Доналд Тръмп. Снимка: архив, Reuters
Доналд Тръмп може да използва ядрени оръжия срещу терористите от "Ислямска държава". Или може би не. В серия от неотдавнашни интервюта, включително и в "Ню Йорк таймс", той не успя, или не пожела, да изясни обезпокоителните си възгледи по този и други критични проблеми на националната сигурност, които понякога се променят всяка следваща минута, пише "Ню Йорк таймс" в редакционна статия.
Последните ужасяващи терористични атаки по света дадоха нова възможност на Тръмп да раздухва страх и да размахва тревожни рецепти за справяне с най-сложните предизвикателства пред света. В сряда Тръмп беше запитан дали би използвал тактически ядрени оръжия срещу "Ислямска държава". "Никога не бих изключил нищо - не бих желал на кажа. Дори и да (нямам такива намерения), не бих желал да ви кажа това, защото, най-малкото, искам те да си мислят, че може би ще използваме (ядрени оръжия)", каза той в политическата програма на канала Блумбърг "С цялото ми уважение".
Той беше по-премерен в думите си пред "Ню Йорк таймс" в петък, като каза, че ядрените оръжия са "най-големият проблем, с който светът се сблъсква", и че той би използвал такива оръжия само като "абсолютно последна стъпка". Дори ако Тръмп - водещ кандидат за президент при републиканците, не вярва наистина, че ядрени оръжия трябва да бъдат използвани срещу терористична група, фактът, че той изказа подобна мисъл, придава тежест на тази безумна идея и може да улесни други страни, притежаващи ядрено оръжие, да мислят за същата възможност.
Последствията от използване на ядрено оръжие, изразени в погубени човешки животи, физическо разрушение и накърняване на американските морални норми, биха били унищожителни. САЩ и Русия значително намалиха ядрените си арсенали и заплахата една от тях някога да използва тези оръжия силно намаля, донякъде и защото усъвършенстваните обикновени оръжия могат да унищожат почти всяка военна цел.
Не по-малко гротесков е спокойният тон, с който той лансира идеята Япония и Южна Корея да създадат собствени ядрени оръжия. Тя тотално ревизира дългогодишната американска политика, целяща да предотврати нарастването на броя на страните с ядрени оръжия.
Тръмп оспори и друг неотменен постулат на американската политика, като нарече НАТО "остаряла" организация. След края на Студената война алиансът претърпя реформи и остава главната организация, способна да се справя с военни заплахи. Тя има ключова роля за стабилността в Европа, която е уязвима от терористични атаки, от слаби икономики и от бежанските вълни в резултат на войната в Сирия.
С оглед на агресивните ходове в Украйна на Русия и на нейните заплахи към балтийските страни, сега не е време Вашингтон да предлага преосмисляне на най-силните си ангажименти към своите съюзници. Макар да каза, че не иска изтегляне на Америка от НАТО, Тръмп настоява алиансът да бъде променен така, че САЩ да поемат по-малък дял от издръжката му.
Тръмп се сблъсква с повечето от тези проблеми за първи път и много от неговите идеи са противоречиви и издават шокиращо невежество. В интервюто си за "Ню Йорк таймс", например, той се оплака, че в резултат на ядреното споразумение с Иран американският бизнес изостава от Европа по изгодни сделки с Техеран. Той не знае, че това е резултат от настояването на Конгреса американските санкции да останат в сила.
Тръмп твърди, че не е изолационист и иска "отново да направи Америка велика". Не е ясно как той би постигнал това при неговото тотално сбъркано виждане за международното общуване, свързано с пренебрежително отношение към мюсюлманите, другите чужденци и международните организации, включително и ООН. Неговото отношение към сътрудничество със съюзници зависи в голяма степен от това колко те плащат на САЩ за защитата си.
В своите интервюта Тръмп казва, че "непредсказуемостта" има централна роля в неговото мислене. Той, изглежда, ни най-малко не допуска, че да се действа в един опасен свят - в който САЩ са военно ангажирани в много конфликтни зони, изисква известна способност да се комуникира интелигентно и откровено както със съюзниците, така и с враговете. На него като че ли му убягва, че американските избиратели заслужават да знаят какво фактически им предлага един кандидат (за президент).
