© снимка: Guliver/Getty Images
1606 г. екзекутиран е Гай Фокс. Той е участник в група католически заговорници, планирали да взривят британския парламент заедно с краля Джеймс І. Участниците в т.нар. „Барутен заговор” са арестувани на 5 ноември.
В края на 16 в. и началото на 17 в. Англия е управлявана от яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 години преди това.
Английските католици се надяват на промени в законите и отменяне на наложените върху тях ограничения от страна кралицата. Джеймс обаче не бърза да промени установения ред от Елизабет и това довежда до идеята на група млади англичани кралят да бъде премахнат.
Първоначалната идея е на Робърт Кейтсби, който предлага да взривят сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото семейство (кралица Анна и синът Хенри) на 5 ноември 1605 г. Така шансът да бъде убит кралят, неговият наследник и голяма част от членовете на Парламента става голям.
Заговорниците се подготвят старателно. Те прокопават тунел в изоставено подземие на Камарата на лордовете. После от лондонския район Ламбет съумяват да превозят по Темза и да скрият в подземията 36 бъчви с барут, купен от Холандия. Общото количество на барута е около един тон и със сигурност е щяло да разруши сградата на парламента до основи.
Изборът на заговорниците барутът да бъде взривен от Гай Фокс не е случаен. През 1592 г. роденият в Йорк 22-годишен отявлен католик Фокс продава земята, наследена от баща му, и отива да служи в католическата армия на Испания срещу холандските протестанти. По време на дългогодишната си военна служба той придобива значителен опит при боравенето с експлозиви, което е най-вероятната причина да бъде привлечен от заговорниците Уинтур и Кейтсби.
Един от участниците в заговора, осъзнавайки, че може да загинат и много невинни хора, изпраща анонимно писмо до своя приятел лорд Монтигъл, в което го призовава да не посещава Парламента на 5 ноември. Часове след това писмото попада в ръцете на краля и след обиск на подземието е заловен Гай Фокс, готов да запали фитила на барута.
Макар Гай Фокс да не е нито инициаторът, нито главният организатор на заговора, неговото име става легендарно и символ на „Барутния заговор”, защото дълго време се счита, че той е единственият заподозрян.
След жестоки изтезания и разпити, Фокс разкрива имената на другите заговорници. Текстът с неговите собственоръчни признания, написани с трудно разбираем почерк заради инквизициите, и сега се съхранява в Националния архив на Великобритания.
Всички заговорници са заловени, обвинени в държавна измяна , в опит за убийство и са осъдени на смърт. Те са публично екзекутирани в центъра на Лондон в двора на катедралата „Св. Павел”.
За Гай Фокс е отредена специална смърт: отначало да го бесят (без да го оставят да умре в примката), после да му потрошат всичките кости и накрая да го разчекнат на четири части. Свидетели обаче твърдят, че на Фокс страхотно му провървява, защото вратът му е счупен при бесенето и той умира мигновено още тогава. По този начин той избягва публичните мъчения и унижения, които по това време са обичаен ритуал преди екзекуцията.
След като барутът в Парламента е обезвреден, жителите на улиците около Уестминстър узнават каква опасност им се разминава и още същата нощ започват да празнуват спасението си. Те запалват по улиците огньове. С времето тази традиция прераства в по-грандиозно събитие и на 5 ноември в огньовете започват да горят чучела на Гай Фокс, символ на „Барутния заговор”. Чучелата са наричани гай (guy), после тази дума се отнася за зле облечен човек, докато в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж.
След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни намерения.
С „Барутния заговор” е свързана още една британска традиция, която строго се спазва по-скоро като ритуал - това е церемониалното оглеждане на всички подземни помещения на сградата на Парламента, което се устройва преди откриването на всяка сесия.
1862 г. американският астроном Елван Кларк първи наблюдава бледо бяло джудже компаньон на най-ярката звезда на небосклона - Сириус. Белите джуджета са компактни звезди с маси, сравними с тази на Слънцето, но с радиуси стотици пъти и светимост, съответно десетки хиляди пъти, по-малки от слънчевите. Броят на белите джуджета е около 3-10% от звездите в галактиката.
