Факти от календара: 2 декември
- Публикувана в Водещи
1857 г. руският император Александър II слага началото на т.нар. Селска реформа в Русия - премахване на крепостното право в тази държава.
Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855-1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Той е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключително строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика.
Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 г. е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.
При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.
Но въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.
След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последния от които той е убит.
1901 г. в Бостън е патентована първата самобръсначка със сменяемо ножче. Изобретението носи името на американския изобретател Кинг Камр Жилет.
Идеята се заражда спонтанно в главата на 40-годишния Кинг, докато се бръсне една сутрин. Той се замисля над факта да направи бръснач, но такъв, че да не се налага да го остри човек. Т.е. за удобство, той да бъде със сменяемо ножче, като след неколкократна употреба да се изхвърля и на негово място да се сложи друго.
През следващите шест години той работи върху парчето стомана, докато го докара в нужния вид ¬ тънко и остро от двете страни. Така през 1901 г. той патентова изобретението си, след което основава компанията „Жилет”.
През 1903 г. тя започва производството на самобръсначки. От начало продукцията му не върви на пазара и той успява да продаде само 178 парчета. На следващата година обаче мъжете оценяват изобретението му, по-точно удобството от ползване на самобръсначката със сменяеми ножчета, и продажбите рязко скачат на 90 000 бройки.
На третата година от производството им вече се пласират 123 000 парчета. Бумът идва през 1917 г., когато фирмата изпълнява поръчка за 36 000 ножчета за нуждите на американските войници, взели участие в Първата световна война.