акаги” е подложен на основна реконструкция в корабостроителниците на Сасебо. Хангарите са удължени напред, палубите за излитане са премахнати и е увеличена вместимостта на хангарите на 91 самолета.

По време на Втората световна война, под командването на капитан Киичи Хасегава, корабът е флагман на вицеадмирал Чюичи Нагумо в ударното съединение, което извършва атаката над базата в „Пърл Харбър”, през декември 1941 г.

От самолетоносача излитат две вълни самолети. В първата вълна са 27 бомбардировача „Кей”, които имат за цел американските кораби „Мериленд”, „Тенеси”, „Уест Вирджиния”, „Калифорния”, и „Оклахома”, и 9 изтребители „Зеро”, атакуващи военновъздушната база в Хикъм Фийлд. Във втората вълна са 18 бомбардировача-торпедоносци „Аичи Д3А”, които имат за цел корабите „Неошо”, „Шоу”, и „Невада”.

От 1 април приемът в болница или напускането на лечебно заведение ще става само след представяне на документ за самоличност.

От началото на месеца хоспитализациите и дехоспитализациите на всички здравно осигурени граждани ще се вписват в единна регистрационна система, съобщава Националната здравноосигрителна каса (НЗОК). Ако са извършени медицински дейности за пациенти, за които няма записи в регистрационната система, болниците няма да получат заплащане от касата.

Приемът...