"Ислямска държава" (ИД) не крие своята бруталност. Когато изгаря живи хора или набива главите им на колове, тя качва видеокадрите в интернет. Когато нейните бойци поробват и изнасилват момичета от други религии, те се пъчат, че изпълняват волята на Аллах. Затова, когато бегълци от окупираните от ИД територии в Сирия или Ирак казват, че се страхуват да се върнат у дома, е много вероятно те да казват истината, пише сп. „Икономист“.

Европейският съюз е един от най-богатите, най-проспериращи райони на света и неговите жители обичат да си мислят, че те задават стандартите за състрадателност.

Всички страни от ЕС са съгласни, че имат законно задължение да дават сигурно убежище на онези, които имат основателен страх от преследване. Въпреки това сегашният наплив от хора, търсещи убежище, меко казано подлага на изпитание предаността на Европа към нейните идеали.

Неонацистките бандити в Германия палят приюти за кандидати за убежище. Една антиимигрантска група в момента е най-популярната политическа партия в Швеция. Унгарският премиер, правещ се на домашен Доналд Тръмп, предупреждава, че нелегалните мигранти, особено от Африка, заплашват оцеляването на страната.

Перспективата вече е изяснена частично. Около 270 000 бежанци са достигнали Европа по море досега тази година. Това е повече, отколкото са пристигнали през цялата 2014 г., но е все още само един човек, търсещ убежище, на всеки 1900 европейци. И много от тези хора ще получат отказ.

Към много по-бедни части на света има много по-голям наплив. Миниатюрен Ливан е приел 1,1 млн. сирийци - около една четвърт от собственото му население. Турция е приела 1,7 млн. Танзания - страна, в която средният доход е една петдесета от този в ЕС - е подслонила от десетки години стотици хиляди бежанци от Конго и Бурунди, без много да се оплаква.

Когато обаче европейски държави като Гърция и Италия, където първо пристигат арабските и африканските бежанци, поискаха помощ, за да ги обгрижват, останалите членове на ЕС с огромна неохота се съгласиха да приемат нищожно малкия брой от 32 256 души в продължение на 2 години.

Да печелиш, като правиш добро

Европа може и трябва да направи повече. Не само от морални съображения, а и заради собствените си интереси. Европейската работна сила застарява и скоро ще започне и да намалява. Правителствата трупат огромни дългове, които смятат да стоварят върху бъдещите поколения. А положението ще бъде още по-трудно, ако бъдещите поколения са по-малобройни.

Имигрантите, включително кандидатите за убежище, обикновено са млади и с желание да работят. Така че те могат да помогнат за облекчаването на този проблем, като се грижат за старите хора и като поемат част от дълговете, в чието натрупване не са участвали.

Африканците и арабите са млади. Европа може да "вземе назаем" част от тяхната жизненост, но само ако европейските правителства третират всички видове миграция по-разумно. Това ще бъде политически трудно и ще изисква и реформиране на трудовите пазари.

Отсяването на кандидатите за убежище трябва да бъде строго. Сирия е същински ад, но Албания не е. Отсяването обаче трябва да бъде също експедитивно и великодушно. Хора, които прекосяват пустини и бурни морета, за да стигнат до Европа, е малко вероятно да се окажат кръшкачи, когато дойдат тук. Напротив, проучвания сочат, че имигрантите по света по-често са склонни да започват бизнес, отколкото местните хора, че е по-малко вероятно да извършват сериозни престъпления и че нетно приносът им към държавната хазна е положителен.

Страховете, че бежанците ще откраднат работни места или ще повлекат надолу заплащането на местните хора, също са необосновани. Тъй като те носят нови, различни умения, идеи и връзки, тенденцията е по-скоро да вдигат заплащането като цяло и на местните, макар че е възможно да го понижат леко при неквалифицираните местни хора.

А за самите мигранти печалбата е огромна. Премествайки се в Европа, с нейните предсказуеми закони и ефикасни компании, те могат да бъдат няколко пъти по-производителни, като съответно повишават и своето трудово възнаграждение.

Възможно е спектиците да кажат, че културното влияние на миграцията е дълбоко дестабилизиращо и че Европа нито желае, нито е в състояние да абсорбира голям прилив отвън. Европейците се ужасяват, когато видят тълпи от неасимилирани, безработни имигранти, както в някои части на Париж и Малмьо. И се страхуват от ислямисткия тероризъм, особено след масовото убийство в "Шарли ебдо" и след обезоръжаването на мароканец, извадил огнестрелно оръжие във френски скоростен влак миналата седмица.

