18 март: В Хеопсовата пирамида е открита мумия отпреди 4400 години
- Публикувана в Водещи
37 г. Римският сенат анулира завещанието на Тиберий и обявява Калигула за император. Гай Цезар Германик, познат още като Гай Цезар или Калигула, е третият принцепс и римски император. Той е запомнен като лудия, заради странните си действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианци.
Животът на Гай започва обещаващо. Баща му Германик е най-обичаният генерал в Рим по това време. Той е осиновен от император Август, като това го свързва силно с Юлианския клон на династията. Майка му Агрипина Старата е правнучка на Август и е образец за подражание за жените в Рим.
Малкият Гай става талисман на легионерите от бащината си армия. Войниците се развличали, когато Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи, и скоро започнали да го наричат „Калигула” - „Ботушчето” на латински. Прякорът му тръгва заради малките обувки, които били част от „костюма” му.
През 14 г., когато кончината на император Август става обществено достояние, войниците от лагера на Германик са на ръба да вдигнат бунт, противопоставяйки се на възкачването на Тиберий на императорския престол, тъй като искат Германик да стане император. Германик изпраща Агрипина и Калигула далеч от бурята, която била на път да се разрази, и се опитал да усмири хората си. Скоро напрежението стихва, защото легионерите се бояли, че техният талисман, Калигула, може да не се появи повече. Обещават да се държат благоприлично, стига Калигула да се завърне. Германик нарежда Агрипина и Калигула да бъдат доведени обратно.
Тиберий, новият император, на свой ред също осиновява Германик. Но Тиберий не е привързан към генерала, вероятно заради страх и завист към неговата голяма популярност. Германик умира на 10 октомври 19 г. Взаимоотношенията между Тиберий и Агрипина се влошили и Калигула, заедно със своите сестри, отива да живее при своята прапрабаба, Ливия (вдовица на Август и майка на Тиберий). Когато тя умира през 27 г., Калигула и сестрите му се преместват при баба си Антония.
През 33 г. Тиберий дава на Калигула титлата „почетен квестор”. Тиберий умира на 16 март 37 г. Но Калигула не е единственият наследник - Тиберий има правнук, Тиберий Гемел, който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.
Първите няколко месеца от управлението на Калигула са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимия на народа Германик. Освен това е потомък на Август, има родствена връзка с Юлий Цезар.
Новият император прави масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожава документите на Тиберий относно измяната, обявявайки, че процесите за измяна са вече в миналото; вика обратно изгнаниците, обявява всеобща свобода и амнистия; помага на онези, които са ограбени от императорската данъчна система.
1871 г. в обявена Парижката комуна. Комуната непосредствено последва загубата на Франция във Френско-пруската война. Терминът описва управлението от 18 март до 28 март (72 дни) под девиза „Хляб или куршум!”. Бунтът е причинен основно от загубата във войната и недоволството сред френските работници.
Войната заварила Франция твърде неподготвена, което било причина армията да капитулира. Военните несгоди по време на шестмесечната обсада на Париж и недоимъкът изострили страстите във френската столица. В резултат на това на 4 септември 1870 г. многолюдни тълпи се втурнали в Законодателното събрание и под техния диктат бил обнародван декрет, с който се обявявала Третата френска република.
В началото на 1871 г. било сформирано ново правителство „на националната отбрана”, начело с Тиер. То предприело редица непопулярни и репресивни мерки, което възбудило отново революционните духове. Така се стигнало до революцията на 18 март 1871 г., когато била провъзгласена и т.нар. Парижка комуна.
Правителството на Тиер се видяло принудено да се оттегли във Версай. Същевременно временната власт в Париж се съсредоточила в ръцете на Централен комитет на Националната гвардия, което на практика създало двувластие. Така започнала гражданска война. Успоредно с това Комуната предприела по-радикални промени - армията и полицията били разпуснати, държавните служители били освободени от работа и техните длъжности станали изборни, а църквата била отделена от държавата.
1900 г. в Амстердам е основан нидерландският клуб „Аякс”. Това е един от петте отбора, които имат право да пазят Купата на европейските шампиони. Те са нейни носители три пъти по ред в периода 1971-1973 г.
Клубът е основан от Флорис Стемпел, Карел Реезер и братята Хан и Йохан Даде. През първите 10 години от историята си „Аякс” играе във втора нидерландска дивизия до 1911 г., когато под ръководството на треньора Джак Кируан печели промоция. През 1914 г. обаче отборът изпада отново и, въпреки че печели титлата във втора дивизия през 1915 и 1916 г., трябва да чакат до 1917 г., за да заиграят отново в първа дивизия.
Скоро идва и първата титла в първенството - през 1918 г., под ръководството на Джак Рейнолдс, новият треньор поел отбора през 1915 г. През 1919 г. отборът печели повторно шампионата, този път непобеден.
През 30-те години „Аякс” започва да играе на легендарния стадион „Де Меер”, на който отборът остава до 1996 г. Тогава клубът се мести на новопостроения „Амстердам Арена”.
