© снимка: Guliver/Getty Images
1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.
Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.
Преди мостът да е бил изграден, единственият кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Много експерти са защитавали мнението, че над на пролива мост не може да бъде построен. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли ще пречат на експлоатацията на подобно съоръжение.
Предложението за изграждането на мост било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско обаче изчислил, че цената от 100 млн. долара е непрактична за времето. Той все пак обаче отправил въпрос до други специалисти дали може да бъде построен мост за по-малко пари. На запитването отговорил и Йозеф Щраус, амбициозен инженер, който за дипломната си работа проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.
Първоначалната идея на Щраус била за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещал строежа да струва 17 млн. долара. Местните власти се съгласили с проекта. Те обаче поставили условия Щраус да промени дизайна. Поради последните достижения в металургията било решено като най-практично да се направи висящ мост.
Строежът на моста обаче срещнал сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния, се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта. Това пък довело до масов бойкот на фериботните услуги.
Щраус бил основен инженер, отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това била поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят бил използван първоначално като корозионна защита на моста.