През 1844 г. директорът на Кьонингсбергската обсерватория Фридрих Бесел открил, че Сириус, най-ярката звезда на северното небе, периодично, макар и много слабо, се отклонява от праволинейната си траектория на движение по небесната сфера. Бесел стигнал до извода, че Сириус трябва да има невидим „тъмен” спътник. Съобщението обаче било посрещнато скептично, понеже тъмният спътник оставал ненаблюдаем, а масата му би трябвало да бъде достатъчно голяма - сравнима с масата на Сириус.
През януари 1862 г. в чикагската обсерватория Елвин Греъм Кларк, като използвал 45-сантиметров рефракторен телескоп, най-големият в света за онова време, открил слаба звезда в непосредствена близост до Сириус. Това бил тъмният спътник на Сириус - Сириус Б, предсказан от Бесел. През 1917 г. Адриан Ван Маанен открил следващото бяло джудже - Звездата на Ван Маанен в съзвездието Риби.
Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около оста си (23 пъти в минута) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.
На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.
През 1995 г. френските изследователи Даниел Бенест и Дж. Л.Дувент публикуват статията „Дали Сириус не е тройна звезда?”. Там те изказват предположение, базирано на наблюдения върху орбитата на звездата, че има малка трета звезда в системата. Според тях звездата е от тип „кафяво джудже” и има маса колкото половината маса на Сириус Б (първото бяло джудже, отрито от хората).
1879 г. във Франция 14 юли е обявен за национален празник. Денят на превземането на Бастилията се счита за Ден на независимостта на Франция.
Крепостта Бастилията била построена през 1382 г., за да служи като укрепление на подстъпите към столицата. Скоро обаче сградата започнала да изпълнява функциите на затвор, предимно за политически затворници. За много поколения французи крепостта е била символ на всевластието на краля. Падането на Бастилията се възприемало като тържество на революцията и започнало да обраства с легенди.
Причина за обсада на Бастилията станали слуховете за решението на краля да разгони образуваното на 9 юли 1789 г. Учредително събрание и да свали от поста държавен контрольор на финансите реформатора Жак Никер.
Възмутените парижани излезли на улицата. Гражданите, решили да окажат съпротива на войските, тръгнали към Бастилията с надежда да завладеят съхраняваното там оръжие. Никой от въстаналите не мислел за щурмуването на Бастилията като за символично събитие. Обаче затворници в крепостта се оказали само седем души, а гарнизонът на Бастилията наброявал всичко 110 войника.
Щурмът на крепостта продължил около четири часа. Тълпата нахлула в крепостта, началникът на гарнизона бил разкъсан, а крепостта разрушена. В отговор на случилото се Людвик XVI възстановил на длъжност Некер и извел войските от Париж. Гражданите посрещнали новината с взрив от ликувания. Скоро след това крепостта била разрушена до основи.
1915 г. германската армия за първи път използва отровен газ при военни действия срещу руснаците. Всъщност по време на Първата световна война и двете страни използвали най-различни газове, опитвайки се да победят противогазите (също ново изобретение във войната).
Действително германците са първите, които използват в по-голям мащаб химическо оръжие, обгазявайки руските позиции по време на Битката край Болимов. На Източния фронт германските и австро-унгарските армии започнали мащабна офанзива, под командването на генерал фон Хинденбург. Главните сили на Райха настъпвали извън Източна Прусия в зоната на Мазурските езера.
В южното направление на фронта други германски армии, заедно с австрийските сили, напредвали през Карпатите за деблокиране на Пшемисъл и Лвов. Край Болимов, Централна Полша, немците използвали голямо количество отровен газ.
Ниските температури обаче замразили газа в снарядите и оръжието практически не проработило.
Първото успешно използване на химическо оръжие е на 22 април 1915 г. край Ипер, когато германците обстрелват френските колониални войски с цилиндри, пълни с хлор. Французите избягали, а германците не успели да ги последват достатъчно бързо, газът се разсеял и съюзническите сили възстановили защитата си.
