На Международния ден на жените Исландия стана първата държава в света, която принуждава компаниите да докажат, че плащат еднакво на служителите си - независимо от пол, етническа принадлежност, сексуална ориентация или националност, пише Independent.

Снимка: Архив Ройтерс

Корпоративните IT професионалисти са изправени пред незавидната задача да се опитат да защитят ценните данни на компаниите си от заплахи, които се променят непрекъснато. Една от посоките, откъдето идват атаките, очевидно са смартфоните и таблетите, които служителите използват както за работа, така и за удоволствие, коментира Fortune.

За тази цел компанията за управление на мобилни устройства MobileIron представя последната си класация на десетте най-често блокирани приложения, базирана на проучване сред 7800 компании в цял свят.

Tencent води в класацията на най-популярни приложения в Китай за 2016 г. Мобилно приложение ще алармира инвеститорите за опасни изказвания на Тръмп Rovio гледа напред - отваря студио в Лондон

Играта Angry Birds е начело на списъка с най-забраняваните приложения от компании в цял свят, включително в Австралия и САЩ, и в държавни сектори, сочи докладът Mobile Security and Risk Review, издаван два пъти годишно от MobileIron. Това вероятно е изненадващо за онези, които смятат, че популярността на Angry Birds е поотминала, но това е друг въпрос

Снимка: Pixabay.com

Разхождайки се по улиците на Давос през януари, много директори вероятно усещат как ги застига един въпрос. Кой е по-важен: акционерите или хората? Цялият свят явно е обзет от негодувание, коментира Economist.

Все по-голяма група – а може би дори мнозинството от гражданите, искат корпорациите да бъдат по-“хуманни“, да инвестират повече у дома, да плащат по-високи данъци и заплати и да наемат повече хора. Същите тези граждани гласуват за политици, които казват, че могат да постигнат всичко това. Въпреки това съгласно законите и конвенциите в повечето богати страни, компаниите се управляват в интерес на акционерите, които обикновено искат компаниите да използват всяко законово средство да постигнат максимум печалба.

Наивните мениджъри се опасяват, че не могат да съчетаят тези два импулса. Дали ще наемат хора, ще намалят разходите и ще се разширяват в чужбина, ако това означава да се изправят пред гневните туитове на Доналд Тръмп, отвращението на децата си и риска да бъдат първите изправени на стената, когато дойде революцията?

Или ще се поддадат на популярното мнение и ще позволят на печалбата да спадне, оставяйки се на на общото събрание на компанията през следващата година някой инвестиционен фонд да ги свали от поста им заради слаби резултати?

По-мъдрите директори знаят, че акционерната стойност има и сиви нюанси. Вече над век тази идея е заложена в американските закони. През 1919 г. съдът отсъжда, че „бизнес корпорацията се организира и води основно с цел печалба на акционерите. През 90-те години тази позиция се разпространява в Европа, Азия и Южна Америка заради реформите в законите за управление и нарастващото влияние на институционалните инвеститори. Демоните на национализма срещу евроинтеграцията, или за банкирането в ЦИЕ Страховете на елитите преди Световния икономически форум в Давос Графика на деня: Заплахите в света през 2017 г. според Световния икономически форум

Но доктрината не е монолитна. Австрийският икономист Йозеф Шумпетер смята, че има шест различни корпоративни племена, като всяко едно от тях интепретира по различен начин акционерната стойност. Компаниите имат известна гъвкавост, когато избират към коя група да се присъединят.

Най-вдясно в спектъра се намират корпоративните фундаменталисти. Тяхната цел е повишаването на техните печалби и цената на акциите – незабавно. Компаниите, изградени върху тези основи, рядко се справят добре в дългосрочен план. Канадската фармацевтична компания Valeant е подобен пример. В периода 2011 г. - 2015 г. тя повиши цените си, намали инвестициите, плати малко данъци и уволни служители. До 2016 г. вече бе изправена пред редица скандали и акциите ѝ се сринаха с 85%.

Понякога компаниите отслабват толкова много, че временно използват фундаментални тактики, за да се опитат да възстановят доверието – например с обратно изкупуване на акции.

Малко по-вляво са корпоративните трудоваци. Повечето западни компании поставят себе си в тази група. Те вярват в превъзходството на акционерната стойност, но са готови на търпение. В най-добрия случай тези фирми са последователно успешни, а пример за това са Shell или Intel.

Корпоративните оракули, третата група, искат да увеличат до максимум печалбата си със законови средства, макар че има уловка. Те смятат, че законът ще се развие заедно с общественото мнение и затова доброволно правят неща днес, които може да се наложи да правят утре. Повечето енергийни компании станаха по-зелени, предусещайки промяната в обществените очаквания по замърсяването и сигурността