20 януари: Президентът Хари Труман създава бъдещата служба ЦРУ
- Публикувана в Водещи
1600 г. Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик. Известен още като Бруно от Нолано, той получава жестоката присъда заради твърдения, че Земята не е център на вселената и не Слънцето се върти около нея, а тя около него.
На 17-годишна възраст Бруно постъпва в Доминиканския манастир. Прекарвайки голяма част от времето си в библиотека на манастира, той развива траен интерес към философията. Изучава природата, математиката, философията, теологията.
През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет. През април 1583 г. отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 г. отново се връща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.
Консервативните духовници обаче го заклеймяват като магьосник. Заловен е от римската църква и предаден на Инквизицията заради еретичните си и опасни за църквата теории и учения. На 17 февруари е изгорен на клада от папата на Кампо дей Фиори.
1841 г. Китай отстъпва Хонконг на Великобритания. Решението е следствие от Първата опиумна война, която се води между Британската източноиндийска компания и династията Инг от 1839 до 1842 г. Целта била принуждаването на Китай да разреши на Великобритания да внася опиум.
През 19 в. търгуването със стока от Китай към Европа било много доходно, както за европейските, така и за китайските търговци. Преди 1821 г. Англия е главен вносител на сребро. Когато обаче страната открива опиума, намалява вноса на сребро и увеличава производството на опиум основно в Британска Индия. Между 1821 и 1837 г. вносът на наркотици в Китай се увеличава пет пъти, не зачитайки забраната за използване на наркотици, датираща от 1729 г.
Алармирани за намаляването на вноса на сребро и за повече от 2 милиона зависими, правителството на Инг се опитва да прекрати търговията с опиум, но усилията са напразни заради корупцията на местните власти.
Подготвяйки се за война, през 1839 г. Великобритания се насочва първо към Хонконг и след бързото му превземане го използва като база. През октомври с.г. Томас Коутс пристига в Гуангджоу с кораб на квакери, които отказват да търгуват с опиум. Техният капитан Смит се договаря с правителството на Кантон, като се надява всички кораби да могат да изпразнят товара си с опиум и търговията с Китай да продължи. Обаче командващият Британската армия нарежда да се блокира Пърл Ривър.
Войната започва на 3 ноември 1839 г., когато втори британски кораб - „Роял Саксън”, се опитва да си пробие път към Гуанджоу. Китайските кораби откриват предупредителен огън. Официалният доклад на армията на Инг твърди, че китайските войски се опитали за защитят британския кораб и това било голяма победа. Командващият Британската армия защитава всичките си 29 кораба в Чуенпех и, знаейки, че ако открие огън, те ще бъдат атакувани, нарежда всички кораби да напуснат Чуенпех и да се насочат към Тунг Ло Ван.
През юни 1840 г. група от 15 кораба, пълни с войници, четири военни кораба и 25 по-малки съда с почти 4000 души войска, достигат Гуангдонг от Сингапур. Войниците са водени от Джеймс Бремър. Той поискал от правителството на Инг компенсация за Великобритания заради причинените загуби от прекъснатата търговия. Правителството отказва и тогава британците атакуват. Устието на Пърл Ривър е силно защитавано от комисаря Линк, затова британците се спускат на север до Хиамен.
През следващата 1841 г. британците окупират Боуг фортс, който пази устието на Пърл ривър - водния път между Хонг Конг и Гуангджоу. През януари 1841 г. британските сили разбиват китайците край Нингбо и военната им база в Чингкай. В средата на 1842 г. британците печелят победа над китайците и край устието на тяхна друга голяма търговска столица - Йангтзе, и окупират Шанхай.
Правителството на Инг показва безсилие да се справи със Западните сили нито политически, нито с военна артилерия. Войната завършва през август 1842 г. с подписването от Китай на първия „неравен договор” - Договора на Нинджи. Генерал Антъни Страншам, предвождал британските войски през Опиумната война като младши офицер, е награден от кралица Виктория.
Успехът от войната, позволил на Великобритания да продължи трафика на опиум в Китай и отворил пътищата към изгодния китайски пазар. По силата на клауза от договора на Великобритания е отстъпен Хонконг. На Китай е наложена огромна контрибуция и му се налага да отвори пет пристанища за международна търговия (Кантон, Амой, Фучжоу, Нинбо и Шанхай). Практически обаче най-унизителното условие от договора се явява това Китай да изплати 6 млн. долара обезщетение за конфискувания от китайските власти в Кантон контрабанден опиум на протежираните от британската власт контрабандисти.
В следващите години новата колония на Великобритания процъфтява като център на търговията между Изтока и Запада и като търговски портал и дистрибуторски център за южната част на Китай.
През 1898 г. на Великобритания са отпуснати допълнителен 99 години на власт над Хонг Конг под Втората конвенция от Пекин. През септември 1984 г., след години на преговори, британците и китайците подписват официално споразумение за връщане на властта на острова през 1997 г. В замяна на обещанието Китай трябва да запази капиталистическата система в Хонконг.