© снимка: Guliver/Getty Images
1815 г. подписан е договорът, с който приключва Виенския конгрес. Той се провежда при домакинството на влиятелния канцлер на Хабсбургската империя Клеменс Венцел фон Метерних и започва на 1 септември 1814 г. в присъствието на посланиците на всички основни сили в Европа - Австрия, Англия, Прусия, Русия, Франция на Луи XVIII. Конгресът продължил повече от девет месеца и поставил основите на новия световен ред за 19 в., поделяйки сферите на влияние в Европа и света след края на войните на Наполеон.
Конгресът не прекъсва дейността си дори при завръщането на Наполеон във Франция от остров Елба и краткото му властване, известно като Стоте дни. Финалният документ дори е подписан само девет дни преди разгрома на Наполеон при Ватерло. Конгресът практически преначертава изцяло картата на Европа с изключение на Балканите, които остават под властта на Османската империя. Русия получава по-голямата част от Варшавското воеводство и Финландия, която е окупирала през 1809 г.
Прусия получава две пети от Саксония, част от Варшавското воеводство, Данциг (днешен Гданск), Рейнската област и Вестфалия. Създадена е германска конфедерация от 39 държавици под номиналната юридическа власт на австрийския император. Холандската република и австрийските владения в Холандия са дадени за управление на Оранската династия под формата на Кралство Холандия и Велико херцогство Люксембург. Норвегия е придадена към Швеция чрез лична уния. Швеция пък отстъпва части от Померания на Прусия.
Неутралитетът на Швейцария е потвърден. Австрия си връща контрола върху Тирол, Залцбург, бившите илирийски провинции, Ломбардия и Венеция. Англия получава колонии в Южна Африка и Америка, както и остров Цейлон.
