Корабът с над 100 души на борда край индонезийския остров Сулавеси не е потънал, но се носи по вълните на бурното море, съобщиха официални източници, цитирани от Ройтерс.

1687 г. английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти. Джеймс II  става херцог на Нормандия на 31 декември 1660 г., а на 6 февруари 1685 г. е коронован като крал на Англия, Шотландия и Ирландия. Той е последният католически владетел на кралството.

Религията и политиката се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на Парламента, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста Лорд-Адмирал. През 1679 г. Вигите в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на короната, но опитът се проваля след като брат му Чарлз II разпуска Парламента.

В първите месеци от царуването си Джеймс потушава въстание на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален съдия, който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са заточени, измъчвани или екзекутирани. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него. Висшата аристокрация и едрите търговци се отчуждават от Джеймс.

Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни (Юлиански календар). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му Мери, протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на торите се обединяват с членове на опозиционните виги в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.

Джеймс, спомняйки си за съдбата на Ричард II, предпочита да напусне Лондон, отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но Уилям III осигурява безпрепятственото му заминаване за Франция. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е абдикирал. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II.

Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че „крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен”.

Джеймс събира ирландска армия, към която се включени и френски войници, предоставени му от Луи XIV, но е победен от силите на Уилям III и остава във Франция до смъртта си. Той умира от мозъчен кръвоизлив на 16 септември 1701 г. в замъка „Сен Жермен ан Ле” близо до Париж.