Джон Кери, Джавад Зариф и Федерика Могерини. Снимка: Reuters

Шестте световни сили и Иран приеха ключовите параметри на бъдещо всеобхватно и окончателно споразумение по иранската ядрена програма, съобщи в Лозана върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Федерика Могерини, цитирана от Ройтерс и Франс прес.

Капацитетът на Иран за обогатяване на уран ще бъде намален, добави Могерини. Ядреният обект във Фордо ще бъде трансформиран в център по ядрена физика и в него няма да има ядрени материали.

Бъдещото споразумение между световните сили и Иран ще трябва да бъде одобрено от Съвета за сигурност на ООН, каза шефката на европейската дипломация.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери написа в Тwitter: "Голям ден. Европейският съюз, групата 5+1 и Иран имат параметрите за решаване на основните въпроси за ядрената програма. Скоро подновяваме работата за окончателно споразумение", гласи туитът на Кери, цитиран от Франс прес.

Ройтерс цитира западен източник, че дейностите на Иран по обогатяване на уран ще бъдат наблюдавани в продължение на 10 години, ако до 30 юни бъде постигнато всеобхватно споразумение.

Сега Иран има инсталирани около 19 000 центрофуги, от които ще запази около 6000, а по-голямата част от запасите от обогатен уран ще бъдат изпратени в чужбина.

След изтичането на първите 10 години ядрените изследвания и разработки ще бъдат ограничени и наблюдавани в продължение на още 15 години.

В замяна на изпълнение на бъдещото всеобхватно споразумение санкциите срещу Иран ще бъдат отменени постепенно.

Ройтерс цитира туит на иранския президент Хасан Рохани, че в ядрените преговори в Лозана е постигнато споразумение по ключовите параметри. Рохани добавя, че работата по съставяне на проекта за споразумение ще започне веднага и ще завърши на 30 юни.
 

© снимка: Guliver/Getty Images  

Европейски депутати са подписали в Париж декларация относно европейската политика за борба с тероризма, предаде АФП, като цитира съобщение на френския Сенат. Горната камара на френския парламент е в основата на тази инициатива.

Декларацията посочва, че тероризмът е пряко посегателство срещу фундаменталните ценности и че европейските граждани са в правото си да изразяват силни очаквания относно сигурността си. В документа се подчертава, че борбата срещу тероризма и средствата, които страните членки на ЕС използват в тази борба, трябва да отговарят и уважават ценностите на ЕС и на правовата държава.

Декларацията беше подписана от председателите и представителите на комисиите по външни отношения в парламентите на Германия, Дания, Испания и Великобритания - главните страни членки в ЕС, засегнати от политиката на борба срещу тероризма.

Латвийското председателство на ЕС, представлявано от председателката на комисията по външни дела в латвийския парламент също постави подписа си под документа. В документа се припомня, че националната сигурност си остава отговорност на всяка страна членка.

Парижката декларация обаче се обявява в подкрепа на приоритетни действия, които могат да бъдат извършвани на европейско ниво. В документа се препоръчва разширяване на дефиницията за терористични нарушения, като в нея да се включат и така наречените чужди бойци.

Сред приоритетните действия е и засилване на координационната роля на ФРОНТЕКС - европейската агенция, натоварена за сътрудничеството относно контрола по външните граници на съюза. Сред приоритетите са и подобряване на средствата за идентификация на хора, например информационната система Шенген.

© снимка: Sofia Photo Agency, архив  

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили.

Цялата новина в Dariknews.bg: Депутатите приеха на първо четене промените в Закон за отбраната