Тест модул
657 г. започва тридневната Сифинска битка между шиити и сунити. Сражението е между 90-хилядната иракска армия на халифа Али ибн Абу Талиб и 120-хилядна армия на разбунтувалия се сирийски губернатор Муавия.
След смъртта на пророк Мохамед част от неговите сподвижници се застъпва наследник да му стане неговият племенник, зет и начален сподвижник Али с цел съхраняване на върховната власт в семейството на пророка. Тази група мюсюлмани съставляват ядро на движението, разбило единството на мюсюлманската общност, като я разделя на две части - сунити и шиити.
Али спомага за задълбочаване на вътрешномюсюлманските стълкновения. Сред неговите противници са и сподвижниците му, които го обвиняват в нерешителност в борбата против главния противник Муавия, управителя на Сирия, назначен от втория халиф Умар през 636 г.
Сред сподвижниците на Али е и голяма група мюсюлмани, считащи, че халифът не трябва да е задължително наследствен управник, че е необходимо той да бъде избиран. Именно това са хариджитите. Те считат, че единствен критерий, определящ положението на мюсюлманина в общината, е неговото благочестие, като произходът не играе никаква роля. Те признават само принципа за изборност на халифа, а той можел да бъде не само курайшит, както искат сунитите, а даже негър-роб, ако е достоен. Хариджитите са открити врагове на социалното неравенство вътре в общините.
Хариджатите избират за свой халиф Абдулла ибн Вахб, което принуждава Али да започне решителна борба против бунтовниците в религията. В хода на борбата позициите на Али рязко се разклащат, освен това той не може да реши спора с Муавия в своя полза. През 661 г. Али загива от кинжал на хариджит.
Според летописеца Ал Минкари Сифинската битката продължава не 3, а 9 дни и е описана от него ден по ден, но повечето от разказа му заема описанието на отделни двубои между прославени герои.
Интересно е описанието, когато още в началото след преговори е взето решение двамата предводители да се срещнат в честен рицарски двубой и да решат изхода на войната с цената на по-малко жертви. Муавия проявява присъщите му подлост и коварство, като изпраща в своите дрехи друг боец. Али обаче го убива и измамата лъсва. Муавия проявява не само страхливост - той оскърбява Али с двубой с недостоен за него противник. Според каноните на рицарската чест от онова време в двубой могат да влязат равни по произход и положение противници.
И двете армии са мотивирани от религиозни чувства и всяка от тях се бие за кауза. Затова битката в прегорялата степ сред облаци от прах е повече от яростна.
Тъй като битката не се развива благоприятно за метежниците, Муавия решава да прояви хитрост - заповядва на войниците си да набодат на копията си свитъци от Корана. Тогава набожният халиф Али заповядва битката да бъде преустановена, когато тя явно клони към негова победа.
Набързо е сключен мирен договор. Погребвайки убитите, двете войски се завръщат в страните си. Във военно отношение битката завършва без резултат, но в политическо отношение тя явно е проиграна от Али. Подписаният мирен договор поставя под съмнение неговото безспорно право на халиф, а Муавия благодарение на това е поставен на едно равнище с него. В армията на Али започва разкол: 12 хиляди от войниците се възмущават от нерешителността на Али и напускат лагера, като започват да се наричат хариджити (напуснали, излезли). Те избират за свой халиф Абдулла ибн Вахб.
Али ибн Абу Талиб (656-661) е четвъртият „праведен халиф” „вървящ в правия път” на Арабския халифат (Абу Бакр, Умар, Усман и Али). С избора на Муавия (661) започва династията на Омеядите. Но през 680 г. синовете на Муавия и Али - съответно Язид І и Хасан - започват нови междуособни борби и войни.
Британският актьор Ричард Джонсън си отиде от този свят на 87 години, съобщи Асошиейтед прес.
Цялата новина в Dariknews.bg: Почина британският актьор Ричард Джонсън