Не всички, които изпитват такъв страх, са ксенофоби. Безспорно е, че мониторингът над джихадистките групи трябва да бъде засилен. Отговорът на по-общия въпрос - Как Европа може по-добре да асимилира мигрантите? - обаче може да бъде обобщен в три думи: дайте им работа. Тази формула дава добри резултати в Лондон, Ню Йорк и Ванкувър. Работните места предпазват младите от опасно поведение. На работните си места мигрантите общуват с местните и усвояват техните навици, и обратното.

Политиките, които оставят новодошлите без работа, са пагубни. Такъв е резултатът от британските ограничения за кандидатите за убежище, както и от закостенялото шведско трудово законодателство, което прави наемането на неквалифицирани работници неизгодно.

Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век, много от тях от Европа. Пуснете ги да влязат и им дайте да печелят.
 

Едно пътуване от столицата до провинцията разкрива колко мрачен е станал животът и как се справят руснаците, пише сп. "Икономист".

Около 500 километра делят бляскавата руска столица Москва от по-неизвестния й съименник - замиращо селце дълбоко в гората на Тверска област. Пътят, който ги свързва, започва с гладък асфалт край червените стени на Кремъл и завършва с мръсно трасе с коловози, минаващо сред изоставени дървени къщи.

Хората, които живеят в градовете по пътя, често водят много различен начин на живот. Със задълбочаването на руската рецесия обаче (БВП на страната се сви с 4,6 % на годишна основа през второто тримесечие), последиците от нея се отразяват на всеки слой от населението.

Инфлацията изяжда семейния бюджет. Намаляването на приходите от петрол кара правителството да затегне колана (с очебийното изключение на разходите за отбрана). И докато мнозина страдат, все пак има нещо, което не се променя: вместо да се паникьосват, руснаците се адаптират. Изникват спомените за предишни кризи - нещо, което напомня колко по-лошо може да бъде. Националистическата риторика служи като лечебен балсам. Хората продължават напред. "Голямата сила на Русия се крие в това, че през вековете народът й е успявал лесно да се приспособи към каквито и да е условия", посочва политическият анализатор Мария Липман.

Понеделник сутрин е и в столицата добре облечен бизнесмен пие "гранде капучино", преглеждайки съобщенията на своя iPhone 6 в Starbucks край Червения площад. Павел, който притежава верига кафенета, обикновено води семейството си в Югоизточна Азия на почивка през зимата, но не и тази година. "Започваш да си мислиш дали за толкова много пари наистина имам нужда от Тайланд?".

В мебелния магазин IKEA в московското предградие Химки, което някога бе извор на новопоявяващата се средна класа, Станислав Владиков казва, че рецесията означава да чакаш да си купиш пералня. Той обаче приема нещата такива, каквито са. "През 2009 година беше много по-лошо", отбелязва той.

Магазините за автомобили наблизо не са особено посещавани от купувачи. През първата половина на годината автомобилните продажби се понижиха с 36 %. Чуждестранни автомобилостроители като GM и Toyota прекратиха или ограничиха дейността си.

Малките компании също са в много трудно положение. Арменецът Гари Макратчян има магазин за фонтани и градинска украса. Еклектичен комплект циментови лъвове, пластмасови динозаври и каменни девойки пълнят двора му. След 10 години в този бизнес той ще затвори на 1 септември. "Никой вече не купува такива неща", отбелязва Макратчян. "Хората сега трябва да ядат", допълва той. Реалният разполагаем доход е спаднал с 3,1 % на годишна основа през първите две тримесечия на годината. Продажбите на дребно са намалели за седми пореден месец.

Всъщност забавянето на икономиката започна преди три години, уточнява Макратчян. Въпреки това, като много хора в Русия, той не вижда връзка между политическото ръководство и икономическите неволи. "Путин е герой", казва той.

Други насочват вниманието към корумпираната система, която задушава търговията. В слабо осветено кафене близо до границата на Московския район Николай Кузнецов, пенсиониран полицай, който е станал шофьор на камион, пуши. Той тъкмо е платил поредния подкуп, за да не му конфискуват товара (замразено месо от Бразилия). "Стават все по-нагли", коментира той някогашните си колеги.