1919 г. е основан футболен клуб „Валенсия”. „Валенсия Клуб де Футбол” е професионален футболен клуб от Валенсия, Испания. Той е сред най-успешните клубове в историята на испанския футбол - има 6 спечелени титли от държавните първенства, 6-кратен носител на Купата на Краля и носител на три отличия от престижни международни състезания, организирани от УЕФА.
Клубът всъщност е основан на 5 март, но официалната му регистрация е направена дни по-късно - на 18 март. Първият президент е Октавио Аугусто Милего Диас, който е избран като такъв след хвърляне на монета. Отборът играе първия си мач като гост на 21 май 1919 г. срещу „Валенсия Гимнастико” и губи с 1:0.
Отначало „Валенсия” играе на стадион „Алжирос”, но от 1923 г. мачовете му се провеждат на стадион „Естадио Местая” във Валенсия. Любопитен факт е, че това е петият по големина стадион в Испания с 53 000 седящи места.
Първият мач на този стадион е срещу „Кастелион Касталия” и завършва 0:0. На следващия ден срещу същия противник „Валенсия” печели с 1:0. „Валенсия” става регионален шампион през същата година и така получава правото да играе в турнира за Купата на Краля.
1922 г. в Индия Махатма Ганди е осъден на шест години затвор, заради гражданско неподчинение. Мохандас Карамчанд Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията”.
Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности - индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.
В периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.
Любопитен факт е, че санскритският термин Махатма („велика душа”) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г.
След 20-годишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия и през 1920 г. поема ръководството на Индийския национален конгрес, който в следващите години се радикализира в духа на индуския национализъм.
През декември 1921 г. Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворено за всеки, готов да заплати символична такса.
Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град Чаури Чаура, щата Утар Прадеш, през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще сложи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.
Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Изпълнението на присъдата му започва на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от апандисит. Без обединяваща личност на Ганди, Индийският национален конгрес започва да се раздробява и се разделяне на две фракции.
Едни от знаменитите фрази, изречени от Махатма Ганди, и останали във времето са: „Око за око и светът ще ослепее”, „Бъди промяната, която желаеш да видиш в света”, „Насилието е оръжието на слабите”, „Няма път към мира - мирът е пътят”.
1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос. Леонов е избран за член на първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 г. През 1967 г. влиза в групата съветски космонавти, готвещи се за полет към Луната.
На 18 март Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб „Восход 2” в откритото космическо пространство, привързан със специално въже. Престоят извън кабината на „Восход” е 21 минути, а извън шлюза в открития космос - 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до 5 м.
Заедно с него на кораба е Павел Беляев като втори пилот. Любопитен факт е, че полетът на двамата астронавти е белязан от не една извънредна ситуация, макар в медиите тогава да не се появява информация.
Преди приземяването отказва автоматичната система за ориентация и екипажът е принуден да премине към ръчно управление при кацането - за първи път в историята на космонавтиката. Павел Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния двигател, но кацането е практически неуправляемо. Като резултат „Восход” се приземява в неразчетен район на 180 км северно от град Перм.
До журналистите обаче подобна информация не достига и не се появява и дума за аварийната ситуация на „Восход-2”. Съобщено е, че космонавтите са кацнали и сега почиват. А те всъщност са потънали в сняг в далечната тайга на Приуралието. И на практика нито самият екипаж, нито Центърът за управление на полетите знае, къде се намират космонавтите.
Две нощи на космонавтите им се налага да преживеят сами в дива гора при силен студ - до -25 градуса. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.
Любопитен факт е, че първата жена, осъществила космическа разходка, е също рускиня - Светлана Савицка на 25 юли 1984 г. от борда на космическата станция „Салют-7”. Излизането в открития космос на Савицка е с продължителност 3 часа и 35 минути.
Най-продължителната космическа разходка (11 март 2001 г.) пък е продължила 8 часа и 56 минути.
1974 г. приключва петмесечната петролна криза, свързана с ембаргото на страните от ОПЕК за САЩ, Западна Европа и Япония. Кризата всъщност започва още през октомври 1973 г., когато членовете на Организацията на арабските страни износителки на петрол или OAPEC (арабските страни членки на ОПЕК плюс Египет, Сирия и Тунис) налагат петролно ембарг
Същата година Египет и Сирия, с подкрепата на други арабски страни, изненадващо напада Израел на най-светият ден от еврейския календар, Йом Кипур. Арабските държави застават на страната на Сирия и Египет и налагат петролно ембарго спрямо САЩ и други държави, които подкрепят Израел в този конфликт. Това е първата петролна криза, по време на която цената на барел се покачва поне четири пъти в рамките на няколко месеца.
На 16 октомври ОПЕК решава да вдигне цената на петрола с 70%, до 5,11 долара за барел. Либия заявава, че незабавно прекратява доставките на петрол за САЩ. Саудитска арабия и други членове на ОПЕК също се присъединяват към ембаргото на 20 октомври. Постепенно то засяга не само САЩ, но и други западни страни.