Снимка: Олег Попов, Investor Media Gruop
С идването си на власт след предсрочните парламентарни избори в края на 2014 г. финансовият министър обявява, че ще се стреми „да харчим толкова, колкото изкарваме”. По случайност или не, именно през 2015 г. се пада крайният срок за приключване на проекти, финансирани от ЕС в рамките на предния програмен период, което води до високи публични разходи и голям дефицит. Рефренът се запазва и през следващите две години и дори става част от предизборната кампания в началото на 2017 г., но въпреки това правителството продължава да планира бюджетни дефицити. По ирония на съдбата именно през 2016 г. консолидираният бюджет за първи път след 2008 г. отчита излишък в размер на близо 1,5 млрд. лв., а през 2017 г. се очаква да е балансиран.
ИПИ: Бюджетна шизофрения или колко е важен излишъкът при растяща икономика
Независимо от всичко това правителството залага нов дефицит през 2018 г., а дежурното обяснение е, че по-ниското увеличение, или сакън намаление, на разходите би се отразило негативно на икономическия подем в страната. Тази година към него беше прибавено и друго обяснение – икономиката расте, заплатите в частния сектор също, време е публичните разходи също да се увеличат. Това обаче създава известен дисонанс. Ако публичните разходи са се увеличавали с ниски темпове, а от 2015 г. реалният икономически растеж на икономиката е около 3,5-4%, значи нищо не пречи да се оптимизират, така че през 2018 г. да има балансиран бюджет. Ако пък публичните разходи и досега са имали нескромно увеличение, значи няма какво да наваксват. Не може и двете да са верни
