Системата на здравеопазването у нас продължава да е в окаяно състояние. Тя е раздирана от корупция, а старата и амортизираната апаратура всекидневно изправя пред изпитание уменията на лекарите и поставя под въпрос живота на пациентите. Разликата между регионите по отношение на достъпа до болнична помощ и осигуреността на пациентите с лекари специалисти е огромна. Но наличието на медици не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях. Това показва изследване на Института за пазарна икономика, предава в. „Сега”.

В София, Силистра и Пловдив пациентите са най-недоволни от качеството на здравните услуги. „Високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София, Бургас и Пловдив, които се нареждат в челната петорка както по отношение на корупционните оценки, така и за работата на здравната система”, посочват икономистите.

Пациентите смятат, че най-голяма е корупцията в Бургас - там 53% от анкетираните твърдят, че рушветите са се превърнали в ежедневие. Почти всеки втори от областите Враца, Перник и Пловдив също се сблъскват редовно с проблема (между 47 и 48%). Тревожното е, че процентът на Перник се е вдигнал драстично с 28% спрямо 2013 г.

Ако здравният министър Петър Москов изпълни заканата си при висок дял на недоволство сред пациентите да се прекратява договорът на съответната болница, много лечебници може да загубят парите от касата и дори да бъдат закрити. Според данни от 2012 г. например 90% от перничани не са доволни от болниците в областта си. Близо 80% от хората в Кюстендил - също. По-далече зад тях са Сливен, Стара Загора и Смолян - с малко над 50%. Най-доволни са в Търговище.

Данните за достъпа до болниците и осигуреността на населението с лекари специалисти показва значителни диспропорции между областите. Най-добър достъп имат хората в Монтана, Плевен и Търговище, а най-лош - в Бургас, Перник и Благоевград. Критерият е броят на леглата в лечебните заведения на 100 000 души. В същото време обаче в някои области като Монтана големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой болници, което ограничава достъпа на населението. А в Бургаско, където леглата са по-малко, болниците са много повече.

Ножицата между регионите е силно разтворена и по отношение на лекарите специалисти. Например интернистите в София са 27 на 100 000 души, а в Шумен - едва 7. Най-много ортопеди на човек има в столицата (16), а най-малко са в Силистренско - около пет пъти по-малко. Под четирима ортопеди на 100 000 население има още във Велико Търново и Кърджали. Има и един любопитен факт - педиатрите в столицата логично са най-много, но втората област с много специалисти в тази област е Габрово. На 100 хил. деца до 19 г. в София се падат по 560 педиатри, а в Габровско - 179, въпреки че това е областта с най-застаряващо население и е ниска раждаемост.

Броят на личните лекари в повечето области в страната е сходен - между 60 и 80 на 100 000 души. И тук обаче има сериозни диспропорции. Разликата между област Кърджали, където има най-малко общопрактикуващи лекари, и Плевен, където те са най-много, е почти двойна. В Плевен, Стара Загора, Добрич, Габрово и Видин се падат по над 75 джипита на 100 000 души. На другия полюс са Кърджали, Разград и Търговище, където 100 000 души се лекуват от между 43 и 48 общопрактикуващи лекари. Нисък е броят им и в областите Бургас и Силистра - около 54.

Цялата новина в Dariknews.bg: В София, Силистра и Пловдив са най-недоволни от здравните услуги

Болниците сами да заплащат немедицинските си разходи, а не да използват пари от здравните ни осигуровки. Тази идея бе представена от ръководството на Здравното министерство пред Парламентарната здравна комисия на заседание днес.

Цялата новина в Dariknews.bg: Предложение: Да не се използват пари от здравните ни вноски за немедицински разходи на болниците

Философията на екипа на министерството е, че трябва и политиките да се планират и да се осъществяват заедно с гилдията и с Лекарския съюз. Това каза министърът на здравеопазването Петър Москов, който днес присъства на 62-ия извънреден събор на Българския лекарски съюз (БЛС).

Пред присъстващите на събора Москов обеща, че от страна на министерството ще имат партньор, а не противник. Той посочи, че ведомството е застанало зад по-голямата част от исканията и позициите на БЛС по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.

Пред журналисти Москов коментира, че вчера мнозинството в парламента е дало възможност за първи път определена част от резерва на касата да бъде изразходвана за доболнична помощ - за първични прегледи при личните лекари, за профилактика на деца и прегледи на пациенти с повече от едно хронично заболяване.

По думите му досега целят резерв на касата е бил разпределян или за медикаменти или за болнична помощ. Москов посочи, че това е част от общата философия, която и БЛС и министерството имат - да се прехвърля все по-голямо количество дейности в доболничната помощ.

Министър Москов заяви, че българските болници ще разполагат за следващата година с 95% от всичко, което са фактурирали в рамките на 2014 г., която по думите му е била свързана с много сериозни преразходи навсякъде и без никакъв контрол. Липсата на контрол поставя и въпроса за начина, по който функционира касата - от начина, по които работи надзора на касата, през начина, по който се назначават директорите на районните каси, добави здравният министър.