© снимка: БГНЕС, архив
България, Румъния и Гърция се договориха в Брюксел за коридор за снабдяване на газ. На срещата на министрите на енергетиката на 9 декември в Брюксел се е взело решение за необходимостта от целево финансиране от ЕС на интеркоректорните връзки в Югоизточна Европа като гаранция за сигурност.
Проектните капацитети на България и Румъния са 1,5 млрд., но там има проблем от румънска страна. Първата процедура за сондиране под коритото на река Дунав се е провалила и сега е разделена - едната тръба ще се финансира от българска, другата от румънска страна, заяви изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен.
Необходимото, за да се ползва и от двете страни, е компресорна станция на територията на Румъния. Той обясни, че за България - Гърция проектните капацитети са около 5 млрд. и е направен маркет тест.
„Само че при маркет теста, за което БЕХ издаде гаранция на „Булгаргаз” да участва в този маркет тест, за съжаление, заявките бяха единствено за „Булгаргаз” 1 млрд. куб.м и 200 млн. от ДЕПА. При този модел не излиза икономиката на интерконектора”, заяви той.
Ако обаче интерконекторът бъде свързан с ТАП и има нов проект за вертикален газопровод, който да свърже и Румъния проектът ще може да се издържа и работи. По думите му на срещата в Брюксел е имало идея да бъде изграден с безвъзмездно финансиране от ЕК. Като има няколко варианта при изграждането му.
„Едната хипотеза е да се свърже с ТАП. ТАП-ът би трябвало, съгласно същия трети либерализационен пакет, да бъде отворен газопровод, т.е. да имат достъп и други европейски страни, защо не Румъния и Унгария. Така че интеконекторът би могъл да се разглежда като интерконектор с регионално значение”, обясни Коен.
Изпълнителният директор на БЕХ беше разпитан от депутатите в Комисията по енергетика в парламента за казуса Южен поток, като в резултат опис от над 40 документа ще постъпи в секретни секции на народните представители, за да се запознаят с документацията.
