Снимка: архив, Reuters
Дискусията за отказа на Владимир Путин от строежа на "Южен поток" излезе бурна, но някак едностранчива. И до днес се говори главно за тръбата, която няма да я бъде, и за това кой ще пострада най-много от тая работа. За пръв страдалец участниците сочат България и се надпреварват да смятат колко стотици милиони евро няма да влязат в джоба й, пише Андрей Гурков от руска секция на "Дойче веле".
Далеч по-рядко - защо ли? - се споменава онази тръба, която ще стане факт. Понеже в Анкара, където се отрече от своята мила и скъпа, но твърде скъпоструваща рожба, руският лидер постъпи по принципа: газопроводът умря, да живее газопроводът! Вместо една транспортна магистрала, заобикаляща Украйна, Кремъл се кани да гради друга: пак по дъното на Черно море, но вече не към България, а към Турция.
Но синьото гориво ще върви все натам - на запад, към Евросъюза! Друга посока просто няма. Направете си труда, погледнете картата. Кои са най-големите съседки на Турция? Иран, Ирак и Сирия. Не им трябва газ от далечна Русия, идващ по тръба с капацитет 63 милиарда кубика годишно - имат си вече достатъчно.
Шефът на Газпром Алексей Милер впрочем не пожела да мъти водата и още в Анкара внесе яснота: по новата, безименна още тръба ще тече газ именно за ЕС. Посочена бе дори конкретна цифра: 50 милиарда кубични метра. Тъй че европейците не губят абсолютно нищо: горе-долу същите обеми, каквито текат сега през Украйна и се предвиждаше да тръгнат през "Южен поток", ще идват при тях занапред от Турция. Самите турци ще оставят за себе си само това, което така или иначе получават от Русия през украинска територия.
Милер впрочем изрече нещо, чийто същински смисъл проумяха тогава малцина. За тези количества, каза той, "на границата между Турция и Гърция ще има пункт за предаване". Какво е това - пункт за предаване? Навярно мястото, където продавачът предава стоката на възложителя и забравя за нея - транспортът по-нататък вече си е работа на купувача.
Тоест зад тая скромна формулировка се крие коренна промяна в експортната (дори геополитическата) стратегия на Газпром на европейския пазар. Руският държавен концерн не настоява вече да му разрешат сам (с младшите си партньори на място) да прокарва тръби през територията на ЕС. Значи Москва фактически се е примирила с изискванията на омразния за нея антимонополен Трети енергиен пакет, забраняващ добива и транспортирането на газ да бъдат в едни ръце.
В усилия да запази достойнство обаче Кремъл представи всичко това като пърформанс, включващ шумен отказ от "Южен поток" и публичен бой като наказание за България. А всъщност Москва още на 1 декември е била готова с варианта, който руските медии взеха бурно да обсъждат едва на 5-и: Газпром щял "да помоли" (или за по-страховито "да накара") ЕС сам да прокара тръби за доставка на руски газ до потребителите.
Но да си припомним пак думите на Милер - "на границата между Турция и Гърция". Защо точно Гърция? Вижте отново картата, моля. Западната, европейска част от турската територия граничи с Гърция и България. На гърците не им трябват 50 милиарда кубика.
Освен това, още до края на десетилетието те ще прекарат по своя земя Трансадриатическия газопровод TAP с капацитет 10 милиарда кубични метра и с възможност пропускателната способност да бъде увеличена на 20 милиарда. По тази тръба ще тръгне газ от Азербайджан, който през Гърция ще стига до Италия.
Няма никакъв смисъл да градим още една тръба успоредно с тази. Прочее, сам се налага вариантът да разположим "пункт за предаване" на границата с България, за да прокарат европейците тръба оттам в северозападна посока, до хъба в Австрия с разклонения към тези страни, които би обслужвал "Южен поток". С други думи, проектът може да получи нов живот, но засега ще си траем - да не си вгорчим удоволствието, пресмятайки щетите за братската някога славянска страна. Ето защо Милер временно сложи "пункта за предаване" на границата с Гърция.
За възраждане на "Южен поток" впрочем ще стане дума още на 9 декември, когато европейските участници в проекта ще се съберат под егидата на ЕС, за да обсъдят ситуацията. А има и друг вариант - да бъде възкресен закритият заради конкуренцията с "Южен поток" европейски проект "Набуко". И по-точно модификацията "Набуко-Уест", предвиждаща газът да идва в Австрия тъкмо от турско-българската граница.
При всяко положение България ще си получи транзитните милиони. Москва би трябвало да й стиска палци възможно най-силно. Защото иначе може Газпром да си клечи със стоката край "пункта за предаване", без да дочака купувач с подходящ "амбалаж".