За Кузнецов последиците от правителствената забрана върху вноса на западни храни и срива на руската валута са опустошителни. По-малко внос означава по-малко пътувания. Вместо да освобождават от работа, работодателите намаляват заплатите. Възнаграждението му е спаднало почти наполовина спрямо миналата година. "Това, което се случва тук, е мрачно и все по-мрачно ще става", казва той, дращейки по мушамата. Кузнецов вече не поспива в кабината си, тъй като се бои от крадци, които крадат гуми и източват бензина - престъпления, които почти бяха изчезнали при разцвета.

Още по на север към Твер край пътя се появяват брези и интензивният градски живот отстъпва място на обширни долини. Руската икономика винаги се е деляла на център и периферия: властта и парите са съсредоточени в Москва, като Кремъл се е настанил в центъра. Повечето региони оцеляват благодарение на федералната подкрепа.  Миналата година от общо 85 руски субекта 75 са имали бюджетен дефицит.

По-рано тази година непечеливша железопътна линия спря работа за известно време, тъй като местното правителство и държавната руската железопътна компания се скараха кой трябва да плати сметката. Наложи се пряката намеса на Владимир Путин, за да тръгнат отново влаковете. Миналата седмица ръководителят на руската железопътна компания и дългогодишен приближен на Путин, Владимир Якунин, неочаквано подаде оставка.

С наближаване на другата Москва магистралата преминава в двулентов път. Сергии, залети с дини, се редят една след друга преди входа на Кувшиново, т.нар. моноград или град на компания, изникнал около голям завод за хартия и картон. "Ако го нямаше заводът, градът щеше да се превърне в малко селце", отбелязва Алексей Цой, който е ръководител на отдел "Човешки ресурси" във фабриката. Това притеснява централното правителство, тъй като около 10 % от руското население живеят в такива градове, а средствата за подкрепянето им намаляват. Правителството квалифицира 94 от 314 монограда като "червени зони", които са застрашени от икономически срив. Миналата година броят им бе 75.

Според Цой заводът се справя добре. Преди три години е получил нова машина за картон ("най-мощната в цяла Русия", хвали се той). Останалите четири машини в цеховете са остарели чудовища. Едната е от Германия, дадена под формата на репарации след Втората световна война, и е на над 100 години.

След Кувшиново вниманието завладява руската необятност. Пътни знаци предупреждават за внезапната поява на елени. Жени покрай пътя продават сладко от горски плодове и гъби.

Асфалтът свършва на около 40 километра от Москва. Пътят се вие из гъста гора и притихнали лагери на дървари. Промишленото производство на Русия спадна с 4,7 % през юли, шести пореден месец на понижение.

В съветската ера животът в малката Москва се е въртял около многолюден селскостопански кооператив на име "Червена звезда". "Имахме магазини, дори клуб", отбелязва Анна Степанова, един от четиримата останали жители. Оттогава стопанството е западнало. Младите хора са напуснали. Старците измират и оставят след себе си дървени къщи с посуда, която все още е подредена по рафтовете.

Инфлацията шокира жителите на селото. "Когато видях цената на захарта, си изгубих ума", казва Степанова, която е бивш "културен работник". Дъщеря й носи провизии от близкия град. Тя е спряла да купува вносното испанско лекарство за глаукома, от което се нуждае, и планира да мине на по-евтин руски медикамент.

Степанова се информира от малък телевизор, който хваща само два канала, и двата държавни. Съпругът й казва, че тя предпочита живота в Съветския съюз, но той одобрява Путин, защото пенсиите се изплащат навреме и всяка година "стават все по-високи".

Това скоро може да се промени. Руското финансово министерство неотдавна предложи да се прекрати индексирането на пенсиите спрямо инфлацията, за да се свие фискалната дупка. Без значение колко може да се влоши положението, пилетата и голямата градина с редове от картофи, цвекло, краставици и лук са някаква застраховка. След Втората световна война оцеляхме, като ядяхме трева, припомня Степанова. "Русия ще оцелее, каквото и да се случва сега", категорична е тя.
 

Източник: ЕПА/БГНЕС

В статия, озаглавена "Изоставени", британското сп. "Икономист" разглежда проблемите на ромската общност в България и още няколко европейски страни