Англия без отбор на 1/4-финалите в Европа за първи път от 23 години!
- Публикувана в Спорт
Тест модул
1474 г. във Венеция е приет първият в света закон за защита на авторското право. Практически това е първият закон за защита на авторското право. В него се признавало „морално право” и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През Средновековието предшественици на авторското право са били т.нар. „привилегии”. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.
Любопитен факт е, че в този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, вертолет, парашут…
Първият закон, който поставя началото на закрилата на техническите нововъведения в производството, бил наречен „Парте Вене циана”. За да получи едно лице привилегия от краля е било необходимо да отговаря на три критерия - да е ловко замислено, да е ново за венецианската република и да е годно за някаква полезна работа.
След първия закон в Англия през 1624 г. се приема законът „Статут на монополите”, който се счита за първия съвременен патентен закон. Той повтаря до голяма степен венецианския текст. Допълнението е, че вече лицето, което изисква привилегия от краля, трябва да посочи точно принципите на действие на неговото техническо решение, както и да предостави подробни чертежи.
1915 г. са направени първите снимки на Плутон. Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари.
1230 г. в битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин.
Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия.
Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р.Марица в българските територии, „търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II го пресреща недалеч от границите на своята държава. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел.
Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места.
В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за кратко получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания, и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници.