Тест модул
През Втората световна война лидерите на съюзниците планираха следвоенния свят - Обединени нации - години преди да приключи конфликтът.
Същото трябва да направим и за Близкия изток.
Има периоди в Близкия изток, когато кошмарите и заблудите заменят истинската и нарастваща трагедия, която унищожава арабските земи, пише в редакционен коментар за "Индипендънт" Робърт Фиск. Отправят се все по-сериозни призиви за мир, а все повече държави нанасят все повече въздушни удари, от Кабул до Средиземно море, през Синай, Йемен и Либия. Кървавата баня е реална, обаче никой не прави планове за бъдещето, за "живота след "Ислямска държава". По мои сметки сега 11 различни национални военновъздушни сили бомбардират пет различни мюсюлмански страни, за да "унижат и унищожат" враговете си. Какво обаче ще дойде после?
Историята ни учи, че от вече 100 години народите на този великолепен и опасен регион търсят правда и получават само неправда. Пряка или опосредствана чуждестранна окупация, корупция и диктатура - ръцете на изтезателя - им отнемат едничката ценност, която толкова много милиони най-сетне потърсиха в голямото арабско пробуждане от 2011 г. - достойнството им. Какво правим обаче ние по този въпрос? Защо никога не сме обърнали внимание на големите исторически неправди, които причиниха това човешко земетресение?
Вместо това си представяме въображаеми армии, сякаш истинските не са достатъчно плашещи. Въобразяваме си 35 000 ирански Революционни гвардейци в Сирия, където те са може би хиляда - както и още 20 000 афганистански шиити хазара и орди от иракски шиитски милиции в Сирия, плюс още 10 000 бойци на Хизбула - и това е дори преди да си припомним призрачната армия на Дейвид Камерън от 70 000 бойци, готови да се борят за демокрацията. Казват ни, че турците се готвят да нахлуят в Сирия, те обаче не са. После имаме хилядите саудитски войници, които любимата ни монархия от Залива е готова да прати в Сирия да се бият с "Ислямска държава" - макар че вероятно ще трябва да оставят зад себе си климатизираните си лимузини Мерцедес. Колкото до руснаците, направо съм учуден как никой още не е казал, че те са пристигнали в Сирия със сняг по ботушите.
Това е безумие. Европейците реагират ужасено, когато един милион бежанци преминат границите им, обаче никой не е споменал, че трябва да обърнем внимание на първоначалните проблеми на всички тези клети хора. Обсебени сме от мисълта да убедим Турция да спре прииждащите в Европа бежанци и мигранти, но без дългосрочно планиране за нов Близък изток, което да намали броя им.
Сунитските съюзници на Саудитска Арабия последваха примера й и ограничиха или скъсаха дипломатическите си отношения с Иран. Това вероятно ще се отрази най-зле на мирните преговори за Сирия, пише вестник "Гардиън" по повод кризата в отношенията между Рияд и Техеран. Преговорите за Сирия се съживиха през 2015 г., след като Рияд и Техеран решиха да седнат на една маса, въпреки че подкрепят противоположни страни в конфликта, припомня британският вестник.
Друго британско издание - "Телеграф", отбелязва, че късайки отношенията с Иран, Саудитска Арабия е предизвикала целия свят, който е осъдил екзекуцията на шиитския духовник - поводът за сегашната криза. Дори британският премиер Дейвид Камерън, който досега демонстрираше, че е най-близкият западен съюзник на Рияд, заяви, че осъжда смъртната присъда и каза, че сблъсъкът между двете страни вреди на регионалната стабилност. Германският министър на икономиката Зигмар Габриел стигна дори по-далеч, като заяви, че Берлин ще преразгледа политиката си на износ на оръжие за Саудитска Арабия, един от най-големите купувачи в световен план, отбелязва в. "Телеграф".
Освен върху уреждането на конфликта в Сирия кризата в отношенията между Техеран и Рияд може да се отрази и на конфликта в Йемен, където водената от Саудитска Арабия коалиция се изправя срещу подкрепяните от Иран бунтовници, пише британското издание.
В конфликта със Саудитска Арабия симпатиите на Европа клонят към Иран, отбелязва американският в. "Ню Йорк таймс". Европа е против не само срещу смъртното наказание и тежките телесни наказания като бичуването. Европейското обществено мнение е все по-недоволно от подкрепата и финансирането, които Рияд предоставя на уахабистки и салафистки проповедници, популяризиращи идеологията, която породи Ал Кайда и "Ислямска държава".
Освен това миналата година ЕС и шестте световни сили постигнаха споразумение с Иран за ядрената му програма, а помощта на Техеран се смята за жизнено важна за прекратяването на конфликта в Сирия. В крайна сметка някогашният парий Иран печели симпатии, поне в сравнение със Саудитска Арабия, отбелязва американското издание.
Близкият изток стигна опасно близо до регионален конфликт след прекъсването на дипломатическите връзки между Техеран и Рияд, пише и в. "Вашингтон пост". Освен войните чрез подкрепяни от Иран и Саудитска Арабия сили, които вероятно ще ескалират, на риск е изложена и борбата с екстремистката групировка "Ислямска държава", която ще се възползва от засилването на конфликта между религиозните течения в региона, смята цитираната от изданието британска консултантска фирма "Ай ейч ес".
В уводна статия на френския в. "Монд" Саудитска Арабия и Иран са сравнени със "сомнамбулите от 1914 г.", които се приближават неотклонно към "пропастта на войната". Всяко действие на една от двете страни води до ответна реакция и засега никоя от тях не може да си представи, че няма да има последната дума. Случващото се е естествено следствие от повишаването на напрежението през последните години, белязало целия Близък изток, пише френското издание и подчертава, че в случая дори конфликтът на религиозна основа не е толкова важен. По-важни са конфликтите между две различни форми на управление и сблъсъкът между араби и перси за контрол над региона, посочва "Монд".
