© снимка: Guliver/Getty Images  

1340 г. кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция. Едуард се ражда в Уиндзор на 13 ноември 1312 г. и затова е наричан Едуард Уиндзорски в ранните си години. Управлението на баща му, Едуард II, е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни.

На 20 януари 1327 г., когато младият Едуард е само на 14 години, кралят е детрониран от своята съпруга, Изабела Френска, и нейния любовник, Роджър Мортимър, първи граф на Марч. Едуард е коронясан като Едуард III на 1 февруари и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е де факто управляващ страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.

На 19 октомври 1330 г., малко преди 18-ия си рожден ден Едуард III, заедно с няколко свои доверени лица организира държавен преврат в Нотингамския замък. Мортимър и майката на Едуард са арестувани. Мортимър е изпратен в Лондонската кула и обесен месец по-късно. Изабела е принудена да се оттегли в замъка Райзинг. С тези драматични събития започва същинското управление на Едуард III.

Едуард III решава да поднови военните действия с кралство Шотландия, които неговите баща и дядо са водили с променлив успех. Едуард III отказва да признае подписания по време на регентството му договор от Нортхамптън и така наново предявява претенциите за английско господство над Шотландия, в резултат на което избухва Втората война за шотландска независимост.

С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той спечелва отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през 1333 г. срещу войските на инфанта Дейвид II Шотландски. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави Едуард Балиол на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на Брус скоро започва да се възстановява и в края на 1335 г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет среща трудности, а партията на Балиол губи позиции.

По същото време през 1336 г. умира братът на Едуард III - Джон Елтам, граф на Корнуол. И въпреки че Едуард III участва с много големи армии в операциите срещу Шотландия, до 1337 г. преобладаващата част от Шотландия е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард и до 1338-1339 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.

Военните проблеми на Едуард III обаче се развиват на два фронта. Предизвикателствата от страна на френската монархия създават не по-малки грижи. Французите представляват проблем в три области. Първо, те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение. Филип VI защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в северна Англия. Освен това французите атакуват някои крайбрежни английски градове и така създават слухове в Англия за повсеместна инвазия. Не на последно място, владенията на английския крал във Франция са застрашени - през 1337 г. Филип VI конфискува херцогството Аквитания и графството Понтийо.

Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия, Филип IV Хубави. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник - Филип VI и така се подготвя сцената за Стогодишната война.

През 1338 г. Лудвиг IV Баварски, свещен римски император обещава своята подкрепа на Едуард III. Резултатите не са твърде впечатляващи. Единствената по-голяма военна победа от този период е английската морска победа в битката при Слъйс на 24 юни 1340 г., където загиват 16 000 френски войници и моряци.

Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голямо финансово напрежение, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на 30 ноември 1340 г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и Архиепископа на Кентърбъри, Джон Стратфорд, силно охладняват.

През април 1341 г. Едуард III е принуден от парламента да приеме сериозни ограничения на своите финансови и административни прерогативи. През октомври същата година, кралят отхвърля наложения му статут и архиепископ Стратфорд е политически остракиран. Необичайните условия през 1341 г. са позволили парламентът да постави под контрол властта на краля, но при нормални условия правомощията на краля в средновековна Англия са били на практика неограничени и Едуард III се възползва от това.

Украинската войска е превзела обратно почти цялата територия на летището в Донецк, което беше окупирано от проруските сепаратисти миналата седмица, съобщава "Ройтерс".

Офанзивата на правителствената армия приближи бойните действия близо до Донецк, а в цялата област продължи артилерийският огън. След прекратяването на мирните преговори проруските сепаратисти засилиха атаките си срещу позициите на армията.

Говорителят на армията Андрий Лисинко съобщи, че армията е изтласкала...

Проруските сепаратисти в Донецк обявиха, че са поели контрол над летище "Сергей Прокофиев", пише РБК, позовавайки се на военното министерство на самопровъзгласилата се "Донецка народна република"(ДНР). "Днес можем да говорим за контрол над територията на донецкото летище и околностите му", казва се в изявление на министерството.

"В развалините на новия терминал все още остават няколко украински военни, но те вече не оказват съпротива", съобщава министерството. Сепаратистите са...