Вече четвърти сезон седемкратният шампион на България на 400 метра
през препятствия Пламен Нягин се грижи за физическата подготовка на
футболистите във Витоша (Бистрица). Доцентът от Национална спортна
академия „Васил Левски“ от десет години е във футболните среди,
където е работил с юношите от 14 до 19 години в Левски, националите
на България до 17 години и с мъжете в Локомотив (Мездра), Локомотив
(Пловдив) и Локомотив (София). От 2014-а бившият лекоатлет е в
редиците на бистричани, които по това време се подвизават в
шампионата на Югозападната „В“ група. Със здрава, упорита и
най-вече екипна работа треньорският щаб на Витоша успя за кратко
време да направи и немислимото – не само да върне тима в
професионалния футбол, но и да го класира за исторически първи път
в елита на България. Пред официалния сайт на клуба Пламен Нягин
говори за предизвикателството „Витоша“, за работата си с играчите в
аматьорските групи преди година и половина и днес – в Първа лига,
както и за тънкостите при физическата подготовка на един футболен
отбор. – Г-н Нягин, вие сте седемкратен републикански
шампион на България по лека атлетика на 400 метра през препятствия,
а впоследствие треньор и доцент в НСА. Как се насочихте към
футбола?– В интерес на истината в треньорската си кариера съм се
занимавал не само с лека атлетика. Бил съм кондиционен треньор в
отбори по баскетбол и хокей на трева. Може и учудващо да звучи, но
хокеят на трева се доближава изключително много до футбола – имаме
по 11 състезатели в отбор, теренът е с размерите на футболен такъв,
а оттам съответно и натоварванията в някои аспекти. През 2007
година на „Герена“ имаха нужда от специалист по физическата
подготовка в ДЮШ. Отидох, представих се и ме поканиха да работя в
Левски. Впоследствие прекарах четири хубави и полезни години в
тима. След като приключих със „сините“, реших да остана във
футбола, но този път се насочих към мъжете. Приех поканата на
Викторио Павлов да бъда част от щаба му в Локомотив (Мездра). Две
години прекарах в Локомотив (Пловдив), където работих с Емил Велев,
с когото успяхме да класираме отбора за Лига Европа, а след това
бях и в столичния Локомотив, преди да започна работа тук, във
Витоша, където ме покани Борислав Георгиев. За тези
юбилейни вече десет години във футбола колко общи неща открихте с
леката атлетика?– Аз и днес откривам, тъй като продължавам да се
занимавам активно и с лека атлетика. Съчетавам работата си като
доцент в НСА и кондиционен треньор във Витоша (Бистрица), като
същевременно работя и с група от десет лекоатлети, които се
подготвят за републикански състезания. За мен лично, като човек,
тясно свързан с двата спорта, е много интересно да виждам
сходствата и различията. От гледна точка на бивш лекоатлет мога да
кажа, че натоварването при 400 метра бягане през препятствия е
много по-голямо и по-тежко, отколкото това във футбола. В тази
дисциплина капацитетът на един състезател е много по-голям, а
режимът на работа – по-различен. От друга страна обаче, във футбола
играчът трябва да бъде бърз като спринтьор, издръжлив като бегачите
на дълги разстояния и отскоклив като скачачите. Неведнъж съм
споделял и пред момчетата в отбора, както и пред студенти и колеги
в катедрата, че за мен футболът е лека атлетика с топка. Ще си
позволя и още нещо да добавя – категоричното ми мнение, на база
натрупания в баскетбола, хокея и футбола опит, е, че кондиционен
треньор в който и да е да спорт трябва да е минал през леката
атлетика. Примери за това има достатъчно. – Какво от това,
което прилагате като методи и което искате да постигнете като
резултати в леката атлетика, желаете да видите и във Витоша
(Бистрица)?– Това, което искам да направя в отбора, е да подобря
всички качества на футболистите, което обаче е едно голямо
предизвикателство. Защото в атлетиката всеки има определена
характеристика – един е бърз, друг издръжлив, трети – отскоклив,
докато във футбола трябва да съберем и трите в едно. Това е
тънкостта в работата на един кондиционен треньор. Има си определени
етапи, в които да се развие всеки един от тези компоненти, за да
може, когато сезонът настъпи, играчът да бъде в топ форма.
– Колко по-различна е работата ви сега в сравнение с периода, в
който отборът бе във „В“ група?– Не кой знае колко. И тогава, и
сега използвам една и съща програма. Въпросът е в интензивността.
Едно и също упражнение се прави с по-висока интензивност, защото
изискванията са по-различни. В момента не изпълняваме това, което
искам, на 100%, защото може да има обратен ефект. Кондиционният
треньор в един отбор е точно толкова важен, колкото и останалите
членове на спортно-техническия щаб. Поради тази причина, ако искаме
да постигаме успехи, е важно да работим в екип. Аз съм изключително
радостен, че това във Витоша се случва с лекота и резултатите се
виждат повече от добре. В настоящия случай най-хубавото е, че
голяма част от състава е тази, с която работих и във „В“ група.
Познавам в детайли физическите възможности на момчетата и знам кога
и колко точно да ги натоваря. Много важно обаче е, за да има
максимален ефект, да има обратна връзка – играчът да споделя с
треньора в случай, че има проблеми. Само така мога и знам как да го
предпазя от сериозни контузии....
Продължава...
