Няма да има сделки и преговори за новата конституция на Турция, която може да разшири правомощията на президента. Правителството ще продължи с усилията да реши въпроса на референдум, заяви премиерът Ахмет Давутоглу, цитиран от "Ройтерс".

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) ще получи подкрепата на всички свои 317 депутати и ще потърси още 13 гласа от опозицията, нужни, за да се организира допитване до народа, обясни Давутоглу в интервю за A Haber.
...

© снимка: БГНЕС, архив  

1346 г. в Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство, заемащо голяма част от Югоизточна Европа. Сръбско царство е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната посръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през 14 в. и се разпростира в земи населени със сърби, гърци, българи, албанци и власи в и от Велика Влахия.

Стефан Душан въвежда т.нар. Душанов законник (1349 г.). Цар Стефан Душан открива нови търговски пътища и подсилва икономиката на страната. Държавата основана някога от Стефан Неманя, се трансформира в империя, процъфтява, характеризирайки се като една от най-развитите страни и култури в Европа.

Някои от най-големите средновековни живописци творят през този период, създавайки изящни произведения на изобразителното изкуство от т.нар. палеологов ренесанс.

Цар Стефан Душан удвоява територията на държавата, превръщайки я в империя, завземайки територии на юг, югоизток и изток за сметка на Византия. Наследен е от сина си Урош, наричан от сръбската историография Слабия, в период, който някои отнасят към залеза на мощта на царството, което изпада във феодална анархия след Черноменската битка.

Това е период, белязан от зараждането на нова опасност - османската държава, която постепенно се разпростира от Мала Азия към Европа, завладявайки византийските територии, а след това и тези на другите балкански държави.