Сняг над София, затруднено е движението към Мало Бучино и Банкя
- Публикувана в България
Тест модул
Източник: Thinkstock/Guliver
Движението на високоскоростните влакове "Евростар" между френския град Кале и английския Дувър бе спряно заради запалил се камион, предаде агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА
1539 г. Испания анексира остров Куба. Днес Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и САЩ.
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова - Каобана, което на езика им означава „център”.
Когато Колумб пристига в края на 15 в., той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там - Нуестра Асунсион де Баракоа. Скоро след се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на 18 в. Хавана вече е най-развитият град в региона.
1690 г. в Германия е създаден духовият инструмент кларинет. Инструментът е направен от видния майстор Йохан Кристоф Денер в Нюрнберг на базата на старинен френски инструмент chalumeau.
Изобретеният от Денер кларинет отначало бил много просто устроен, със 7 пръстови отвора и 2 клапи. След това обаче синът на Денер въвежда редица подобрения. През 1825 г. по подобряването на инструмента работят и Иван Мюлер, а през втората половина на 19 в. братята Щадлер и Хиацинт Клозе. Последният прилага на кларинета и Бьом-система.
Днес има около 12 разновидности на кларинета, които се различават по големина и звук - обикновен кларинет, малък кларинет, любовен кларинет, алтов кларинет, баскларинет и други. Изработва се от абаносово или кокосово дърво.
Във Франция за първи път кларинетът е бил използван от Жан Филип Рамо в операта „Акант и Кефиз” (1751 г.).