© снимка: Guliver/Getty Images
1770 г. капитан Джеймс Кук на борда на кораба „Индевър” акостира в Австралия. Английският мореплавател, пътешественик и изследовател е откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.
През 1768 г. Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 г. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.нар. „Южен континент” и присъединяването на нови територии към Британската империя.
След Седемгодишната война Англия господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в Индийския океан. Франция обаче не се счита за окончателно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 г. е изпратена френска експедиция под ръководството на Луи Антоан дьо Бугенвил и английското правителство е особено разтревожено от този факт. В същия район започват да проявяват активност и испанците, съюзници на французите.
Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове, които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан. Несъмнено известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан. Там се надяват да намерят злато, суровини и продукти, с които да се търгува в Англия или в нейните колонии.
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър”. Екипажът първоначално се състои от 98 души, включително 13 войници. „Индевър” е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.
На 26 август 1768 г. корабът напуска Плимут, на 13 ноември пристига в Рио де Жанейро и на 7 декември отплава на юг. На 16 януари 1769 г. в югоизточната част на Огнена Земя Кук се укрива в залива Буен Сусесо, където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители. На 21 януари, след стихването на бурята „Индевър” продължава плаването си и на 13 април 1769 г. пристига на остров Таити.
От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 г. Кук изследва бреговете на Нова Зеландия и доказва, че тя е съставена от два острова. На 1 април 1770 г. Кук напуска Нова Зеландия и взема курс на запад, но природата се разпорежда по друг начин и на 19 април „Индевър” достига до югоизточното крайбрежие на Австралия - нос Хикс, на 550 км северно от откритието на Абел Тасман. От там Кук продължава на север покрай брега и на 20 април открива залива Ботани Бей около който през 1788 г. възниква днешния град Сидни, пренесен малко след това на 8 км на север, около залива Порт Джексън.
От 20 април до 6 май 1770 г. експедицията прекарва в залива Ботани Бей, където на 28 април се провежда първата среща с местните жители. На 6 май „Индевър” вдига платна, същия ден е открит входа на залива Порт Джексън и продължава на север. На 13 май открива най-източната точка на Австралия - нос Байрон. На 23 май „Индевър“ заобикаля остров Фрейзър, зад него открива широкия залив Хървей, а на 26 май англичаните встъпват в пределите на Големия Бариерен риф.
1772 г. в Копенхаген жив е разчленен на четири части чрез разпъване 45-годишният граф Йохан Фридрих фон Струензе. Немец по произход и възпитание, той е личен лекар на слабоумния крал Кристиан VІІ.
