Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

Ръкостискането засилва доверието, дори ако е с робот

Източник: ThinkStock/Guliver

Британски учени доказаха експериментално, че ръкостискането засилва доверието в деловите преговори дори когато хората са на хиляди километри и общуват с помощта на робот, съобщи в. "Индипендънт"

Продължава...

Уроците от Балтимор: Бездната в доверието е огромна!

Снимка: архив Reuters

Последният път, когато американският град Балтимор беше арена на гражданско неподчинение, каквото видяхме през последната седмица, е през далечната 1968-ма година след убийството на Мартин Лутър Кинг.

Както тогава, така и сега, хаосът започва от гневната реакция на обществото – този път заради поведението на полицията при ареста на 25-годишния Фреди Грей, който издъхва при съмнителни обстоятелства на 19-ти април.

Разбира се, както посочва сп. “Нюзуик”, разликата е, че инцидентът не се случва във времената, когато чернокожото население е репресирано повсеместно. 63% от жителите на Балтимор са афроамериканци. Кметът на града Стефани Роулингс-Блейк също е с афроамерикански произход и печели изборите през 2011-та година с 87% от гласовете.

Балтимор кънти: Няма правосъдие - няма мир! 3 май 2015 08:11 40 Ден на протести в САЩ, 60 арестувани в Голямата ябълка 30 апр 2015 08:42 51 Балтимор на бунт заради смъртта на афроамериканец 28 апр 2015 08:25 40
Продължава...

Конфликтът в Украйна разби доверието между Русия и Запада

Владимир Путин, Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко. Снимка: архив, Reuters

Анексията на Крим и след нея конфликтът в Източна Украйна разбиха доверието между Запада и Русия. Конфронтацията наистина е небивала от съветската епоха насам, но не всички мостове са изгорени, пише Аликс Рейкерт от Франс прес.

"Просто вече липсва всякакво доверие", констатира Джуди Демпси от института "Карнеги Юръп" година след избухването на конфликта, отнел живота на над 6000 души.

"Руснаците направо ревизират международните правила. Това създава проблем с доверието и в крайна сметка ситуацията е далеч по-непредвидима, отколкото през Студената война", казва със съжаление дипломат от НАТО.

НАТО отвърна на анексията на Крим през март 2014 г., като прекъсна изцяло практическото сътрудничество с Русия. Оттогава руски официални лица нямат достъп до централата на алианса в Брюксел.

НАТО засили въздушното и морското патрулиране на балтийските страни и Черно море, взе и мерки да адаптира войските си, като формира части за бързо реагиране, готови да се разгърнат в случай на криза за няколко дни.

Руският президент Владимир Путин обвинява НАТО, че в източноукраинския конфликт действа като "чуждестранен легион" - чрез батальони от доброволци, сражаващи се на страната на украинската армия, за да "възпират Русия".

Неотдавна той призна, че руски командоси са участвали в анексията на Крим, но все още отрича обвиненията на Запада, че Москва подпомага с войници и оръжия проруските сепаратисти.

През юли 2014 г., след като самолет на Малайзийските авиолинии бе свален с ракета над Източна Украйна, ЕС наред със САЩ задейства друго оръжие - икономически санкции, изолиращи руските банки, отбранителната и петролната промишленост от финансите на Европа.

Независимо от разногласията между застъпниците на идеята за твърд курс и страните, по-сговорчиви към Русия, европейците действаха сплотено. "Забележително е всъщност, че единството им устоя", коментира Джуди Демпси - "неочаквано за Путин", уверява тя.

"Донбас ще ни разделя"

Оттогава въпреки изключването на Русия от Г-8 каналите за политически диалог остават отворени, но редките срещи на най-високо равнище се превръщат в разговор между глухи.

"През всичките тези години Русия предлагаше едновременно на НАТО и на ЕС да направим нещо заедно, да обсъдим проблемите, но отговорът бе: "Не, благодарим". Русия бе изключена от диалога", заяви неотдавна влиятелният руски депутат Константин Косачов при посещение в Брюксел по покана на Германския фонд "Маршал".

"Американците заеха наистина радикална позиция към Русия. "Рестартирането" от 2009 г. (когато Обама призова за ново начало в отношенията) е погребано окончателно", посочва Вивиен Пертюсо от Френския институт за международни отношения (IFRI).

ЕС не предвижда никакво смекчаване на санкциите, преди да бъдат изпълнени изцяло и докрай мирните споразумения, подписани в Минск през февруари.

Европа впрочем цени твърде много икономическите връзки с Русия, тъй че се обявява и за по-нататъшно сътрудничество.

"Държа на схващането, че сме надживели Студената война", заяви неотдавна първият дипломат на Европа Федерика Могерини.

"Ние сме съседи, а географията е като семейството - няма как да я смениш", изтъкна Могерини и напомни, че ЕС е "основният търговски и инвестиционен партньор на Русия". Тя отбеляза и плодотворното сътрудничество в ядрените преговори с Иран, спомена също, че ЕС посредничи в газовия спор между Киев и Москва.

Реалистичен подход, към който се придържа и Германия, гласи оценката на Вивиен Пертюсо. "Ангела Меркел истински се дразни от действията на Владимир Путин, затова са в твърде обтегнати отношения. Но ако оставим санкциите настрана, германско-руският икономически обмен не е претърпял радикален спад", отбелязва той.

"Затопляне" ще има, само ако Путин се откаже от досегашната си политика и направи някакви първи стъпки, предупреждава обаче европейски дипломат. Защото "Донбас - този замразен конфликт, винаги ще ни разделя".
 

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Новини

Медии