Броят на личните лекари у нас продължава да намалява, сочат данните на здравната каса, предоставени на в. „Сега”. През 2014 г. на договор с НЗОК са работили едва 4515 общопрактикуващи лекари. Същевременно според последната национална здравна карта, приета от Министерския съвет през 2011 г., у нас трябва да има минимум 5374 джипита, за да се осигурява адекватна първична доболнична помощ на населението.

Общопрактикуващите медици намаляват устойчиво. През 2005 г. те са били 5340, през 2007 - 5001, през 2011 са вече 4715, а през 2013 г. 4565. От сдружението на общопрактикуващите лекари от години обясняват, че условията за работа на джипитата стават все по-трудни, а доходите им не нарастват. Въпреки че здравната каса превежда повече пари, след като се извадят разходите за режийни, консумативи и медицински персонал, средният чист доход на един личен лекар е около 500 лв., са изчислили от сдружението.

„През последните години няма желаещи студенти да се профилират като общопрактикуващи лекари”, обясни пред „Фокус” д-р Красимир Кулински, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в област Пазарджик. Само там за последната година трима общопрактикуващи лекари са се отказали от договор със здравната каса и са заминали на работа в Германия, а един се е пенсионирал. Техните пациенти са пренасочени към други лични лекари.

„Като цяло остава нерешен и проблемът с липсата на лични лекари в малките населени места, тъй като малкият брой на жителите не може да покрие разходите на лекарите от престоя и упражняването на дейността им там”, уточни Кулински. Основният приход на джипитата е т.нар. капитация - ежемесечно плащане от касата за всеки записан пациент. Когато пациентите на лекаря са по-малко, тъй като той обслужва по-малки села, парите не стигат за издържане на практиката.

Районите, където липсата на общопрактикуващи е най-остра, са Видин, Кърджали, Разград, Силистра, Смолян и Ямбол, сочат данните на НЗОК. В Кърджали например работят едва 64 джипита, а според националната здравна карта минимумът за осигуряване на адекватен достъп до лечение там е 123.

В тези райони голяма част от практиките са разпокъсани, отговарят за села на голямо разстояние едно от друго. Това са т.нар. неблагоприятни практики, за които НЗОК плаща допълнително, като сумите варират от 100 до над 900 лв. месечно в зависимост от отдалечеността на мястото. Според лекарите обаче и тези пари не са достатъчни, за да може да се издържат. Общо неблагоприятните практики са 1088.

Цялата новина в Dariknews.bg: Броят на личните лекари е под критичния минимум

Продължава делото срещу подкупните лекари, уреждали документи за освидетелстване от ТЕЛК. Схемата е действала през 2010 година в Пловдив и Асеновград.

Районната колегия на Българския лекарски съюз в Пловдив, със специална декларация разпространена чрез медиите, изразиха подкрепата си за министъра на здравеопазването Петър Москов в казуса за сигурността на колегите им от спешната помощ.

Проблемите не са свързани единствено и само със спешната помощ, тъй като заплахи има и при домашни посещенията на семейни лекари и специалисти от извънболничната помощ, се казва в декларацията. Медиците твърдят, че в годините многократно са сигнализирали за проблемите и са настоявали за ясни правила при отстраняване на животозастрашаващите състояния, работа в абнормни ситуации - природни бедствия, аварии и масови безредици.

Опазването на здравето на нацията е съвместна дейност и висша форма на политика, а политиките са за живи и здрави хора, пише в декларацията.

Пловдивските специалисти твърдят, че медицинската общност освен задължения има и права. Диагностично-лечебния процес не е лесно занимание и изисква нормална обстановка и към настоящия момент агресията, насочена към медицинските екипи, пречи на дейността им и на качественото й изпълнение, посочват още в обръщението си.

Цялата новина в Dariknews.bg: Пловдивските лекари подкрепиха Москов относно сигурността на спешната помощ