Днес се навършват 92 години от спечелването на Царската купа. По
този повод ръководството на ПФК Черно море честити на
привържениците годишнината от триумфа с първата историческа титла
за “моряците” и Българския футбол. През 1925 г. “Владислав” става
шампион на Варна и Варненска Окръжна спортна област (ВОСО) след
седем победи и един равен резултат срещу преките си конкуренти. По
този начин, отборът си спечелва правото да се пребори за държавната
титла, която е първата в историята на Българския футбол след
проваления турнир от предната година. В подготовката за финалния
турнир “Владислав” среща в приятелски мач силния отбор на АС 23
(София) на 23 юли и го побеждава с 2:1. Първият противник в
елиминационния турнир за Царската купа е “Асеновец” (Сливен), но
гостите не се явяват и “Владислав” печели служебно. На полуфинала
варненци се изправят срещу младия и амбициозен състав на “Левски”
(Дупница) и без оcобени усилия побеждават с 4:0. Финалният мач е
насрочен на 30 август в София на игрище “Юнак”. Другият финалист е
победителя от Софийската спортна област, “Левски” (София). Пред
15 000 зрители двата отбора излизат в състав: “Владислав”
Варна: Здравко Янакиев – Любен Митев, Петър Христов – Георги Н.
Георгиев, Борис Томов, Иван Булгаков – Димитър Димитриев, Егон
Терцета, Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов “Левски”
София: Петър Иванов – Александър Христов, Симеон Янков – Гено
Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев – Кирил Петрунов, Димитър
Мутафчиев, Цветан Генев, Костантин Мазников, Кирил Йовович Съдия на
срещата е Иван Батанджиев от София Още в 3-ата минута лявото крило
на варненци Андрей Иванов отправя силен удар към вратата на
“Левски” и заварва неподготвен вратарят Петър Иванов – Вертер,
който в опита си да парира удара, вкарва топката в собствената си
мрежа, 0:1. По-нататък инициативата преминава в софиянци, но играта
им е бавна и безцветна. Безплодието на нападателите е отчайващо и
се разминава с очакванията за изравняване на резултата. Нещо
повече. Варненци са по-бързи и по-настойчиви, с по-изразена воля и
спортна злоба. Около 15 минути преди края на редовното време,
капитанът на “Владислав” Егон Терцета поема топката и след
самостоятелна акция шутира и затвърждава победата за своя отбор,
0:2. България има първия си футболен шампион – варненският
“Владислав”. След финала ръководството на БНФС дава вечеря за двата
тима в столичния ресторант “Славянска беседа”, съпътствана с речи,
поздравления и наздравици. На 2 септември 1925 г. сутринта,
футболистите на “Владислав”, вече като шампиони на България,
пристигат на варненската гара, посрещнати от стотици членове и
привърженици на клуба. Капитанът на отбора Егон Терцета излиза от
спалния вагон с Царската купа, която е вдигнал високо над главата
си. Разнася се мощно ура. Следват приветствия и множество фото
снимки. След това играчите, носейки купата, придружени от
ръководството, тръгват пеша към клубните помещения. Създава се
голяма спонтанна спортна манифестация. С голямо въодушевление и
празнично настроение, играчите и ръководството внасят купата в
специално подготвена витрина. До края на вечерта хиляди варненци
идват да видят скъпия трофей и да поздравят футболистите герои.
Същата вечер СК “Владислав” дава голям банкет, на който присъства
кметът на град Варна г-н Петър Стоянов, представители на другите
варненски спортни клубове и видни граждани. На 9 септември 1925
година варненската преса информира своите читатели: “Управителния
съвет на шампиона по футбол на България за 1925 г. СК “Владислав” е
провъзгласил играчите, взели участие във финала на първенството, за
свой почетни членове”. Източник: varnautre.bg...
Продължава...
