По време на гражданската война балансът на силите в Сирия постоянно се променяше, а картата на териториите, контролирани от различни групировки, отдавна прилича на изпокъсано одеяло без ясна фронтова линия. В момента силите на Башар Асад и неговите съюзници от Хизбула водят борба с най-различни групировки на светски и ислямистки бунтовници.

Другата страна е воюващата срещу всички Ислямска държава /ИД/, която е превзела над половината от страната.

Още една страна има в конфликта – кюрдите, които фактически създадоха автономна държава в северната част на страната. Газета.ru обяснява съотношението на силите на различните страни в конфликта.

Сирийската армия и нейните съюзници

През март 2011 г. в сирийския град Дераа юноши написаха на стена антиправителствен лозунг. Полицията ги задържа, след това ги преби в участъка. В отговор местни жители нападнаха правителствени учреждения. Властта отговори със стрелба срещу демонстрантите. Трагедията завърши с десетки жертви.

С това започна катастрофата на режима на Башар Асад и разпростирането на протестите в цяла Сирия.

Избягали в Турция генерали от сирийската армия създадоха Свободна сирийска армия – това сложи началото на гражданската война, в която по приблизителни оценки са загинали над 200 000 души и около 10 милиона души станаха бежанци.

Войната в Сирия е тясно свързана с етно-религиозния въпрос. Президентът Башар Асад е от управляващите алауити, които са разклонение на шиитския ислям. В началото на войната алауитите са около 10% от населението на страната. Мнозинството сирийци – близо 75% - са сунити.

В момента Асад контролира около 17% от територията на Сирия, главно крайбрежните, гъстонаселени западни части на страната. Там живеят компактно алауити. Правителствените войски държат фронт по линия, преминаваща през Дамаск, Хомс, Алепо до Латакия.

Частите на лоялистите се състоят от сухопътна армия, военноморски флот, ВВС, сили за въздушна отбрана и няколко военизирани формирования.

Сухопътната армия е намаляла до 150 000 войници, а други 60 000 бойци служат в гвардията. Няколко десетки хиляди бойци имат алауитската милиция и съюзниците на Асад от ливанската шиитска групировка Хизбула. Още около 50 000 е числеността на кюрдските военизирани отряди. Всички те са по-слабо въоръжени от сирийската армия.

Въоръжените сили на Сирия са въоръжени главно със съветска техника – в началото на войната е имала около 4700 танка ( Т-55, Т-72), 3 000 артилерийски оръдия, до 4000 БМП и БТР.

Противниците, главно радикалните ислямисти от Ислямска държава и фронта "Ан Нусра", който е клон на Ал Кайда, изтласкват правителствените войски на повечето фронтове. Трудност за лоялистите представлява и самият характер на партизанска война, която се поддържа от сунитското мнозинство.

"Дамаск изпада в откровена безизходица. Асад няма никакви шансове за победа без пълномащабна чужда помощ /не само с оръжие и боеприпаси, но и с войска/", обяснява военният експерт Александър Храмчишин.

Икономиката на Сирия е отдавна в руини. В хода на войната Дамаск изгуби всички големи нефтени находища, промишлената верига в страната е разкъсана и властите оцеляват до голяма степен благодарение на външната помощ от Иран, Русия, Китай и Северна Корея. Хуманитарна помощ изпращат и Ирак, Алжир и Венецуела.

Ислямска държава

"Ислямска държава", която първоначално се казваше "Ислямска държава в Ирак и Леванта", беше част от Ал Кайда и днес контролира огромна част от Сирия и значителна част от Ирак. Столица на тази квазидържава и най-страшна терористична групировка от всички съществували досега се намира в сирийския град Ракка.

Близо десет милиона гърци ще застанат пред урните днес, за да дадат своя глас на третите за по-малко от година национални избори.

Първият предсрочен вот бе през януари, последва референдум през юни, на който гърците казаха "не" на мерките за икономии, а днес те отново са призовани да избират депутати.

До новите избори в Гърция, която от 2009 г. четири пъти произведе парламентарни избори и смени шест правителства, се стигна, след като бившият премиер Алексис Ципрас загуби парламентарното си мнозинство заради разцепление в собствената му управляваща партия СИРИЗА.

Сега за първи път от 60 години се очертават шансове цели девет партии да влязат в новия парламент. Предварителните прогнози обаче сочат, че никоя от тях няма да може да получи необходимия брой гласове, за да управлява самостоятелно.

В изборите ще участват 14 политически партии и пет коалиции, в това число и партията на гръцките пирати, които ще се състезават за 300 депутатски места. Предварителните сондажи не извеждат ясен фаворит на тези избори.

С почти изравнени шансове за победа са двете основни претендентки за властта - радикалната левица СИРИЗА и консервативната Нова демокрация.

Гласуването в Гърция е задължително. Изборните секции вече отвориха, а ще затворят врати в 19 ч., като първите резултати от вота се очаква да станат ясни в 21 часа.

Според анализаторите с най-голям шанс за съставяне на кабинет е СИРИЗА, ако бъде подкрепена от центристката партия Потами (Реката) и социалистическата ПАСОК.

Гръцката избирателна система дава бонус от 50 депутатски места на партията победител. Презумпцията за това е да бъде съставено стабилно правителство и да бъдат избегнати дълги пазарлъци за министерските постове.

Преплетени политически формули за местния вот. Готови ли са партиите с номинациите за кметове и ще има ли изненади? Ако можем да вярваме на спекулациите, значи може да кажем и че имаме изненади. Все по-упорито върви кулоарният слух, че в ГЕРБ обмислят ново, но все така популярно лице да поеме столицата, съобщава Нова телевизия.

Цялата новина в Dariknews.bg: Ще има ли изненади - кой с кого на изборите наесен?