Няма българин, който да не е слушал героичната песен за подвизите на Капитан Петко войвода - революционерът, посветил се на освобождението на беломорските българи, защитник на Родопите, борец за свободата на потиснатите. На хайдутина са посветени много народни песни, а по сценарий на Николай Хайтов за него е заснет популярният през 80-те години на 20 век многосериен филм "Капитан Петко войвода" с актьора Васил Михайлов в главната роля.
Тази година честваме 170 години от рождението на войводата Петко Киряков Калоянов, роден на 18 декември 1844 г. в с. Доганхисар в Беломорска Тракия. Капитан Петко войвода става хайдутин едва 16-годишен. Живее в Александрия, в Марсилия, в Италия, в Атина, откъдето апелира към сънародниците си за освобождение на Родината. В Италия се среща с Джузепе Гарибалди и заедно формират легендарната Гарибалдийска дружина. Четата му участва в Критското въстание.
На 12 май 1869 г. Капитан Петко войвода тръгва с четата си по море от Атина към беломорския бряг. Цялата 1875 г. е белязана с битки и схватки. На следващата година, след потушаването на Априлското въстание, дружината на българския войвода се разпуска, за да не поставя на риск българите от Беломорието.
Четата на Капитан Петко войвода от 300 души се включва в Руско-турската освободителна война и се разпуска в началото на юни 1879 г. За участието си във войната Капитан Петко войвода получава от руския император Александър Втори орден за храброст "Георгиевски кръст". Петко Киряков се заселва във Варна през 1880 г. Там създава семейство с казанлъчанката Рада Кравкова, която произхожда от котленския род на капитан Георги Мамарчев.
На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи във Варна е създадено тракийско емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия.
Големият български родолюбец умира на 7 февруари 1900 г.,погребан е във Варна. В различни градове в България има над 22 паметника на Капитан Петко войвода. Монумент има и в родното му село Доганхисар в Беломорска Тракия, изграден с пари на Българското тракийско дружество. По случай 160-годишнината от рождението му в Рим е открит негов паметник до този на Джузепе Гарибалди. Цял връх на остров Ливингстън, Антарктида, носи името на бележития българин.
